Съпруга на убиец

Ортис стана и отиде на свидетелското място. Положи клетва, седна, извади хартиена кърпичка и си избърса носа. Косата му беше разрошена, вратовръзката — разхлабена. Имаше вид, сякаш не е спал.

— Моля, разкажете ни за професионалния си опит в правоприлагането, агент Ортис.

Ярдли изтръпна.

Уесли стана и каза:

— Почитаеми съдия, колкото и да предпочитам да бъда в тази съдебна зала, отколкото отново в килия, няма причина за това. Доколкото разбирам, в момента агент Ортис преживява семеен проблем. Бих помолил да говорим по същество и после да го освободим. Признавам за верни квалификацията му, местата, закононарушенията с датите на нападенията единствено за целта на това изслушване, за да ускоря нещата.

— Господин Джефрис, говорете по същество.

Тим въздъхна и попита:

— Какво се случи, агент Ортис?

Ортис го погледна и после пак наведе глава.

— Той… обвиняемият беше в стаята за разпити в полицията на Лас Вегас. Той поиска агент Болдуин да излезе и каза, че иска да изключим камерата, но че може да направя аудиозапис. Преди да започна да записвам, той попита за дъщеря ми Емилия.

— Какво каза?

— Каза, че тя е изчезнала. Да се обадя вкъщи и да попитам, че ще разбера, че съпругата ми се събужда от приспивателно. Обадих се и жена ми провери в детската стая на горния етаж. — Ортис прехапа устни. — Емилия не беше там.

— Знаем ли какво се е случило?

Ортис поклати глава.

— Съпругата ми каза, че била под душа, излязла и заспала на дивана. Тя мисли, че е имало нещо в напитката, която оставила на кухненския плот. Преди да влезе в банята, пила газирана напитка.

— Кога е станало това?

— Следобед, към три часа.

— Тя често ли спи към три?

— Не, никога не спи следобед.

— Какво се случи после?

Ортис се размърда неспокойно на мястото си.

— Тя каза, че я събудил телефонът. Моето позвъняване. След това жена ми се качи горе и бебето го нямаше. Прозорците и вратите бяха затворени… Дъщеря ми просто изчезна.

Тим установи хронологията, която показа, че Уесли е имал време да се отбие в дома на Ортис, преди да отиде в апартамента си и да завари Ярдли там. Ортис не беше добре. На няколко пъти Ярдли го забеляза, че трепери, и когато погледнеше Уесли, омразата в очите му сякаш взривяваше залата.

— И така, какво се случи в стаята за разпити? — попита най-после Тим, пъхнал ръце в джобовете си.

— Аз… загубих контрол. Той беше отвлякъл дъщеря ми. — В очите на Ортис бликнаха сълзи. — Моето момиченце… Сигурно е много уплашена. Съвсем самичка е и не знае какво става. — Той се втренчи в Уесли. — Кажи ми къде е.

— Агент Ортис, моля, говорете по съще… — започна съдията.

— Кажи ми къде е тя!

Всички в съдебната зала приковаха погледи в Ортис, защото той крещеше, но Ярдли наблюдаваше Уесли. Когато беше сигурен, че никой друг не го гледа, той намигна на Ортис.

Оскар прескочи преградата пред свидетелската скамейка и се втурна към Уесли като защитник от американски футбол. Федералните маршали бяха толкова съсредоточени да не позволят на Уесли да нападне някого, че не бяха подготвени това да направи свидетел от скамейката.

Уесли се наведе назад, очаквайки ударите, и затвори очи, когато получи първия. Юмрукът на Ортис се заби в бузата му и го повали на пода. Оскар го сграбчи за гащеризона и успя да му нанесе още два удара, преди федералните маршали и Болдуин да го хванат.

Оскар се разрида.

— Емилия! Бебче, не! — изкрещя той, докато федералните маршали го влачеха към арестантските килии. — Къде е тя? Къде е тя?

54.

Вечерята се състоеше от пържоли и картофено пюре в ресторант близо до съдебната палата. Ярдли седеше до Тара, а баба ѝ и дядо ѝ — срещу тях. Стивън разбра, че Ярдли иска да говори насаме с дъщеря си, и по средата на вечерята обяви, че е капнал от умора и че ще вземат такси до вкъщи и ще се видят там.

— Глупости — възрази Ярдли. — Аз ще ви закарам.

— Не, няма проблем — каза Стивън и хвърли поглед към Тара.

Ярдли му се усмихна меланхолично, давайки му да разбере, че му е признателна за онова, което прави. Те прегърнаха внучката си и тръгнаха.

Ресторантът беше тих, място за пенсионери, които идват за ранните промоции и шведската маса на обяд. Осветлението беше слабо, имаше само няколко прозорци. От скрити тонколони се разнасяше тиха кънтри музика.

Тара разсеяно побутваше с вилицата картофеното си пюре, но не беше изяла нито един залък.

— Не си ли гладна? — попита Ярдли.

Тара остави вилицата и вдигна глава.

— Той ще спечели делото, нали?

Ярдли се приготви да каже „не, няма“ и че ще намерят начин да го осъдят, и че дъщеря ѝ е в безопасност, но Тара вече не беше дете. Не съвсем. Най-болезненото прозрение, което я осени, беше, че вече не може да предпазва детето си от света.

— Да.

— И когато излезе на свобода, ще нападне нас. Знам го. Снощи четох за агресивния нарцисизъм. Той мисли, че другите хора не са достойни да бъдат около него. Че те съществуват само за да си играе с тях.