Съучастници

— Дилейни трябваше да е жива сега. Искам не по-малко от теб да спипам тоя кучи син, но ми се струва, че ти имаш нещо друго предвид — казах аз.

— Завели са дело срещу Кари Милър, но не тя им е целта. Ще я изкарат съучастничка, но всъщност тя играе второстепенна роля. На тях им трябва звездата. Ако го заловят, можеш да сключиш сделка. Предишният ѝ адвокат, Пелтие, се надяваше на споразумение. Моят човек в съда казва, че все се натискал за среща със заместник областния прокурор. Кари Милър е много по-ценна като свидетел на обвинението срещу съпруга си, отколкото като обвиняема, но за да стане това, той трябва да е в ареста.

Беше прав. Ако Пясъчния човек бъдеше изправен пред съда, отношението на прокуратурата към Кари Милър щеше да се промени мигновено. Кметът беше подложен на огромен медиен натиск да постигне резултати, които да удовлетворят семействата на жертвите. Завеждането на дело срещу Кари Милър помагаше за намаляване на напрежението, но те бяха готови на всичко, за да спипат Даниъл. Дори с цената на това да сключат извънсъдебно споразумение с нея и да я накарат да свидетелства срещу съпруга си.

— Това може да проработи, но нямаме време. Утре Кари Милър застава пред съда. Процесът ще отнеме най-много седмица. На ФБР им трябваха петнайсет месеца, за да идентифицират Даниъл Милър като Пясъчния човек, а сега, година по-късно, още не са го хванали. Какво можеш да направиш ти за седмица, което те не могат?

Лейк се облегна назад и потърка ръцете си една в друга.

— За начало, той отново е активен. Не знаем къде е бил една година, но знаем, че сега се е върнал в Ню Йорк. Видяхте ли писмото до „Таймс“ днес?

— Аз го видях. Пише, че Кари е невинна и че ще последват нови убийства, ако не свалят обвиненията срещу нея. Това няма да ѝ спечели симпатиите на съдебните заседатели.

— Може би, но на мен ще ми бъде от полза — каза Лейк.

— Как? — учуди се Блох.

— Ами вече знам какво го мотивира. Той не иска Кари да отиде в затвора. Това ми помага да вляза в главата му.

— Защо тъкмо сега се разкрива отново? — попитах.

— Всички вестници тръбяха, че се очаквало споразумение по делото. Това продължи, докато заместник областният прокурор не отрече официално и не обяви, че ще изправи Кари пред съда. Това го е задействало.

— Но защо изобщо се е разкрил?

— Не е ли очевидно? Той обича жена си. Серийните убийци имат сложна психика. Може, без да им мигне окото, да накълцат случаен непознат на парчета ей така, за удоволствие, но от това не следва, че не могат да обичат някого. В много от тях се съчетават вроден нарцисизъм и себеомраза. Ако срещнат човек, който ги кара да се чувстват добре, дори обичани, това им помага да станат отново нормални. Започват да жадуват за това чувство. То не е точно любов, но е най-близкото до любов, което могат да изпитат. Даниъл Милър обича жена си. Или поне си мисли, че я обича, и е готов да поеме много рискове, за да ѝ помогне. В това е нашето предимство, но ще ми трябва помощ, за да го хвана. Готов ли си да се лишиш от Блох?

Тя вдигна глава от чинията си, погледна учудено Лейк и продължи да се храни.

— Не мога да се лиша от моята детективка, казах ти. Утре сутринта имаме важно дело.

— Ако го хванем, няма да има дело. Прокурорът ще те гони за споразумение. Виж, не те моля току-така. С още един чифт очи и уши бих работил много по-бързо. А и съм чувал колко е добра Блох. Аз… — Той не довърши, загледан в нещо през рамото ми.

Отпи от лимонената си вода, сключил вежди, сякаш се опитваше да каже нещо, но не намираше верните думи.

— Вижте, трудно се доверявам на хората.

— На теб ти е трудно да си поръчаш и мъфин.

Той кимна и в крайчеца на устата му се появи нещо като усмивка.

— Това вече е вманиачаване, но по отношение на работата ми. А тя е да залавям чудовища. И бих могъл да я свърша по-бързо заедно с Блох.

— А защо ми имаш доверие? — попита тя.

— Защото се опита да помогнеш на моята приятелка. И защото вече не си ченге.

Блох остави вилицата и избърса устата си със салфетка, преди да каже:

— Името Лейк ми е смътно познато. Когато работех в шерифството в Порт Лоунли, чух за някакъв човек, който нахлул във фабрика за дрога в Ню Джърси. Сам. Вътре имало десет души с ловни пушки, калашници, АР-15. Половината били бивши военни. Добре обучени и високоплатени, за да убиват всеки, дръзнал да прекрачи прага на къщата. Чух също, че въпросният Лейк получил няколко куршума по време на престрелката. Това ти ли си?

Лейк срещна погледа ѝ; челюстта му се движеше безшумно, сякаш набираше скорост, за да произведе отговор.

— Не беше точно така и аз не съм герой.

Тя се върна към яйцата си и каза:

— Лейк е окей.

Каза го с тон, сякаш четеше Декларацията за независимост.

Дилейни с готовност се беше доверила на Лейк. Сега Блох правеше същото. Знаех, че не бива да подлагам на съмнение решенията им. Щом му бяха повярвали, не можех да махна с лека ръка.