Сънят на сукубата

— Не, искам да усетя теб, само теб. — Хванах ръката му и я поставих между краката си, плъзгайки пръстите му в мен. — Искам и ти да ме усетиш.

Бях влажна и преди да започнем, а сега, след всичко, което беше направил, бях още по-влажна. Пръстите му се плъзнаха лесно в мен, очите му се разшириха, когато ме усети. На лицето му се изписа колебание и после той кимна. Ако трябваше да посъветвам приятелите си хора, определено щях да им препоръчам да правят безопасен секс. За мен обаче това нямаше значение, тъй като не можех нито да хвана нещо, нито да забременея. Често разубеждавах жертвите си да не използват предпазни мерки, за да увелича чувството им на вина. С Кевин тази вечер обаче не исках презервативи, просто защото не желаех да губим време. Желанието и копнежът ми бяха прекалено силни. Исках го сега.

Плъзнах ръце надолу по стомаха му и усетих възбудата му. И той ме искаше. Обвих пръсти около него, галех и масажирах, и се наслаждавах на начина, по който нарастваше в ръката ми. Притиснах гърба си към студеното стъкло, вдигнах колена и ги разтворих широко, почувствах се като пеперуда. Первазът на прозореца беше на точната височина и ние бяхме хълбок до хълбок, когато го насочих вътре в мен.

И двамата ахнахме при допира. Той влезе колкото може по-навътре, телата ни се притиснаха. Начинът, по който ме изпълваше, беше изключителен. Умението ми да се трансформирам ми позволяваше да се направя колкото мога по-стегната и ми харесваше как той изследваше границите ми. Спря за момент, наслаждавайки се на начина, по който телата ни се бяха слели и после бавно започна да влиза и излиза, като ме блъскаше в прозореца при всеки тласък.

Тогава животът му започна вече сериозно да се излива у мен. Почти издишах от облекчение. Удоволствието от начина, по който енергията му ме изпълваше, съперничеше на усещането от тялото му вътре в мен. Това толкова ми липсваше, липсваше ми чудото и радостта от чистата, неописуема енергия, генерирана от човешката душа. Никта беше откраднала част от мен и бях доволна, че съм си я върнала, макар и за малко. Мислите, които долових с притока на енергия, бяха щастливи и доволни — той се наслаждаваше на удоволствието да е с мен. Тайна, ексцентрична част от него се надяваше съседите му от другата страна на улицата да гледат. Той искаше да гледат. Искаше да му завиждат.

Тласъците станаха все по-силни и по-силни и той шептеше отново и отново колко съм прекрасна, колко съм красива. Все още чувствителна от жеста му преди секса, свърших два пъти, тялото ми се разтапяше, докато оргазмените спазми ме разтърсваха. Накрая усетих тялото му да се напряга и от изражението му разбрах, че ще изгуби контрол. Забих нокти в ръцете му и зашепнах настойчиво да свърши в мен. Така и направи, блъсна ме толкова силно в прозореца, че си помислих дали няма да се счупи. Кулминацията на енергията му ме заля при оргазма му и когато всичко отмина, и двамата въздъхнахме доволно.

Не го изоставих толкова бързо, колкото Брайс, но и не отделих време да се насладя на приятната възбуда от преживяното. Помогнах му да се облече и го настаних удобно на дивана, преди да си тръгна. Все пак го харесвах и се надявах да го видя пак при не толкова напрегнати обстоятелства. Изражението му беше спокойно и доволно, когато се сбогувахме.

— С теб винаги е най-изтощаващо — каза ми той, клепачите му потръпваха от умора.

Не можах да се въздържа да не се усмихна. Че как иначе? Другите не крадяха душата му — поне не буквално.

— Това значи ли, че не искаш да идвам?

— Не. Категорично не.

Все още усмихвайки се, си тръгнах и се отправих към града. Докато се приближавах към центъра обаче, изпълнена с енергия, щастливите ми чувства се стопиха. Спомних си защо бях отишла да го видя и какво ме чакаше тази вечер. Тялото ми, толкова болезнено горещо преди час, сега изстина.

Когато пристигнах в апартамента, Винсент, Картър и Ясмин вече ме чакаха. Никой не каза нищо за сиянието ми, а веднага започнаха с плана.

— Никта вероятно ще се появи безгрижно тази вечер — обясни Картър. — И когато види, че си заредена с енергия, ще действа.

Ясмин кимна.

— Ние не можем да останем, но Винсент ще бъде в дневната. Тя няма да го заподозре. Ще си помисли, че е обикновен човек. Когато той усети, че е започнала да се храни с теб, ще ни извика. После ще дойдем и ще я вържем.

Това не ми хареса — нито „храненето“, нито „връзването“.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще я извадим и ще я хванем — обясни Картър. Явно имаше предвид, че ще я извадят от мен. Гадост.

— После ще я върнем в затвора й — добави Ясмин.

Тяхната увереност се предаде и на мен и предположих, че съм повлияна от ангелската харизма. Нямаше обаче как да се измъкна, не и ако исках да се отърва от нощния си посетител.

— Добре — казах. — Да го направим.

Ангелите си тръгнаха. Още беше рано и останах при Винсент. Поиграхме карти, гледахме глупави филми. Тези обикновени неща ме накараха бързо да забравя, че е нефилим. Когато дойде полунощ, се изправих и се протегнах.