Стрелците от гористите равнини

— Боб, преди малко имах разправия с един кравар на име Бел. Държи стада на участъка, който се каним да сечем. Може да изскочат неприятности, така че подготви момчетата за това. Ако този каубой си е втълпил, че може да ме спре, си е негова грешка!

Трип кимна. Беше взел участие поне в една дузина подобни разправии съвместно с Джад Девит и ръцете го засърбяха предвкусвайки големия майтап. Беше по-възрастен от Девит, корав мъжага, който знаеше как да се оправя с хората и да извлича най-добрите резултати от тях.

— На момчетата ще им дойде добре. Вече се чудят какво да правят. — Той хвърли поглед на Джад. — Какво става с участъка? Той беше държавна собственост, нали така?

— Не се тревожи — успокои го авторитетно Джад. — Франк Чейс е в Уошингтън тъкмо за тая работа. Ще уреди всичко. Нашата работа е да насечем дървата. — Той се ухили. — Може да ни се наложи да изсечем участъка още преди да го е уредил, но кой може да ни спре? Боб, сега е време, когато силният мъж получава всичко, за което се бори. Тази страна се държи на инициативата! Тя е създадена за нея! Човек никога не може да забогатее със скръстени ръце. Планирай всичко внимателно, после тръгвай и нищо не може да те спре.

Боб Трип не коментира изказването на шефа си. Джад Девит имаше репутацията на човек, довеждащ всичките си начинания до успешен край, а тези начинания се изпълняваха от мъже. Боб Трип ръководеше тези мъже, и обичаше работата си. Но въпреки всичко това, след като самият той беше малък човек, понякога имаше и своите минути на съмнение. За да се издигне един мъж толкова високо, това означаваше, че много други добри мъже са били прегазени по пътя му… Как би се чувствал самият той, ако беше на мястото на някой от повалените?

— Досега нищо не не се е опряло, не е ли така? — Джад сякаш бе прочел мислите му. — Никой човек няма право да застава на пътя на прогреса.

— Този Бел тук — произнесе замислено Трип. — Чувал съм доста неща за него. Не можеш ли да го купиш?

— Да го купя? — изсмя се Джад, не вярващ на ушите си. — Изглежда вече старостта те гази, Боб. Да си спомняш някога досега да сме купували човек обсебил държавен участък? Той или ще си иде поживо поздраво, или ще го прегазим!

Джад рязко се извърна и тръгна обратно към хотела, оставяйки кабриолета на Трип. Това сечище съдържаше най-хубавата дървесина в щата, и ако всичко минеше както трябва, щеше да я изсече още преди правителството да си размърда задника. Нямаше какво да се тревожи толкова за това. Чейс беше неговият юридически и политически щит, Чейс беше наясно как действа Джад, познаваше всички нужни хора и знаеше как да стигне до тях. Той щеше да уреди всичко, и нямаше никакъв смисъл да седи и да чака, след като отговорът можеше да бъде само един.

Разбира се, веднъж се бе провалил, при случая с планината Чарлстън. Но докато Джад научи за неуспеха му планината вече беше изсечена и хората му вече се бяха прехвърлили на друг обект. Известна сума пари беше прехвърлила няколко шепи. Ония хора в Уошингтън бяха прекалено заети, за да надават ухо на всяко оплакване на последния фермер, и когато човек имаше пари и малко влияние там, където беше необходимо, нямаше гаф, който да не може да се оправи.

Областта гъмжеше от природни богатства, и умният човек трябваше да се възползва максимално от тях. В известен смисъл дори това беше патриотично. Джад подпомагаше изграждането на родината си, нали така, а ако в процеса на тази помощ станеше още по-богат, нима имаше нещо лошо в това? В края на краищата, не беше ли това американският начин на живот? Или по-скоро неговият собствен начин.

Някаква неясна и смътна мисъл се стрелна обезпокояващо през съзнанието му, че може би природните богатства на една нация бяха притежание на всичките й членове, но той бързо я прогони и бързо продължи по улицата, обмисляйки ситуацията.

Този Бел. Той вероятно щеше да се бори, не съзнавайки колко безнадеждно беше положението му. Вярно, имаше дванайсет работника, но това едва ли щеше да е достатъчно. Участъкът на Дийп Крийк беше просторен и обширен, и трябваше да има куп начини да се намести в него и да започне сечта без да му мисли много. Така или иначе, Джад разполагаше с петдесет безмилостни дървосекачи, на които ръцете ги сърбяха до полуда, а ако се наложеше, можеше да събере още толкова за съвсем кратко време.

Беше отделил време да разучи състоянието на Бел. Този мъж нямаше парични източници. А в действителност дори дължеше пари. Започнеше ли да се държи неблагоразумно, имаше повече от един начин да го накара да си подвие опашката.

Райли беше тук, и това беше още едно предимство. Никога не беше зле да си имаш и съдия под ръка. Това беше една от най-умните стъпки, които бе предприел в последно време. Беше уредил да изберат Райли за федерален съдия на областта. Стигнеше ли се до битка в съда, изходът от нея беше повече от гарантиран.