Стрелците от гористите равнини

Беше разговарял също така и с R&R. Онези от железницата бяха повече от ентусиазирани за сечта, защото това означаваше добър бизнес за тях, докато траеше превоза на дървесината. Това беше още едно от нещата, които двамата с Чейс бяха уредили. Не бяха си губили времето да се разправят с местните власти, а бяха отишли направо в седалището на компанията, в Ню Йорк. Местните власти им оставаше само да изпълняват разпорежданията, изпратени им от началството им. Опиташе ли се Бел да му създаде неприятности, това автоматично означаваше да се лиши от железопътен транспорт за добитъка си.

Отново прекара през ума си всички подробности, дъвчейки пурата си. Не можа да открие никаква вратичка, която Бел би могъл да използва. Фермерът се бе озовал в капан, от който имаше само един възможен изход.

Джад се изкикоти на себе си. Какви нерви имаше само тоя кравар! Да му предложи да го набие! В онзи момент бе изпаднал в истинска ярост, но сега това само го развесели. Щеше да е хубав майтап. Но това можеше да почака.

Беше прекалено източен, не можеше да е по-тежък от сто и седемдесет фунта. Щом имаше желание, не можеше да му откаже да му хвърли шамарите.

Той закрачи бързо по улицата, едва забелязвайки хората около себе си. Имаше страшно много още за вършене, но нещата вече бяха поели своя ход.

Уот Уилямс още се щураше по улицата, и Джад веднага зърна насиненото му око. Той рязко спря, и Уилямс неохотно му обясни.

Девит изпита внезапно раздразнение. Пет пари не даваше, че хората му вземаха участие в побои, единственото му изискване беше хората му да не губят.

— Не се тревожи! Ще имаш още възможности да се реваншираш!

— Аз вече използвах моята, ако нямаш нищо против — възрази му внимателно Уилямс. — Ти, ако искаш, можеш да използваш своя шанс, или който е мераклия. Що се отнася до мен, аз си получих порцията!

Джад Девит се стрелна покрай него и нахълта в ресторанта на хотела.

Участъкът Б-Бар на Клей Бел лежеше в откритото устие на прекрасна зелена долина, която се преливаше в равнината, надигаща се от долчинката, където потокът на Тинкър лениво се разливаше върху пясъка.

Ранчото обгръщаше едно от възвишенията край града и се простираше на още няколко мили по-нататък. Не можеше да се види откъм града, но зеленината на тревата, където долината се отваряше към равнината, се виждаше съвсем ясно. Стопанските сгради се намираха на цяла миля по-навътре в каньона върху една продълговата тераса под склона на хълма.

От широката и просторна веранда на главната стопанска сграда се откриваше вълшебна гледка към коритото на Тинкъровия потока и покрай земята лежаща под града. През късната есен, зиме и пролет добитъкът имаше възможност да пасе по тия равнинни участъци, но все пак на един акър се падаха доста крави, и без отличната паша, водата и ливадите със сено по високите склонове на планините никой фермер не би могъл да изкара и година.

Дървесината на участъка около Дийп Крийк беше превъзходна; тук гората не познаваше брадвата, а тревата беше хилава. Тя щеше да избуи едва след като дърветата бъдеха отсечени.

Клей Бел беше пуснал на паша шест хиляди глави добитък, като по-голямата част от тях се пасеше върху платото зад гребена на хълма. Чрез внимателното отглеждане на стадото и многобройни кръстоски беше успял да създаде едра и здрава порода, но за съжаление плановете му надхвърляха приходите и той беше затънал в тежки дългове, ипотекирайки стадата си.

Трябваше му само още една година, за да се разплати с кредиторите си, и да увеличи още повече броя на животните си, като прокопае кладенци в равните части на участъка, където имаше добри перспективи да открие вода. Но докато яздеше към фермата си, умът му беше погълнат от промяната на ситуацията, настъпила с пристигането на Джад Девит.

Този мъж имаше силен характер, притежаваше увереността, родена от многобройните победи, Клей бе видял непоколебимостта, готовността му да воюва докрай в увереността, с която го беше атакувал Уот Уилямс. А Девит без съмнение разполагаше с много пари и още много мъже, готови да воюват за своя стопанин.

Веднага още щом бе разузнал участъка на Дийп Крийк и бе разбрал какво лежи под краката му, Бел енергично се бе захванал с фермерство. Времето не чакаше. С всяка изминала седмица все повече и повече мъже се придвижваха на запад и земята нямаше вечно да остане без стопанин.

Двама други мъже бяха властвали, наистина за кратко време, върху Дийп Крийк. Чък Булуинкъл беше заявил правото си върху високите части от склона на планината Пайъти над потока. Самата рекичка извираше от една малка пещера в пределите на участъка на Булуинкъл, и първата работа на Клей беше да откупи неговия участък. На Чък Булуинкъл му беше дошло до гуша от самотата и той продаде собствения си участък, също както и другия, който беше изкупил от един бивш свой съдружник.