Стъкленият меч

Той разтваря вратата с едва доловимо кимване и се разкрива просторно, но плитко помещение, пълно с койки. В някакъв момент е било спално, но сега струпаните легла са пълни с пациенти, единствената пътека между тях гъмжи от мъже и жени в бели престилки. Дрехите на мнозина са опръскани с алена кръв; прекалено заети са да наместват някой крак или да раздават лекарства, за да ме забележат как влизам с куцукане сред тях.

Ръката на Килорн кръжи около кръста ми в готовност да ме хване, ако отново имам нужда от него, но вместо това се облягам на койките. Ако всички ще ме зяпат, не е зле да се опитам да вървя сама.

Шейд е облегнат на една-единствена тънка възглавница, поддържан главно от скосената метална стена. Едва ли му е удобно, но очите му са затворени, а гърдите му се повдигат и спускат в спокойния ритъм на съня. Ако съдя по крака му, повдигнат от долната част на койката върху набързо направена шина, и бинтованото му рамо, със сигурност са го упоявали с лекарства няколко пъти. Когато го виждам толкова пострадал, макар едва вчера да го смятах за мъртъв, гледката е непоносима.

-    Добре е да го оставим да спи - промърморвам, без да се обръщам специално към някого, без да очаквам отговор.

-    Да, ако обичаш - казва Шейд, без да отваря очи. Но устните му се извиват в позната, дяволита усмивка. Въпреки стряскащо изглеждащото му наранено тяло съм принудена да се засмея.

Номерът е познат. Шейд се преструваше, че спи в училище или по време на разговорите, които родителите ни водеха шепнешком. Не се сдържам и се засмивам на спомена и се сещам колко много малки тайни научи Шейд точно по този начин. Аз може и да бях крадла, но Шейд беше шпионин по рождение. Нищо чудно, че в крайна сметка попадна в Алената гвардия.

-    Сестрите ли подслушваш? - Коляното ми изпуква, когато сядам отстрани на койката му, като внимавам да не го раздрусам. - Научи ли колко бинтове са отмъкнали тайно?

Но вместо да се засмее на шегата, Шейд отваря очи. Придърпва Килорн и мен по-близо, повиквайки ни с ръка.

-    Сестрите знаят повече, отколкото си мислите - казва той: погледът му бързо се стрелва към дъното на отделението.

Обръщам се и откривам Фарли да се суети над едно заето легло. Жената в него е в безсъзнание, вероятно упоена, и Фарли мери внимателно пулса й. На тази светлина белегът й изпъква грубо, разкривява едната страна на устата й в намръщено изражение, а после се врязва отстрани надолу по шията и се губи под яката й. Част от него се е разкъсала и е бил набързо зашит. Сега единственото червено нещо по нея е петното кръв, размазано по бялата й сестринска униформа, и полуизмитите петна, които стигат до лактите й. До рамото й стои мъж също в сестрински дрехи, но чисти и шепне припряно в ухото й. Тя кима от време на време, макар че лицето й се изопва гневно.

-    Какво си чул? - пита Килорн, премествайки се така, че тялото му изцяло закрива Шейд. За всеки друг изглежда, сякаш оправяме бинтовете му

-    Пътуваме към друга база, този път далеч от крайбрежието. Извън територията на Норта.

Напрягам се да си спомня старата карта на Джулиан, но не се сещам за нещо повече от

бреговата линия.

-    Остров ли?

Шейд кимва.

-    Казва се Тък. Сигурно не е кой знае какво, защото Сребърните дори нямат преден пост там. Почти са го забравили.

В стомаха ми нахлува ужас. Перспективата да се изолирам на остров без начин за бягство ме плаши дори повече от подводницата.

-    Но знаят, че съществува. Това е достатъчно.

-    Фарли изглежда уверена в тамошната база.

Килорн изсумтява подигравателно:

-    Спомням си как според нея и Нарси беше безопасен.

-    Не беше нейна вината, че изгубихме Нарси - казвам. А моя.

-    Мейвън изигра всички, Мер - отвръща Килорн, побутвайки ме по рамото. - Измами мен, теб и

Фарли. Всички вярвахме в него.

При положение че майка му го обучава, чете мислите ни и оформя Мейвън така, че да отговаря на надеждите ни, не е чудно, че всички бяхме заблудени. А сега той е крал. Сега той ще заблуждава - и контролира - целия ни свят. Що за свят ще бъде това с чудовище за свой крал и майка му, която го ръководи.

Но аз пропъждам подобни мисли. Те могат да почакат.

-    Фарли каза ли нещо друго? А списъкът? Още е у нея, нали?

Шейд я наблюдава над рамото ми, внимава да не повишава глас:

-    У нея е, но повече я занимава мисълта за другите, с които ще се срещнем в Тък, включително мама и татко. - Залива ме топлина, ободряваща вълна от щастие. Шейд се разведрява при вида на леката ми, но искрена усмивка и ме хваща за ръката. - Също и Гиза, и онези тромави гиганти, които наричаме братя.

В гърдите ми се разхлабва възел от напрежение, но скоро е заместен от друг. Стисвам го по-здраво, повдигам въпросително едната си вежда:

-    Други? Кои? Как е възможно? - След клането под Площада на Цезар и евакуацията на Нарси не мислех, че е оживял някой друг.