Средиземноморският храст

Пит си облече риза, закопча я и нагласи на раменете си пагоните във форма на златни дъбови листа.

— Няма да е трудно да се сдобием с информация, тъй като вероятно всеки на Тасос знае, че Брейди Фийлд опустява в неделните дни. Всъщност цялата тази работа доста наподобява по стратегия на японското нападение над Пърл Харбър.

Люис запали цигарата, внимавайки да не опърли мустаците си.

— Прав сте, разбира се, но няма съмнение, че вашата неочаквана поява с летящата лодка е сварила нападателя неподготвен, както свари и нас. Не можете да си представите колко приятно бяхме изненадани, като видяхме как старата „Каталина“ изникна откъм слънцето.

— Нашето приятелче в „Албатрос“ наистина се смая, когато обърна глава и ни видя.

Пит довърши възела на вратовръзката си.

— Никой не ни е очаквал, защото летателният ми план изобщо не включваше Брейди Фийлд. Трябваше да се приводня направо до „Първи опит“. Затова нашият летящ призрак и диспечерската кула на Брейди не са знаели за пристигането ни. — Той замислено погледна Люис. — Най-настоятелно ви препоръчвам, господин полковник, да вземете извънредни отбранителни мерки. Имам чувството, че не сме видели за последен път жълтия „Албатрос“.

Люис го изгледа с почуда.

— Защо сте толкова сигурен, че ще се върне?

Очите на Пит блестяха.

— Той е имал строго определена цел, за да нападне базата и тя не е била да убива хора или да разрушава самолети, принадлежащи на Съединените щати. Планът му е бил просто да всее паника сред вас.

— И какво би спечелил? — попита Джордино.

— Замислете се за момент. — Пит погледна часовника си, после отново към Люис. — Ако сегашното положение изглежда наистина заплашително и опасно, полковник, ще се наложи да евакуирате всички американски цивилни на континента.

— Да, точно такова е положението — призна Люис. — Но за момента не виждам необходимостта от такива мерки. Гръцкото правителство ме увери, че ще ни окаже пълно съдействие за откриване на пилота и самолета му.

— Щом е така, бихте ли наредили на командир Гън да изтегли „Първи опит“ от водите край Тасос? — попита Пит.

Люис присви очи.

— Да, като предпазна мярка, разбира се. Онзи искрящо бял кораб е страхотна мишена за въздушен снайперист.

Пит щракна запалката и запали цигара.

— Вярвате или не, сър, това е вашият отговор.

Джордино и Люис се спогледаха, после пак извърнаха очи към Пит.

Пит продължи:

— Както знаете, полковник, адмирал Сандекър нареди на Джордино и мен да дойдем на Тасос, за да проучим странните аварии, които стават по време на операциите на НЮМА навътре в морето. Тази сутрин, докато разговарях с командир Гън, попаднах на улика за саботаж, което ме кара да вярвам, че има сигурна връзка между въздушното нападение и авариите на „Първи опит“. Ако погледнем с една стъпка напред, започваме да разбираме, че Брейди Фийлд не е главната цел на нашия прероден неприятел. Нападението е било косвено средство да се пропъдят командир Гън и „Първи опит“ от Тасос.

Люис погледна замислен Пит.

— Предполагам, че следващият въпрос трябва да е: защо?

— Още не съм намерил отговор, но съм сигурен, че нашият мистериозен приятел със склонност към драматизъм има някаква много основателна причина да играе тази игра. Той не би стигнал до такава крайност току-така. Най-вероятно прикрива нещо с голяма стойност и се опасява, че научните изследователи на борда на кораба на НЮМА са на път да се натъкнат на него.

— Възможно е това „нещо“ да е потънало съкровище — отбеляза Люис.

Пит извади от куфара си фуражка и важно я сложи на главата си.

— Никак не е изключено.

В очите на Люис се появи мечтателен израз.

— Интересно — рече той, — какво ли може да е то и каква ли ще е цената му?

Пит се обърна към Джордино.

— Ал, свържи се с адмирал Сандекър и поискай да потърси и ни изпрати час по-скоро данни за всички изчезнали или потънали ценни находки в Егейско море, близо до остров Тасос. Кажи му, че е спешно.

— Считай го за сторено — отвърна Джордино. — Сега във Вашингтон е единайсет часа, така че би трябвало до закуска да имаме отговор.

— Е, това вече е крачка напред — каза Люис. — Колкото по-скоро получа отговори, толкова по-скоро ще смъкна Пентагона от плещите си. Мога ли и аз да помогна с нещо?

Пит отново погледна часовника си.

— Както казват бойскаутите, бъдете винаги готови. Само това можем да направим засега. Повече от сигурно е, че Брейди Фийлд и „Първи опит“ са наблюдавани много зорко. Когато стане ясно, че никой не е евакуиран и че океанографският кораб продължава да се поклаща върху егейски води, можем да очакваме ново посещение на жълтия „Албатрос“. Вие вече се забавлявахте, полковник. Мисля, че сега е ред на командир Гън.

— Моля, предайте на командира, че може да разчита на всякаква помощ в рамките на моите правомощия — предложи Люис.

— Благодаря ви, сър, но не смятам, че ще е разумно да предупреждаваме командир Гън толкова рано.

— Но защо, за бога? — намеси се Джордино.

Пит се усмихна ледено.