Стая

— На пет години, браво. — Инспектор Оу казва нещо, което не чувам. После за рокля. Казва го два пъти.

Говоря колкото силно мога, но не гледам.

— Нямам рокля.

— Не? Къде спиш през нощта?

— В Гардеробчо.

— В Гардеробчо?

Опитай

, казва Мам в главата ми, но Стария Ник е до нея, той е по-най-ядосан от винаги и…

— В гардеробчо ли каза?

— Имаш три рокли — казвам аз. — Искам да кажа Мам. Една е розова и една е зелена на райета, и една е кафява, но ти… тя предпочита дънки.

— Твоята Мам, това ли каза? — пита инспектор Оу. — Тя ли има роклите?

Кимането е по-лесно.

— Къде е твоята Мам тази вечер?

— В Стая.

— В стая, добре — казва тя. — Коя стая?

— Стая.

— Можеш ли да ни кажеш къде е?

Спомням си нещо.

— Няма я на никоя карта.

Тя издишва силно, мисля, че моите отговори не стават.

Другият полиция е може би той, никога не съм виждал такава коса наистина, почти е прозрачна. Той казва:

— Намираме се на „Навахо“ и „Алкот“, имаме разстроен малолетен, вероятно случай на домашно. — Мисля, че говори на телефона си. Това е като игра на Папагал, знам думите, но не знам какво означават. Той се доближава до инспектор Оу. — Някакъв успех?

— Бавно.

— Пак дотам и със свидетеля. Заподозреният е бял мъж, може би метър и осемдесет, четирийсет-петдесет, избягал е от местопрестъплението в червенокафяв или тъмнокафяв пикап, вероятно „Еф сто и петдесет“ или „Рам“, започва с „К“ девет три, може да е „Б“ или „П“ без щат…

— Мъжът, с когото беше, това баща ти ли е? — инспектор ()у пак говори на мен.

— Аз нямам.

— Приятелят на майка ти?

— Аз нямам. — Казах го вече, позволено ли ми е да казвам два пъти?

— Знаеш ли неговото име?

Опитвам да си спомня.

— Аджит.

— Не, на другия мъж, онзи, който избяга с пикапа.

— Стария Ник — прошепвам го, защото той няма да хареса, че го казвам.

— Как?

— Стария Ник.

— Не — казва мъжът полиция на телефона си. — Заподозреният липсва, първо име Ник, Никълъс, няма второ име.

— А майка ти как се казва? — пита инспектор Оу.

— Мам.

— Има ли си друго име?

Показвам два пръста.

— Две? Чудесно. Спомняш ли си ги?

Бяха на бележката, която изчезна. Изведнъж си спомням малко.

— Той ни открадна.

Инспектор Оу сяда до мен на земята. Не е като Под, много е твърдо и треперещо.

— Джак, искаш ли одеяло?

Не знам. Одеялчо не е тук.

— Малко лошо си се ударил. Онзи човек Ник ли те нарани?

Мъжът полиция се връща, подава ми нещо синьо, не докосвам.

— Давайте — казва той на телефона си.

Инспектор Оу сгъва синьото нещо около мен, не е рошаво сиво като Одеялчо, по-грубо е.

— Откъде са ти тези рани?

— Кучето е вампир — поглеждам Раджа и неговите човекове, но те са изчезнали. — Този пръст е ухапан, а коляното ми беше на земята.

— Моля?

— Улицата, удари ме.

— Давайте. — Това го каза мъжът полиция, говори на телефона си пак. После поглежда инспектор Оу и казва: — да се свържа ли със Закрила на детето?

— Дай ми още няколко минути — казва тя. — Джак, обзалагам се, че много те бива да разказваш приказки.

Откъде знае? Мъжът полиция си поглежда часовника, дето му е залепен на китката. Аз си спомням китката на Мам, която не изглежда добре. Стария Ник там ли е сега, извива ли й китката или врата, разкъсва ли я на парчета?

— Мислиш ли, че ще успееш да ми разкажеш какво стана тази вечер? — усмихва ми се инспектор Оу. — И ако може даже да говориш много бавно и ясно, защото ушите ми не работят много добре. — Сигурно е глуха, но не приказва с пръстите си като глухите в Телевизор.

— Ясно — казва мъжът полиция.

— Готова ли си? — казва инспектор Оу.

Върху мен са й очите. Аз затварям моите и се преструвам, че говоря на Мам, това ме прави смел.

— Направихме номер — казвам аз много бавно, — аз и Мам, преструвахме се, че съм болен и после бях умрял, но всъщност да се развия и да скоча от пикапа, само че трябваше да скоча при първото забавяне, ама не успях.

— Добре, после какво стана? — това е гласът на инспектор Оу точно до главата ми.

Все още не гледам, иначе ще забравя приказката.

— Имах бележка в гащите си, но той я изчезна. Все още имам Зъб. — Мушвам пръсти в чорапа си за него. Отварям очи.

— Може ли да го видя?

Тя се опитва да вземе Зъб, но аз не й позволявам.

— Той е от Мам.

— За твоята майка ли говореше?

Мисля, че мозъкът й не работи точно като ушите й, как може Мам да е Зъб? Поклащам глава.

— Само малка частица от нейната одрана кожа, която изпада.

Инспектор Оу поглежда Зъб отблизо и лицето й става строго. Мъжът полиция клати глава и казва нещо, което не чувам.

— Джак — почва тя, — каза ми, че е трябвало да скочиш от пикапа първия път, като е намалил?

— Да, но бях все още в Черга, после обелих банана, но не бях достатъчно страхмел. — Гледам инспектор Оу и говоря едновременно. — Но след третия път спиране пикапът каза

ууууу…

— Какво е казал?

— Като… — показвам й. — Като в цяло различна посока.

— Завил е.

— Да, и аз паднах, и той, Стария Ник, той слезе много ядосан, и тогава скочих.

— Бинго — плясва с ръце инспектор Оу.

— Ъ? — казва мъжът полиция.