Стрелците от гористите равнини

— Щяха да се измъкнат — съгласи се Кофин, — само дето извадиха късмет да ми де преобърнат фургоните.

— Хвъркати коне, хей.

Младият дървосекач със счупения крак се извърна на постелята си.

— Какво стана с момчетата?

— Отидоха на разходка — отвърна му Кофин.

Монтана отпи от кафето си.

— Колко ще ни платите за двайсет и два чифта добри кожени ботуши с връзки, момчета?

— Вие сте ги пуснали да си ходят по чорапи? По дяволите, добре че ми счупихте крака!

— Потеглиха към Тюсън — каза Кофин. — Сигурно са преценили, че нямат повече работа в Тинкърсвил.

На фермата зацарува покой. Джаксън зае поста до портата и беше сменен после от Кофин. След кратък разговор с Рууни, Монтана Браун седла коня си и потегли за града. Още беше тъмно; до зазоряване оставаше повече от час.

Клей Бел бе потеглил по Гап, но после се бе отклонил от пътеката и бе поел направо за Тинкърсвил. Черният жребец беше неуморен и не го сдържаше, но той не му отпускаше юздите. Не се знаеше какво ги чака напред, защото той не се надяваше че Девит така лесно ще се откаже, въпреки поредното поражение.

Стаг Харви и Джак Килбърн бяха в града. Дали не беше случайност?

Пазарлъкът с такива хора не беше никак от лесните, но се изплащаше лихвите, а Девит едва ли би се поколебал да ги наеме. След последвалата голяма стрелба едва ли някой би се учудил, ако прозвучат още изстрели. До този момент Девит губеше по всички фронтове, но ако прибереше при себе си Харви и Килбърн, можеше да създаде на Клей още по-големи грижи. Това бяха опасни мъже, мъже, които убиваха без всякакво колебание, мъже сраснали се с оръжието.

Бърт Гари беше мъртъв и Дребосъка беше в града. Можеше да се случи какво ли не, но първата грижа на Клей беше отправен към фермата му. Той се замисли над ситуацията.

Не се тревожеше за Дребосъка. Каубоят беше хладнокръвен и предпазлив, и изключително опасен боец. Макар и да не беше стрелец по призвание, той беше взел дейно участие в няколко войни за добитък, беше се бил с индианци и бе скитал по какви ли не пътища. Беше корав, но дебелоглав. Отстъпваше по бързина на Стаг и Харви, но беше еднакво опасен и за двамата. Беше мъж, който трябваше да бъде убит, за да бъде спрян.

А нито Килбърн, нито Харви изпитваха особена охота да играят ролята на надървени дървосекачи.

Но фактът си беше факт. Няколко часа Дребосъка щеше да бъде сам в град пълен с врагове.

Клей Бел съзря резките покриви очертани на фона на небето. Само тук-там се мяркаше светлина в прозорец; всичко още спеше.

Някъде изкукурига петел… още една звезда се стопи на небето. Клей Бел продължи напред; мекият и приглушен тропот на копитата беше единственият звук разнасящ се в нощта.

Глава 16

След като Клей Бел препусна към фермата си в Емигрант Гап, старият Сам Тинкър беше човекът, повдигнал темата за правата на паша.

— Правата на паша за този район, заедно с единствените права за разработване или подобряване на тази земя, принадлежат на Клей — каза Тибот. — Чейс се опита да ме блокира, и ми създаде наистина големи проблеми докато накрая не се запознах с един човек на име О’Конъл. Изглежда Клей му е спасил живота в битката при Шайлоу. О’Конъл е много важна фигура в Партията и има влияние върху всички важни хора. Фактът, че Клей поддържа наблюдение за пожари и е продавал говеждо месо на армията, помогна особено много за придобиването му на правото на приоритетно ползване. О’Конъл изрови един началник по снабдяването, който успя да убеди сенатската комисия, че говеждото месо на Бел е необходимо именно в областта, където е разположена фермата му, и че в случай на нов сблъсък с апахите тя е единственият сериозен източник на хранителни припаси в този район. Вярно, някъде попресолихме гозбата, но нали в крайна сметка успяхме, това е най-важното.

В стаята зацарува мълчание. Лъжицата на Тинкър работеше здраво в чинията му.

— Това вече издърпва почвата изпод краката на девит — обобщи Милър с няколко думи положението. — А това няма да му хареса.

— Нито някои други — добави Тинкър със зловещ глас.

Големият часовник на стената отброяваше секундите, и те зачакаха, заслушани. Никой не го изрази с думи, но всички си го мислеха. Някъде из града се намираше Джоунс Дребосъка, а някъде, пак в града, се беше сврял Благочестивия Пит Симънс.

Вън беше още тъмно и спокойно… но всяка минута можеше да загине някой.

Милър се приближи до вратата и излезе за малко навън.

— На Пайъти гори огън — каза той, след като влезе обратно в стаята.

— Няма да успеят да се промъкнат.

Боб Трип беше мъртвешки уморен, но сънят все не идваше. Той бе станал свидетел как хората му се качваха във фургоните да потеглят към Гап, и тогава се бе върнал обратно в стаята си. Не желаеше да взема участие в такова начинание. По-голямата част от хората му бяха ходили на лов, двама-трима бяха служили в армията, но повечето бяха мъже необучени за война, а от разговорите из града Трип знаеше, (е те щяха да се изправят срещу шепа мъже, владеещи съвършено оръжието и готови на всичко да бранят фермата.