Сънят на сукубата

Дръзнахме да излезем на студа и повървяхме до апартамента ми. Почти не говорехме. Винсент изглеждаше уморен и замислен, без съмнение заради проблемите с Никта. Когато наближихме апартамента ми обаче изражението му започна да се променя. Отначало изглеждаше объркан. После изненадан, после шашнат, после ужасен и накрая отвратен. Спряхме на стъпалата пред сградата.

— Какво има? — попитах.

Той посочи нагоре.

— Там има нещо… зло.

— В… апартамента ми? Защото, знаеш, че аз технически съм…

Винсент поклати глава.

— Не, не. Някакво различно зло. Ти си зло по природа, без да се обиждаш. Това е различно. Някакво зло творение. Черно е и е лошо. Неестествено. Да има някой друг в сградата, който да играе за твоя отбор?

— Не. Само аз съм.

Той се намръщи.

— Е, да влезем и да видим откъде идва. Ххррр. За моите сетива е като… разложен боклук.

Влязохме вътре и не му отне много време да разбере откъде идваше това „различно зло“. От собствения ми апартамент.

— Казах ти, че аз съм единственото зло, което живее тук — пошегувах се аз, но реакцията му малко ме притесни.

Винсент не отговори, мина покрай мен и започна да търси. Приличаше, както по-рано го описаха, на хрътка. Изчезна в спалнята ми и се появи с произведението на Данте.

— Това е — заяви той, като го държеше далеч от себе си.

— Това? — попитах учудено. — Това не е… нищо.

— Откъде го взе?

— Един мой познат го направи. Той ми помага. Той е… не знам, псевдо медиум. Може да е истински медиум. Тълкува сънища и твърди, че е магьосник. — Втренчих се в лошата топка. — Искаш да кажеш, че е истински магьосник?

— О, определено е голяма работа. Това нещо е толкова мръсно, че не мога да повярвам, че не го усещаш. Е, може би е… различен тип магия от магията, която ти е присъща, но… Исусе! Кара ме да се чувствам сякаш… не знам, все едно плувам в мръсен канал.

— Е… знам, че той не е… добър човек. Той и един друг приятел го намекнаха. Но… не разбирам. Мислех, че преувеличават.

— Има лошо и лошо — каза Винсент. — А това е лошо. Това нещо е репелент, нали? Да държиш настрана Никта ли ти го даде?

— Да, но не беше сигурен, че върши работа…

— О, върши работа. Би задържало всеки и всичко на разстояние. Да направи такова нещо… Боже, Джорджина. Това е невероятно, иска се изключително голяма сила. Много малко хора са родени с такава сила. Той определено не е сред тях. Това е открадната сила.

— Всеки краде — отбелязах сухо. — Аз, Никта…

Очите на Винсент останаха непоколебими.

— Ти и тя я изсмуквате от хората. Тази е изтръгната от някого. Както се изтръгва сърцето от гърдите на човек.

— Но какво… — опулих очи. — Искаш да кажеш, че Данте е убил някого, за да направи това?

— Конкретно за това ли? Може би. Но той трябва вече да притежава изключителни сили, освен силите, които е вложил тук, само за да се опита да направи такова нещо. А ако има такива огромни сили, значи, че в някакъв момент от живота си трябва да е направил нещо наистина лошо.

— Като… да е убил някого?

— Повече от това. Специално убийство, жертвоприношение. Знаеш каква сила можеш да придобиеш така.

Абсолютно. Аз бях сукуба и не можех да спра да крада души, но се опитвах да опазя ръцете си чисти от други скверни дела. Все пак няма как да работиш за Ада и да не познаваш всички злини и как да ги извършиш.

— И — продължи Винсент — знаеш, че колкото по-силен е ударът, толкова по-силно е значението на жертвеното убийство…

— Да. Толкова по-голяма е силата. — Кожата на врата ми настръхна, когато започнах да разбирам накъде бие Винсент.

— Каквото и да е направил, за да получи тази сила, то не е било случайно, чисто убийство. Имало е значение за него. И е било ужасно. Трябвало е да жертва и нещо от себе си, да загуби част от човешката си същност, за да я получи.

Втренчих се в лошата топка. Не можех да усетя това, което Винсент усещаше, но сега и аз бяха отвратена и се чувствах неспокойна в присъствието й. И изведнъж… изведнъж отвращението на Кайла вече не ми се струваше толкова странно. Талисманът беше в чантата ми, когато я видях. Тя каза, че аз съм „лоша“, защото може би съм била обвита в силата на талисмана. Какво беше направил Данте? Какво беше извършил саркастичният, лаконичен Данте, за да се сдобие с такава сила — и Винсент, и Хю бяха казали, че иначе е невъзможно да се направи такъв вид талисман. Каквото и да беше, Ерик го мразеше именно заради това.

Потръпнах.

— Можеш ли да го унищожиш?

Винсент кимна.

— Искаш ли?

Една малка част от мен не беше забравила, че щеше да отблъсне Никта. Нямаше обаче да я накара да изчезне, а трябваше да я примамим да се върне, ако искахме да я спрем. Преглътнах и кимнах.

— Да, направи го.

Отне само няколко секунди. Зелена светлина обви лошата сфера и после в ръката на Винсент не остана нищо. Не почувствах промяна в силата или каквото и да е, но нефилимът изглеждаше облекчен.

Издишах.

— Е, вече нищо не може да я спре, а?

— Да — каза той и потърка ръце. — Приготви се.

Глава 22

На другия ден Сет не беше в книжарницата, което възприех като лош знак. Обикновено беше пасивно агресивен, когато се карахме.