Средиземноморският храст

— Засега всичко почива единствено на предположения. Освен това всякакви подготовки на борда на „Първи опит“ ще издадат ясно намеренията ни. Не, ние трябва да уловим на въдицата нашия незнаен призрак от Първата световна война и да го извадим на повърхността.

Джордино го погледна и рече спокойно:

— Не можеш да рискуваш живота на всички на борда на кораба, без да им дадеш възможност да се защитят.

— Гън не се намира в непосредствена опасност. Нашият призрачен пилот несъмнено ще изчака поне още един ден, за да види дали „Първи опит“ потегля и ако не, тогава евентуално ще нападне отново. — Пит се усмихна така, че бръчиците около очите му се врязаха дълбоко. — Междувременно ще впрегна цялата си дарба, за да съставя план за клопка.

Люис стана на крака и се обърна към Пит.

— В името на всички хора на кораба, се надявам да излезете с добър план.

— Никой план не се счита за съвършен, полковник — отвърна Пит, — докато не бъде приложен.

Джордино тръгна към вратата.

— Отивам в оперативния център на базата да изпратя съобщението до адмирала.

— Като свършите, отбийте се на вечеря в квартирата ми — рече Люис и засуквайки отново мустак, се обърна към Пит. — Поканата се отнася и за вас. Ще ви нагостя с моя специалитет, момчета: печено с гъби в сос с бяло вино.

— Звучи много апетитно — рече Пит, — но за съжаление няма да мога да дойда. Вече приех покана за вечеря… от една много красива дама.

Джордино и Люис само го изгледаха със смаяни погледи.

Пит се постара да изглежда равнодушен.

— Тя ще изпрати кола да ме вземе от портала в шест часа. Имам само две минути и трийсет секунди, за да стигна дотам, тъй че трябва да тръгвам. Приятна вечер, полковник, и ви благодаря за поканата. Надявам се да се възползвам от нея някой друг път. — Той се обърна към Джордино. — Ал, уведоми ме веднага щом получиш отговор от адмирала. — След тези думи той напусна стаята.

Люис бавно поклати глава.

— Избудалка ли ни, или наистина има среща с жена?

— Не помня някога Дърк да се е будалкал относно жени, сър — рече Джордино и започна да се забавлява вътрешно от изумения вид на полковника.

— Но къде ли се е запознал с нея? Доколкото знам, освен до кораба, той не е излизал от базата.

Джордино сви рамене.

— Нямам представа. Но като го знам какъв е, не бих се изненадал, ако я е срещнал някъде по пътя от стоте метра между портала на базата и товарната палуба на „Първи опит“.

Гръмкият смях на Люис отекна в стаята.

— Е, хайде, капитане. Аз не съм сексапилно момиче, но поне мога да готвя. Ще опитате ли от моето печено?

— И още как — отвърна Джордино. — Това е най-приятната покана за днешния ден.

5.

Когато Пит излезе през портала, слънцето вече клонеше на запад, отвъд планините на Тасос, и жегата започна да намалява. Дългите назъбени сенки на обраслите с дървета планински върхове се изместиха върху склоновете и докоснаха периферията на Брейди Фийлд, гледаща към морето. Той се спря на пътя и пое дълбоко и с наслада чистия средиземноморски въздух. Прииска му се да си запали цигара, но побърза да пропъди тази мисъл и отново вдиша дълбоко. Оттатък прибоя залязващото слънце багреше „Първи опит“ с ярко златистооранжево. Видимостта беше кристално ясна и от разстояние три километра той виждаше удивително много подробности на борда на кораба. Застана неподвижен и в продължение на две минути наблюдава красивата гледка. После се огледа за колата, която Тери бе обещала да му изпрати.

Тя го чакаше встрани на пътя като великолепна и луксозна яхта, почиваща си на котва.

— Ама че изненада! — измърмори той, като видя колата. Приближи се и лицето му грейна от възхищение към хубавите автомобили.

Колата, „Майбах-Цеплин“, имаше стъклена преграда, отделяща пътническо купе от кабината на шофьора, който седеше изложен на слънцето. Зад украсата от голямо двойно „М“ върху радиатора капакът на мотора, дълъг метър и осемдесет, създаваше впечатлението, че колата има голяма мощност. Дългите, плавно извити брони и стъпалата блестяха в черно, а купето беше боядисано в многопластово сребристо. Автомобилът можеше да се нарече класика сред класиките — превъзходна тевтонска изработка, която се забелязваше и в най-дребния детайл, във всяко нитче и болтче. Ако ролс-ройсът „Фантом III“ от 1936 година характеризираше британския идеал за безшумна и отлична механика, то германското й съответствие беше открито в „Майбах-Цеплин“ от 1936 година.

Пит застана до колата и прекара ръка по огромната й резервна гума, загнездена здраво във вдлъбнатината на предната броня. По лицето му се разля усмивка на задоволство и облекчение, като видя, че шарките й са дълбоки и ромбични. Той потупа издутата като гигантски кравай гума, после се обърна и погледна към предната седалка.