Съучастници

Плановете му, дори правените в движение, винаги отчитаха непредвидени ситуации. Колкото и да го объркваше човешкото поведение понякога, му се струваше, че го разбира. Беше нещо, върху което самият той трябваше да се потруди, защото често реагираше по начин, който смущаваше близките му. Трябваше например да се преструва на опечален, когато баба му и дядо му починаха. Трудно му беше да заплаче. Откри, че ако загребе под ноктите си малко сапун в банята и после го втрие в ъгълчетата на клепачите си, може да накара очите си да сълзят. Лютеше му, но това беше за предпочитане пред неодобрителния родителски поглед. Полагаше големи усилия да научи в какво се изразява така нареченото нормално поведение, което се очакваше от него, но това на свой ред му даваше предимства. Изучавайки човешките емоции, начина, по който хората реагираха на определени ситуации, той бе установил, че е в състояние да предвиди реакциите им.

Не разбра обаче защо майката пусна дръжката на количката.

Видя ръцете ѝ във въздуха да посягат към бебето. В същия миг, неочаквано за него, тя го блъсна с хълбок, нарушавайки равновесието му. Вдигна бебето Джош на ръце, изпищя с всичка сила и побягна към отсрещния тротоар.

Детето заплака.

Блох и Лейк вече бяха пресекли улицата и се бяха изгубили в тълпата. Той притича до тротоара, заобиколи от разстояние майката и продължи по улицата с бърза крачка.

Свидетелката беше мъртва.

Кари беше с една крачка по-близо до свободата.

Погледна телефона си — имаше десетина известия. Беше го програмирал да му сигнализира всеки път, когато в пресата се появеше нещо за Кари. Прегледа внимателно всички материали, навсякъде ставаше дума за едно и също. Медиите съобщаваха, че Кари е изчезнала, нарушавайки мярката си за неотклонение, и че е издадена заповед за арестуването ѝ. А съдията беше разпоредил процесът да започне в нейно отсъствие.

Пръстите му стискаха толкова силно телефона, че дисплеят се пропука. Той го захвърли в близкото кошче за боклук.

Къде, по дяволите, се намираше Кари?

Сигурно беше избягала. Напрежението ѝ бе дошло в повече. Нищо, той щеше да я открие, когато всичко това приключеше. И тогава щяха да са отново заедно. Тогава щеше да започне техният нов живот.

Трябваше да се погрижи съдът да я оправдае, дори тя да не присъстваше на процеса.

И точно в този момент той се сети как може да стане това.

24. Еди

Никой не можеше да каже със сигурност каква порода е Кларънс. Хари го бе осиновил от улицата или Кларънс бе осиновил Хари — едно от двете. Не беше едро куче, но в него имаше нещо от лабрадор, както и от други породи. Носеше високотехнологичен нашийник с микрочип, излъчващ джипиес сигнал към телефона на Хари. Кафявата му кожена каишка беше твърде тънка и много дълга, но той никога не се дърпаше, когато двамата излизаха заедно. Кларънс изобщо не искаше да се отдалечава от Хари. Минаваше единайсет, огромна кръгла луна огряваше нощното небе и тротоарите бяха притихнали. Това беше времето за разходката на Кларънс и Хари и аз реших да им правя компания, за да глътна въздух и да поговорим.

Кларънс се спря пред Тръмп Тауър на Пето авеню и навири крак, изстрелвайки струя урина към входната врата.

— Браво на теб — каза Хари и тримата продължихме към Сентръл Парк.

Облак пара излизаше със съскане от близката улична шахта, но това не смути Кларънс. Той беше градско куче, свикнало с капризите на живота в Манхатън — неща като пневматични чукове, рев на двигатели, клаксони и човешки тълпи не му правеха впечатление. Последните ни два дни бяха тежки и бях уморен до смърт, но за сън не можеше и дума да става. Съзнанието ми беше като състезателен автомобил, форсиран до шест хиляди оборота и вдигащ пушек с гумите си на стартовата линия.

Блох се бе отбила по-рано в кантората, за да ми каже да добавя още четири имена към списъка с жертвите на Пясъчния човек. Двама агенти на ФБР, единият починал от сърдечен удар. Местен художник, чиято единствена вина била, че е наел апартамента, който Пясъчния човек искал да ползва, и Тереза Васкес — една от свидетелите по делото срещу Кари Милър. Блох седеше отпусната в креслото за посетители. Това не беше в неин стил — обикновено позата ѝ беше изправена, с ръце върху подлакътниците, изпънат гръб и жив поглед.

— Имаш уморен вид — казах.

Тя кимна.

— Разговарях с Бил Сунг в съда. Искаше да ме предупреди за Гейбриъл Лейк. Както изглежда, Лейк ни е излъгал. Той не е привлечен от федералните като консултант по случая. Каквото и да е намислил, няма официални правомощия; всъщност Сунг смята, че може да е опасен. Оказа се, че е превъртял по време на престрелката в онази фабрика за дрога, дори не се опитал да избяга. Вместо това избил всички там. Специално се погрижил да са мъртви, разбираш ли?

Докато говорех, Блох запъна токовете на ботушите си в мокета и се поизправи на стола.