Съучастници

Там, в магазина, ми каза и името си: Даниъл Милър. Сякаш трябваше да ми говори нещо. (После научих, че то наистина е известно на богатите хора в този град. Управлява частен хедж фонд и изкарва много пари от него.) Беше висок, добре сложен, красив, чаровен и на първата ни среща същата вечер се питах какво ли се крие зад тази ослепителна усмивка. Когато започнахме да се виждаме, не знаех, че е богат, но на четвъртата ни среща, когато нае частен самолет да ни откара до Вегас, започнах да се досещам. Не парите обаче ме накараха да се влюбя в него. А начинът, по който ме караше да се чувствам. Сякаш бях най-важният човек на света.

Животът ми дотогава беше вечно изпълнен с несигурност. Баща ми не можеше да се задържи дълго време на работа и с майка ми се караха много. Алкохолът определено играеше роля, но безпаричието беше в основата на всичко. Бях на деветнайсет и работех като барманка, когато той се вряза с пикапа си в мантинелата на шосето. Мама беше на седалката до него. Бил е пиян. И двамата всъщност са били пияни. Така и не излязоха живи от пикапа. Загубата на родителите ми ме подтикна да се пробвам като актриса в Ню Йорк. Животът ми се струваше крехък и хаотичен.

Но Дани ми даде сигурност, топлина и увереност. Всяка сутрин се събуждах със съзнанието, че ме обича, че не трябва да се притеснявам за пари, за покрив над главата си, за каквото и да било всъщност.

Не ми се налага повече да работя, но се записах доброволка в приют за животни, за да си намирам какво да върша, докато Дани не е у дома.

Днес се прибрах в 16:30 ч. и взех душ. Дани беше още в офиса. Тъкмо бях слязла в кухнята, както си бях по анцуг, за да започна да приготвям вечерята за рождения му ден, когато на вратата се позвъни. Отворих — беше млад мъж в костюм и с клипборд в ръка.

Представи се като полицейски инспектор Майк Стоун. Попита дали Даниъл Милър живее на този адрес и дали аз съм госпожа Милър.

Казах, че да.

Попита ме каква кола кара Дани.

Цялата се разтреперих. Обхвана ме паника, спомних си полицая, който дойде у дома да ми съобщи, че родителите ми са загинали в автомобилна катастрофа. Точно в този момент видях Дани да се задава с колата си по алеята към гаража и изтичах към него, за да го прегърна. Беше объркан, не знаеше какво става и аз му казах, че мъжът е полицай, разпитва за колата му и аз съм се паникьосала.