Състояние на страх

Джунглата се нижеше под тях, километър след километър гъста гора като балдахин. На места дърветата задържаха около себе си мъгливи валма, особено на по-голяма височина. Сара не беше очаквала островът да е в такава степен планински, с толкова насечен релеф. Пътища не се виждаха изобщо. От време на време минаваха над малки селца посред джунглата. Иначе — само дървета, ширнали се на километри. Хеликоптерът летеше на север — Хенри мислеше да ги свали на няколко километра западно от Резолюшън Бей.

— Очарователни селца — каза Тед Брадли, докато минаваха над поредното. — Какво отглеждат тукашните хора?

— Нищо. Земята тук не е хубава. Работят в медните мини — отговори Хенри.

— О, това е много неприятно.

— Не и ако живееш тук. Повече пари тези хора не са виждали през живота си. Готови са на убийство, за да се уредят на работа в мините. И го казвам в буквалния смисъл. Всяка година има по няколко убийства.

Брадли клатеше глава.

— Ужасно. Просто ужасно. Но я вижте там долу — каза той и посочи. — Онова селце си има истински тръстикови колиби. Това е по старому, нали, старият начин на живот още не е отмрял?

— Не, човече — каза Хенри. — Това е бунтовническо село. Нов начин на живот. Голяма тръстикова къста, много внушително, голяма къща за

шиф. — Той обясни, че Самбука е наредил на хората да вдигнат във всяко село такива огромни триетажни тръстикови постройки, в комплект със стълби, водещи до третото ниво. Идеята била бунтовниците да имат изглед над джунглата, за да видят навреме приближаването на австралийските войници.

В старите времена, каза Хенри, хората на Гареда никога не били строили такива сгради. Архитектурата им била ниска и открита, основното й предназначение било да защитава обитателите от дъжда и димът от огньовете да излиза навън. Нямало нужда от високи сгради — те били съвсем непрактични, понеже следващият циклон при всички случаи щял да ги издуха.

— Самбука обаче ги иска сега и кара янгпелас

, младежите, да ги строят. Сигурно има седем-осем вече на острова, всичките на територията на бунтовниците.

— Значи сега минаваме над тяхна територия, така ли? — попита Брадли.

— Да. Дотук добре — каза Хенри. И пак се изкиска. — След малко ще видим и брега, още четири-пет минути и… ох, дяволите го взели!

— Какво? — Носеха се сякаш само на сантиметри над горския балдахин.

— Направил съм голяма грешка.

— Каква грешка? — попита Брадли.

— Тумас лонгве ес.

— Прекалено на изток си? — попита Кенър.

— Мама му стара! Триста дяволи! Дръжте се! — Хенри изви рязко хеликоптера, но не и преди пътниците му да зърнат огромно разчистено сред джунглата място с четири големи тръстикови постройки, пръснати сред по-обикновените жилища от дърво и гофрирана ламарина. В разкаляния център на разчистеното място имаше няколко камиона. В каросериите поне на три имаше монтирани картечници.

— Какво е това? — попита Брадли, загледан надолу. — Много по-голямо е от другите, които…

— Това е Павуту! Бунтовническият щаб!

Хеликоптерът се отдалечи бързо и разчистеното място се скри от погледите им. Хенри дишаше тежко. Чуваха дишането му в слушалките.

Кенър не каза нищо. Гледаше Хенри напрегнато.

— Е, май всичко е наред — каза Брадли. — Изглежда, не ни забелязаха.

— О, да бе — каза Хенри. — Мечтай си.

— Защо? — каза Брадли. — А дори и да са ни видели — какво могат да направят?

— Имат радиостанции — каза Хенри. — Не са глупави тези

янгпелас.

— Какво имаш предвид?

— Те искат този хеликоптер.

— Защо? Могат ли да го управляват?

— Орайт орайт!

Да! Защото искат и мен. — Хенри обясни, че вече от няколко месеца нито един хеликоптер не бил допускан на острова. Този го пуснали само защото Кенър имал сериозни връзки. Но било много важно да не попада в ръцете на бунтовниците.

— Е, те сигурно си мислят, че отиваме на юг — каза Брадли. — Всъщност ние точно натам летим, нали?

— Тези момчета не са глупави — каза Хенри. — Знаят.

— Какво знаят? — попита Брадли.

Този път обясни Кенър:

— Онези от ПОФ не биха могли да дойдат на острова, ако не са подкупили бунтовниците. Затова бунтовниците знаят, че в Резолюшън Бей става нещо. Когато са видели хеликоптера, са разбрали къде отива.

— Тези момчета не са глупави — повтори Хенри.

— Не съм казвал, че са — оправда се Брадли.

— Да. Но си го мислиш. Познавам те, бяли. Може и да не си го казал, но ти е на върха на езика. Мислиш си го.

— Уверявам те, няма такова нещо — каза Брадли. — Наистина. Нищо подобно не съм си помислил. Просто не си ме разбрал.

— Да бе — каза Хенри.

Сара седеше на втората седалка в средата, между Тед и Дженифър. Определено нямаше достатъчно място и за тримата. Питър и Санжонг седяха на тясната седалка отзад при щайгите. Не можеше да види добре през прозорците и й беше трудно да следи разговора. Не знаеше за какво всъщност става въпрос.

Така че попита Дженифър:

— Ти разбра ли какво става?

Дженифър кимна.