Съучастници

Тук ли го пекат? Какво има в него? Съставките му органични ли са? Сервитьорките в закусвалните не изкарват много. Те са там, за да обслужват клиентите с усмивка, колкото да си заслужат бакшиша, следователно да си платят наема. Лейк не се опитваше да я изкара от нерви. Той искрено държеше да знае всичко това. Сервитьорката се казваше Халина. Тя наблюдаваше пръстите на Лейк, които барабаняха по масата, докато говореше, като отбелязваха всеки неин задоволителен отговор с енергично почукване с палеца. Сепаретата бяха доста запълнени, а до вратата имаше клиенти, които чакаха да се освободи място. Халина подпря на хълбок свитата си в юмрук ръка и започна да потропва с крак. За нея разговорът бе приключил, макар Лейк още да не го осъзнаваше.

— А маковото семе органично ли е отгледано? — попита Лейк.

— Оффф — изпуфтя Халина. — Знам ли какво да ти кажа, приятел? Шибаният мъфин нямаше кръщелно свидетелство.

— Халина! — провикна се едрият тип до скарата. — ’Баси, дръж се любезно с клиентите, мамка му.

И тя тръгна да изпълнява поръчката ни.

— Сега разбирам защо от теб не става федерален агент.

— Съжалявам — каза Лейк. — Опитвам се да внимавам какво слагам в устата си напоследък. Това е всичко. Не съм се вманиачил.

— На мен ми прилича на вманиачаване.

— Не, не е.

Лейк се облегна назад, сведе поглед и на лицето му се изписа обидено изражение.

— Дилейни също смяташе, че се вманиачавам — промърмори тихо той.

— Не я познавах толкова добре — казах аз. — Нещо, за което сега съжалявам. Беше от добрите.

Той кимна и вдигна показалеца на дясната си ръка, сякаш за да подчертае нещо, което се готвеше да каже, после сложи длани върху масата, защото сервитьорката беше пристигнала с напитките ни. Кафе за мен и Блох, гореща вода с лимон за Лейк, който огледа внимателно съдържанието на чашата си. Разбърка резенчето лимон с лъжичката и зачака водата да изстине.

— Мислех да ви питам — започна той — дали сте съобщили на Бил Сунг, че представлявате Кари Милър.

Блох видимо се стегна.

Не отговорих. Не бях казал на Лейк за Кари, а знаех, че и Блох не му е казала.

— О, имам човек в съда. Осведомява ме за призовки, заведени молби от адвокатите, за всякакви развития по делото на Кари Милър. Чух, че от снощи имената ви са вписани в деловодството на съда.

Съвсем скоро това щеше да стане обществено достояние.

— Не, не съм му съобщил — отвърнах аз. — Реших, че ако му кажа, ще си затворя една врата. Всякаква информация за съпруга на Кари Милър можеше да бъде от помощ на защитата ѝ. Сунг не ни попита и ние не му казахме. Грижата ни снощи беше Дилейни.

— Знам, всичко е наред. Приех да помагам по делото като консултант. Дилейни искаше да се включа, така че аз с неохота се съгласих. Исках да знам каква ще бъде защитата на Кари.

Да подсказваш на хора, които искат да изпратят клиентката ти за петдесет години в затвора, не е най-добрата идея. Сложих сметана и захар в кафето си, разбърках го и отпих.

— Тя не е съучастничка. Толкова по въпроса. Не мога да ти кажа нищо повече.

— Значи Кари твърди, че няма нищо общо с убийствата. Е, добре. А отрича ли да е знаела, че съпругът ѝ е убиец?

Блох постави тока на обувката си върху моята и натисна силно.

— Спокойно, Блох — казах аз и се обърнах към Лейк: — Виж, съжалявам, но не мога да ти отговоря.

— Разбирам. Значи го е подозирала? Имаш ли нещо против да се срещна с нея?

— Имам, да. Ако разпиташ клиентката ми и споделиш информацията с ФБР, ще те призоват като свидетел на обвинението. Не, благодаря.

— Няма да стане така.

— Защо искаш да се срещнеш с нея?

Разговорът прекъсна заради пристигането на Халина с три чинии храна. Моите палачинки с бекон, сиренето на грил с бъркани яйца и чоризо на Блох и мъфинът на Лейк. Блох извади пакет антибактериални кърпички от якето си, отвори го и избърса приборите, като през цялото време не откъсваше очи от Лейк. Той бе свалил хартиената обвивка на мъфина си и го разрязваше в чинията. Оглеждаше парчетата. Помирисваше ги. Доволен от резултата, сложи едно в устата си.

Блох подсуши ножа и вилицата си със салфетка и се нахвърли върху яйцата.

Лейк усети погледа ѝ, вперен в него.

— Ти си доста особен — каза му тя.

— Поне не си дезинфекцирам приборите — отвърна той. — Както и да е. Вижте, каквото и да каже Кари Милър, ще си остане между нас. Обещавам да не го споделям с Бюрото.

— Честна скаутска?

— Не се дръж така. Дадох ви думата си, че няма да споделям нищо.

— Дори да ми подпишеш клетвена декларация, пак ще ти кажа да вървиш по дяволите. Не отговори на въпроса ми: защо изобщо искаш да говориш с Кари?

— Защото съм чел документите по случая с Пясъчния човек. Прегледах цялата преписка, неофициално, и разговарях с Дилейни по въпроса. Знам какво се е случило. Не познавам Даниъл Милър. Вашата клиентка е била омъжена една година за него, тя разполага с информацията, която ми е нужна, за да го заловя.

— Съжалявам, не мога.

Лейк потърка с пръст наболата си брада и изяде още едно парченце мъфин.

— Знаете ли, във ваш интерес е да заловя този тип — заяви той.