Средиземноморският храст

— Ако имах харпун, щях да го уловя, но затова пък заснех коралови формации с камерата си.

— Тогава бързо занесете филма в лабораторията да го проявят! — рече възбудено Гън.

— Да, сър. — Младият мъж се обърна и изчезна зад вратата, изпръсквайки Пит с капки солена вода, докато минаваше покрай него.

Лицето на Гън издаваше щастлив, но решителен вид.

— Боже мой! Като си помисля, че се канех да захвърля всичко, да подвия опашка и да се върна у дома! А сега ще стоя тук на котва, докато не издъхна от старост или не хвана Тийзър. — Очите му блестяха, когато погледна Пит. — Е, майоре, какво ще кажеш?

Пит сви рамене.

— Лично аз предпочитам да ловя девойки. — Без много усилия умът му се отнесе от работата и оформи възбуждаща картина на Тери, застанала на плажа по бикини.

4.

Минаваше пет часа, когато Пит прекрачи прага на стаята си в Брейди Фийлд. След като за секунди смъкна лепкавите си от пот дрехи, той се „загнезди“ в малката кабинка на душа, като легна по гръб върху мокрите плочки на пода, подпря глава в единия ъгъл и вирна косматите си крака под деветдесетградусов ъгъл, подпирайки ходила в отсрещната стена. Всеки страничен наблюдател би възприел позата му за крайно неудобна и мъчителна за костите, но на Пит тя действаше успокоително и отпускащо. Винаги, когато имаше време, той си взимаше душ в такава поза. Този път главата му беше задръстена от въпроси.

Започна да прехвърля наум фактите и неизвестните, като се опитваше да се съсредоточи върху най-важните проблеми. Но напразно. Умът му упорито се връщаше и предъвкваше по-маловажната и нелогична загадка с безшумния камион край брега.

По необясними причини загадката го изнервяше и той всячески се мъчеше да я пропъди, но не му се удаваше. Най-накрая се предаде, затвори очи и възстанови сцената, надявайки се да стигне до някакво разрешение.

Изведнъж неясна фигура се появи зад матовото стъкло на вратата на кабинката.

— Здравей, ти там, под душа! — надвика шума от течащата вода гласът на Джордино. — Вече половин час се плацикаш. Сигурно целият си подгизнал.

Пит се примири с прекъснатото удоволствие и затвори крановете на душа.

— Не е лошо да побързаш — извика Джордино, но като чу, че водата спря да тече, продължи с нормален тон. — Полковник Люис е тръгнал насам, ще пристигне тук всеки момент.

Пит въздъхна, зае седнало положение и непохватно се изправи на крака, като за малко не се подхлъзна на мокрия под. Една хавлиена кърпа прелетя над вратата на кабинката и падна върху главата му. Мисълта, че е подканен да побърза, за да направи добро впечатление на офицер от по-висок ранг, го вбеси и той загледа кръвнишки замъгленото матово стъкло.

— Кажи на полковник Люис да си намери забавление, докато ме чака — процеди той с леден глас. — Ще изляза оттук, когато аз поискам. А сега се измитай от банята ми, негодник такъв, преди да съм наврял калъп сапун в задника ти — и в същия момент лицето му пламна; без да иска, бе нагрубил стария си приятел и се изпълни с чувство за вина. — О, Ал, извинявай. Умът ми беше другаде.

— Няма нищо. — Без да каже дума повече, Джордино сви рамене и излезе от банята, затваряйки вратата след себе си.

Пит бързо подсуши тялото си, после се обръсна, издуха мъничките косъмчета от електрическата безжична самобръсначка и наплиска лицето си с лосион за след бръснене „Бритиш стърлинг“. Когато влезе в стаята си, Джордино и полковник Люис го чакаха.

Люис беше седнал в края на леглото и засукваше единия край на дългите си, прави рижави мустаци. Едрото розово лице и блещукащите му сини очи, заедно с буйните косми над горната устна, му придаваха вид на дървар. Движенията и говорът му бяха бързи и отсечени и Пит имаше чувството, че полковникът седи върху счупени стъкла.

— Извинете, че нахлувам тъй неочаквано — прогърмя гласът на Люис, — но много ми се иска да разбера дали се натъкнахте на нещо съществено, свързано с вчерашното въздушно нападение.

Пит беше гол, но не даваше пукната пара за това.

— Не, не съм. Имам известни подозрения и предположения и съвсем оскъдни неопровержими факти, за да стигна до някакво обяснение.

— Надявах се да сте попаднали на някаква следа. Ескадрата ми за въздушно разузнаване предприе действия.

— Открихте ли останки от „Албатрос“? — попита Пит.

Люис избърса с опакото на ръката потта от челото си.

— Ако онази стара бракма е паднала в морето, все щеше да остави някаква следа, поне малко петно гориво. Но не, тя и пилотът й като че ли са се изпарили във въздуха.

— Вероятно е успял да стигне до континента — отбеляза Джордино.

— Не — поклати глава полковникът. — Там никой не го е виждал да лети нито навън, нито навътре към сушата.

Джордино кимна в знак на съгласие.

— Стар самолет, боядисан в яркожълто, движещ се със скорост едва двеста километра в час, не може да не бъде забелязан, прелитайки над пролива в посока Македония.

Люис извади пакет цигари.

— Мен ме смущава фактът, че атаката е била много добре подготвена и извършена. Който и да е нападнал плаца, е знаел, че по време на обстрелите му няма да има никакви кацания или излитания на самолети по разписание.