Средиземноморският храст

В задушната кабина, чиито метални стени бяха толкова нагорещени, че не можеха да се пипнат, Пит разказа за патилата си. Нищо не премълча, нито дори подозренията си, че Тери го е предала на Фон Тил. Люис кимаше замислен от време на време, но нито веднъж не го прекъсна; умът му като че ли беше някъде другаде и се връщаше само когато Пит графично описваше дадена случка. Джордино крачеше бавно насам-натам из малкото помещение, като току се подпираше някъде от лекото поклащане на кораба.

Когато Пит свърши разказа си, никой не проговори. Минаха десет секунди, двайсет, трийсет. Въздухът се овлажни още повече от потта на телата им и бързо стана тежък от дима на цигари и пури.

— Знам — заговори отново Пит с отпаднал глас, — знам, че звучи като приказка и няма никаква логика. Но точно това се случи, нищо не пропуснах.

— Да — обади се Люис, — признавам, че това, което ни разказа, звучи доста невероятно, но фактите винаги подкрепят човек. — Той извади носна кърпа от джоба на панталона си и попи потното си чело. — Ти правилно си предугадил, че старият самолет ще нападне кораба, дори си знаел кога.

— Фон Тил ми намекна. Останалото беше предположение.

— Не мога да схвана странния мизансцен — обади се Джордино. — Струва ми се напълно безсмислено да се използва толкова стар биплан, за да се извади от строя „Първи опит“.

— Не съвсем — каза Пит. — Скоро на Фон Тил му е станало ясно, че саботажните му опити да провали научните операции на експедицията на НЮМА не се развиват според плана му.

— И какво го е разсърдило толкова? — поинтересува се Джордино.

— Гън се показа инат — усмихна се невесело Пит. — Въпреки всичките аварии и спънки, които сметнал за естествени, той отказал да вдигне котва и да преустанови операциите.

— И добре е сторил — вметна Люис и се изкашля, за да продължи, но Пит не му даде тази възможност.

— Фон Тил е трябвало да намери друг начин. Използването на стария аероплан е гениално хрумване. Ако беше изпратил съвременен реактивен самолет да обстрелва Брейди Фийлд, целият този ад щеше да прерасне в международен конфликт. Гръцкото правителство, руското, арабското — всички те щяха да бъдат въвлечени и островът щеше да загъмжи от военен персонал, вдигнат на крак. Не, Фон Тил се оказа умен — старият „Албатрос“ причини на нашето правителство известно притеснение и изръси ВВС е няколко милиона долара, но пък спести дипломатически скандал и въоръжен сблъсък.

— Много интересно, майоре — гласът на Люис звучеше скептично, — много интересно… и много поучително. Но бихте ли отговорили на един въпрос, който ме човърка от известно време?

— Какъв е той, сър? — За първи път Пит използваше обръщението „сър“ и го намери за доста противно.

— Какво толкова търсят тия морски дървени философи, та ни стовариха тази беля на главата?

— Риба — отвърна усмихнат Пит. — Наричана галено Тийзър. Става дума за рядък вид, смятан за жива вкаменелост. Гън ме увери, че улавянето на един екземпляр ще бъде най-голямото научно постижение на десетилетието. — В себе си Пит предположи, че малко преувеличава, но го подразни самонадеяността на Люис.

Лицето на полковника не беше приятна гледка, когато той стана треперещ от стола.

— Искате да кажете, че имам петнайсет милиона долара във вид на останки от стар самолет, разхвърляни из базата под моя лична команда, и погубена военна кариера само заради някаква си проклета риба?!

Пит положи всички усилия, за да си придаде сериозен вид.

— Да, полковник, мисля, че сте прав.

По лицето на Люис се изписа израз на пълно поражение и той заклати глава.

— Боже мой, боже мой! Не е честно, това просто не е…

Прекъсна го почукване на металната врата. Влезе стюардът с поднос, върху който имаше три кафяви бутилки.

— Изстудете още три за малко по-късно — нареди му Пит.

— Слушам, сър. — Момчето остави подноса и бързо излезе от каютата.

Джордино подаде на Люис едното шише.

— Заповядайте, полковник. Пийнете и забравете за пораженията на Брейди. Данъкоплатците така или иначе ще поемат разноските.

— А междувременно аз ще получа коронарна тромбоза — отвърна печално Люис, като седна отново и се отпусна като чучело на стола.

Пит взе изпотената бутилка и допря леденостудената й повърхност до челото си.

— И какво ще правим от тук нататък? — попита Джордино между две глътки.

Пит сви рамене.

— Още не знам. Много зависи от това какво ще намери Гън сред останките на „Албатрос“.

— Предполагаш ли нещо?

— В момента нищо.

Джордино загаси цигарата си в пепелника.

— При дадените обстоятелства бих казал, че сме доста напред в играта, особено в сравнение с вчера по това време. Благодарение на теб нашият призрак от Първата световна война е капут и сега разполагаме с улика от страна на подстрекателя на нападенията. Не ни остава нищо друго, освен да съобщим на гръцките власти да арестуват Фон Тил.