Сънят на сукубата

Бях с черен потник и червена жилетка отгоре. Сет се протегна, разкопча трите големи копчета на жилетката и я съблече. Пусна я да падне на пода и постави длани отстрани на ръцете ми; усетих топлите му пръсти върху голата си кожа. Той ме погледна с очакване.

— Проверяваме колко бързо можеш да ме съблечеш? — попитах.

— Грешен отговор. Невинаги ти си важната.

Дръпна ръце, хвана края на тениската си с капитан Крънч и я издърпа над главата си. Притегли ме към гърдите си още преди тениската да е паднала на пода и изведнъж лицето ми се озова до златната ароматна кожа на Сет. Много плът. Устоях на желанието да започна да целувам гърдите му и тогава погледнах нагоре към лицето му и се опитах думите ми да прозвучат небрежно.

— Това нещо като гол покер ли е? Само че… без да участват карти?

— Това, Тетида — каза той, хващайки ръба на потника ми — е тест. Тест докъде можем да стигнем по всички параграфи. Не само с целуването.

Трябваше да го спра, но усещането от ръцете му навсякъде по тялото ми беше прекалено опияняващо. Потникът беше вдигнат над главата ми и се присъедини към другите дрехи на кухненския под.

Засмях се.

— Та… знаем до каква степен можем да се целуваме. Искаш да видиш колко голи можем да бъдем?

— Да — каза той. Опитваше се да запази сериозния си вид. — Това е научен експеримент.

— На мен ми се струва, че ме събличаш.

— Това е част от експеримента. Знаем докъде ни е позволено да се целуваме. Но можем ли да се целуваме голи? Колко време можем да се целуваме голи? Същото ли е?

— Аз не…

Той отново ме прекъсна с целувка и цялото ми тяло потръпна, когато гърдите ми се отриха в неговите. Нямаше нищо между нас, само кожа върху кожа, и беше невероятно. Това плюс целувката ме накара да се почувствам замаяна.

И така, експериментът на Сет продължи. Той махна поредните части от облеклото ни с едно движение. После понечи да ме целуне, но спря да огледа резултата. Когато и двамата бяхме съвсем голи, отстъпи и се възхити на тялото ми, лицето му беше ликуващо и самодоволно.

— Не мисля, че се прояви същността на сукубата — каза той.

— О, прояви се, повярвай ми — казах, изведнъж изнервена. Всеки един сантиметър от мен искаше да бъде докосван и гален. И опустошаван. Кожата ми гореше. И гладът вътре в мен (инстинктът, който ме караше да се храня с човешка енергия) бушуваше, осъзнал колко близо сме до вечерята. Всичко започна като забавна игра, но сега осъзнах колко опасна е станала. — Това обаче има по-малко общо с голотата, отколкото с целуването. Помниш ли онзи път, когато в леглото започнахме да се натискаме? Тогава взех част от енергията ти, а бяхме облечени. Ако продължиш или започнеш да правиш нещо с други части от телата ни, играта ще свърши. — Отдръпнах се и се протегнах за дрехите си. — Тази вечер обаче постигнахме добър научен напредък, признавам.

Сет ме хвана за китката, преди да успея да вдигна дрехата. Дръпна ме отново към себе си.

— Само още малко. Само да проверим. — Той беше все така настоятелен, цялото му тяло излъчваше възбуда. И преди го бях виждала такъв, но никога чак толкова.

— Какво още остана? — попитах.

— Само още една целувка — каза той, преструвайки се на невинен. — На… раздяла.

— Мили боже!

— Една целувка, Тетида. Само една.

Поколебах се, после кимнах.

— Добре. Хубаво. Но аз съм отгоре и не си мисли, че ще ти се размине.

— Разбрано.

Поне така си помислих, че казва, защото го промърмори докато устата му притискаше моята. Притисна ме отново към плота, ръката му се премести към дупето ми, надолу по задната част на бедрото ми. Бяхме толкова близо. Толкова, толкова близо. За пръв път бяхме толкова близо, толкова голи. Определено за пръв път бяхме голи и се целувахме. Почувствах се жива, цялата горях. Копнеех за него и като сукуба, и като влюбена жена. Можех да го усетя, усещах колко е твърд и колко силно ме желае. Собственото ми тяло отговори, като леко се притисна още по-близо и се отри в него. Ръката му на задната част на бедрото ми се стегна и вдигна нагоре крака ми. Едва успя да го постави на ханша си, когато го… усетих.

Него.

Животът на Сет. По-сладък от целувката, по-сладък от битата сметана. Той се изля у мен чист и светъл, не можеше да се сравни с нищо друго, което бях опитвала (е, само с последния път, когато го бях откраднала от него). Щях да изстена, ако устата ми не беше прекалено заета.

Осъзнах се и направих каквото мога, за да се освободя. Това не беше достатъчно и успях само леко да плъзна встрани уста от неговата. Той се премести по-надолу и започна да целува врата ми. Енергията не спря.

— Сет. Сет. Това беше. Дотук можем да стигнем.

Очите му, пълни с толкова копнеж и страст, задържаха моите.

— Моля те, Джорджина… толкова сме близо… само веднъж…

Бяхме толкова близо. Прекалено близо.

— Не. — Натиснах с длани гърдите му. — Сет, спри. — Бутнах го силно. — Спри! — Освободих се внезапно и залитнах няколко крачки назад, ръката ми улови плота за опора. Прехвърлянето на енергия прекъсна незабавно.

Той протегна ръка да ме подкрепи, но бях застанала прекалено далеч.

— Ти… добре ли си? — попита той.