Средиземноморският храст

Гън, който лежеше в далечния ъгъл на напречната преграда, запълзя по палубата и вдигна замаян глава.

— Колко е далече и къде падна?

— На около две мили от десния ни бимс — отвърна Пит. Той свали бинокъла и погледна пребледнялото лице на Гън. — Добре ли си?

Гън кимна.

— Да, само дето ми бе изкаран въздухът.

Пит се усмихна, весели пламъчета засвяткаха в очите му. Той беше много доволен от себе си, радваше се, че планът му успя.

— Изпрати китоловната лодка и неколцина мъже да се гмурнат до останките. Нямам търпение да видя как изглежда нашият призрак.

— Веднага! — отвърна Гън. — Лично аз ще водя водолазния екип. Но само при едно условие… ти да изнесеш задните си части оттук и да ги затвориш в кабината ми. Докторът още не е приключил с теб.

Пит сви рамене.

— Ти си капитанът, ти командваш! — Той се обърна отново към водата и погледна към мястото, където бе отбелязан гробът на жълтия „Албатрос“.

Когато след десет минути Гън и четирима от екипажа на „Първи опит“ натовариха водолазните си принадлежности на китоловната лодка и потеглиха, Пит все още беше до леерното ограждане. Малката лодка не направи опит да претърси района, а се отправи право към мястото, където бе паднал самолетът. Пит остана да наблюдава, докато не видя водолазите да се спускат един по един в искрящата синя вода към останките, където щяха да се съберат.

— Хайде, майоре — каза глас до него.

Пит бавно се обърна и погледна в лицето на брадатия доктор.

— Не е нужно да ме преследвате, докторе — рече Пит с широка усмивка. — Все едно, няма да се оженя за вас.

На Пит не му оставаше друг избор, освен да се предаде и да остави натъртеното си тяло на грижите на лекаря. В кабината той едва се пребори да не изпадне в безсъзнание, но лекарствата, които му даде лекарят, бързо подействаха и той потъна в дълбок сън.

9.

Пит се вгледа в изпитото и противно лице, което го гледаше от малкото огледало, закачено в тоалетната на каютата. Черната коса падаше в безпорядък върху лицето и ушите, тъмни кръгове ограждаха тъмнозелените очи, нашарени с тънки червени вени. Не беше спал много, според часовника му — само четири часа. Жегата беше тази, която го събуди — сутрешното покривало от горещ въздух, нахлуващ от Африка. Видя, че вентилационният отвор е затворен и го отвори, но беше вече късно. Горещият въздух имаше преднина и климатичната инсталация нямаше да може да го догони и охлади кабината — поне до късния следобед. Наплиска лицето си със студена вода, като остави прохладните струйки да се стичат по врата и раменете му.

После бързо се изсуши и се опита да си спомни в последователен ред какво се бе случило предишната вечер. Вили и „Майбах-Цеплин“. Вилата. Разговорът с Фон Тил на чаша питие. Красотата на Тери и пребледнялото й лице. После лабиринтът, кучето и бягството. Атина… Дали собственикът на магаренцето го е намерил? Рибарската лодка тази сутрин, жълтият „Албатрос“, взривът. А сега — чакането на Гън и водолазите, гмурнали се да открият самолета и тялото на загадъчния му пилот. Каква е връзката на всичко това с Фон Тил? Какви са били мотивите на дъртия шваба? Дали Тери е знаела за устроения му капан? Дали се беше опитала да го предупреди, или го беше примамила, за да може чичо й да го използва и извлече информация от него?

Накрая пропъди всички тези мисли и въпроси от съзнанието си. Кожата под превръзките му го засърбя и той се преборваше с мъчителното желание да се почеше… Божичко, колко е горещо!… Ех, да имаше сега нещо студено за пиене! Единствената част от облеклото му, която докторът не бе смъкнал от гърба му, беше късият му панталон. Изплакна го в мивката и го обу мокър. Само след минути той изсъхна на него.

На вратата се почука тихо, после тя бавно се отвори и от нея се подаде червенокосата глава на стюарда.

— Събудихте ли се, майор Пит?

— Да, тъкмо се разсънвам.

— Аз… аз не исках да ви безпокоя — поясни колебливо младежът. — Докторът ме помоли да проверявам през петнайсет минути дали си почивате добре.

Пит му хвърли унищожителен поглед.

— Кой, по дяволите, може да почива добре в тази пещ с изключена климатична инсталация?

По загорялото лице на младия стюард се изписа смутен израз.

— О, боже! Много съжалявам, сър. Мислех, че командир Гън я е оставил включена.

— Станалото, станало! — сви рамене Пит. — Ще ми донесете ли нещо студено за пиене?

— Желаете ли бутилка „Фикс“?

Пит присви очи.

— Бутилка какво?

— „Фикс“. Това е гръцка бира.

— Добре, щом я препоръчвате.

— Веднага се връщам. — Момчето излезе и затвори вратата. Но след миг я отвори отново и пак подаде огненочервената си коса. — Извинете, майоре, щях да забравя. Полковник Люис и капитан Джордино искат да ви видят. Полковникът за малко да нахълта и да ви събуди, но докторът категорично му забрани. Дори го заплаши, че ще го метне зад борда, ако се опита да го стори.

— Добре, нека да влязат — каза нетърпеливо Пит. — А вие побързайте с бирата, докато не съм се изпарил.