Средиземноморският храст

— Остави на мен — каза Джордино. — Е, време е вече. Де да можех да дойда с вас. Хайде, приятно плуване и прекарване.

— Дано да е така, дано! — смънка Пит.

Корабната камбана удари два пъти, предупреждавайки, че остава една минута преди гмуркането. Пит, крачейки тромаво с плавниците си, тръгна към малката платформа, издадена навън от корпуса.

— При следващия звън, господа, скачаме! — Той не каза нищо повече, отчасти защото всеки от мъжете знаеше какво да прави, отчасти защото нямаше какво друго от съществено значение да каже.

Водолазите хванаха здраво харпуните си и безмълвно си размениха погледи. Една и само една мисъл се въртеше в ума на всеки от тях в тази минута — дали ще скочи достатъчно далече от корпуса; крак можеше да бъде загубен във въртящия се гребен винт. По знак, даден с ръка от Пит, те се подредиха в колона зад платформата.

Преди да смъкне маската си над очите, Пит огледа още веднъж мъжете и за десети път изучи лицата и отличителните им белези. Той трябваше да умее да ги различава от разстояние под водата. Най-близкостоящият до него Кен Найт, геофизикът, беше единственият русокос в групата; Стан Томас, ниският корабен инженер, имаше сини плавници и беше единственият, според преценката на Пит, който без колебание би влязъл в битка. Зад него беше морският биолог с рижа брада Лий Спенсър, а зад него Густаф Хърсонг — възслабият и висок над метър и осемдесет морски ботаник; последните двама като че ли непрекъснато се смееха над някаква си тяхна шега. Редицата завършваше фотографът на експедицията Омар Удсън, най-безучастният човек, когото бе срещал Пит; той дори не се стараеше да прикрива отегчението си от предстоящата работа. Вместо харпун Удсън носеше 35-милиметрова камера „Никонос“ със светкавица и люлееше нехайно скъпия апарат за подводни снимки зад перилото, сякаш беше обикновен стар фотоапарат.

Пит смъкна маската над очите си, подсвирна тихичко под носа си и погледна още веднъж водата. Сега тя минаваше под платформата много по-лениво. Гън бе намалил скоростта до три възела. Достатъчно бавно за гмуркане, прецени Пит мислено. Погледът му се плъзна над носа и се закова в приблизителното място в морето, където всеки момент трябваше да скочи.

Почти в същия момент Гън погледна дълбокомера и назъбените стръмни скали за последен път. После бавно вдигна ръка, затърси пипнешком въжето на камбаната, хвана го, изчака малко и го дръпна силно. Металното издрънчаване проехтя в горещия следобед над прибоя към стръмната брегова стена и се върна обратно към кораба с приглушен полутон.

Пит, заел поза в края на платформата, не изчака ехото да се върне. Притисна плътно маската си към лицето с едната ръка, хвана здраво харпуна с другата и скочи.

Сблъсъкът разкъса водната повърхност, по която танцуваше слънцето, във вид на блестящи гейзери от сини пръски. Веднага щом водата се затвори над него, той се отгласна напред и зарита с плавниците бързо, оприличавайки се на речен колесен кораб по Мисури, плаващ на пълен ход. Пет секунди по-късно, на четири и половина метра дълбочина, той обърна глава през рамо и видя как тъмната форма на корпуса на кораба се плъзга бавно над него. Двата въртящи се гребни винтове изглеждаха застрашително по-близо, отколкото бяха всъщност, а пречупването на светлината увеличаваше размера на проблясващите им лопати с близо двайсет и пет процента.

Стиснал накрайника на регулатора за дишане между зъбите си, Пит се извъртя и погледна в посока на отдалечаващия се кораб, за да види как са се гмурнали другите. На въздишката му на облекчение отвърна съскането на мехурчетата, излизащи от регулатора. Слава богу, всички бяха там в група: Найт, Томас, Спенсър и Хърсонг. Единствено Удсън изоставаше на пет-шест метра зад тях.

Видимостта беше удивителна. Дългите моравочервени пипала на една отровна медуза се виждаха съвсем ясно от близо двайсет и пет метра разстояние. Две грозни на вид риби с безлюспести тела в яркожълто и синьо плуваха мързеливо на дъното. Това беше потаен свят, беззвучен свят, обитаван от причудливи на вид създания, и украсен с изящна фантазия от форми и цветове, които трудно можеха да се опишат с думи. Беше също и свят на тайнственост и опасност, охраняван от зловеща редица от оръжия, като се почнеше от хищните зъби на акулите, та се стигнеше до някои малки и невинни на вид, но смъртоносни риби; интригуваща комбинация от неземна красота и постоянна заплаха.

Без да чака първите признаци на дискомфорт, Пит започна да изравнява въздушното налягане във вътрешните си уши с водното. Когато ушите му изпукаха, той бавно се гмурна към великолепната морска гледка под себе си и се превърна в част от нея.

На около девет метра дълбочина водата стана мека смесица от синьо и зелено. На петнайсет метра той зае хоризонтално положение и започна да изследва дъното. То беше лишено от морска растителност и скали — същинска пустиня, където миниатюрни пясъчни дюни криволичеха във вид на прекъснати малки вълни. Тук нямаше почти никакъв живот.