Съучастници

Засега щеше да остане плътно до майката, да ѝ дърдори за това-онова и да пресече улицата с нея. Каквото и неудобство да ѝ причиняваше, трябваше да си дава вид, че са заедно.

Докато си правеше тези сметки, той реши и как да постъпи, ако Лейк или някой от агентите го разпознаеше, докато пресичаше улицата. Възможностите за действие бяха много и разнообразни.

Намираше се почти в средата на кръстовището. Пред него имаше двулентово платно, по което колите се движеха от ляво надясно. От запад на изток. Встрани, на двайсетина метра вдясно от него, двете ленти бяха спрели на червено. Когато на тези пред него светнеше червено, онези отдясно щяха да тръгнат от север на юг.

Червеният светофар спря колите, идващи отляво. Пешеходният светофар превключи от червено на зелено и Пясъчния човек стъпи на платното едновременно с майката. Вървяха един до друг. Двете ленти трафик вдясно от него се задвижиха.

Изпод козирката на шапката си той наблюдаваше Блох и Лейк на отсрещния тротоар. Ако го познаеха или привлечеше по някакъв начин вниманието им, щеше да му трябва отвличащ вниманието ход, за да им се изплъзне.

Нараняването на малко дете нямаше да му достави нито удоволствие, нито болка. Ако го видеха сега, щеше да изблъска майката с рамо, да обърне количката срещу потока от коли вдясно от пешеходната пътека и да засили бебето Джош към тях.

Блох, Лейк и федералните щяха да се затичат след количката. Ако я бутнеше достатъчно силно, някоя кола или камион нямаше да има време да спре. Най-вероятно шофьорът щеше да я види миг преди да я удари.

Джош си гугукаше безгрижно и подритваше синьото одеялце с малките си крачета.

Изпод козирката на шапката си той не изпускаше от поглед Лейк.

Броячът на пешеходния светофар се включи:

15…

Единият от федералните погледна към него.

14…

Пясъчния човек пристъпи по-близо до количката.

20. Блох

Още щом видя вратата на апартамента да зее отворена, Блох вече знаеше, че Пясъчния човек е напуснал сградата. Въпреки това тя реши да не рискува. Този тип беше доста хитър. Извади от кобура под мишницата си Маги — „Смит и Уесън Магнум 500“. Предпочитаното ѝ оръжие. Само с 5 патрона в барабана. Но ако човек знаеше как да го ползва, и един изстрел беше достатъчен. Дори целта да се криеше зад стена от газобетон.

Чу Лейк по стълбите зад гърба си и вдигна длан, за да го предупреди да пази тишина и да стои на разстояние.

После влезе вътре, като огледа първо ъглите на помещението. В средата на стаята върху статив имаше маслен портрет на мъж. По пода зад статива червенееха пръски, които водеха към локва кръв и кървава следа. Някой тежко ранен е бил влачен по паркета, реши тя.

Откри трупа във ваната. Мъжът беше гол до кръста и от лицето му не бе останало нищо. Блох се обърна и избяга от апартамента.

— Няма го, а във ваната има труп — каза тя. — Вероятно наемателят на жилището.

Те отново затрополиха по стълбището и излязоха на улицата. Огледаха се, вече бяха станали четирима. Федералните ги бяха видели да тичат и бяха решили да им се притекат на помощ.

Трети агент — по-възрастен мъж — пресече улицата и дойде при тях.

Застанаха на ъгъла, като се оглеждаха наоколо. Блох нямаше нужда да разучава снимката на Даниъл Милър от преписката по делото. От две години лицето му беше във всички вестници, по всички новинарски канали и сайтове. Ако го видеше, щеше да го познае, дори да се бе опитал да промени външния си вид.

— Някакви следи от него? — попита Лейк задъхан.

Двамата федерални се оглеждаха наоколо; докато си поемаха дъх, погледите им минаваха по лицата на пешеходците. Семейни двойки се разхождаха, хванати за ръка, мъже в костюми крачеха с маршова стъпка по тротоара, няколко души бягаха за здраве, две жени се връщаха от фитнес по анцузи и разговаряха оживено — обичайна картина от кипящия живот на Манхатън.

— Я по-добре да нагледаме свидетелката. Оставих партньора ми да я пази — каза възрастният, като се приближи до Блох. Имаше посивяла коса, тънки устни и проницателни очи.

— По дяволите! — изруга Лейк.

Сградата на Лилиан Паркър беше отсреща. За миг цялото им внимание се фокусира върху нея.

Движението се бе поразредило заради червения светофар на пешеходната пътека леко вдясно. Пред тях все още имаше няколко коли, които им пречеха да пресекат улицата. На отсрещния тротоар беше застанала жена с бебешка количка и разговаряше с мъжа до себе си — с жълто яке и бейзболна шапка. Нещо в него привлече вниманието на Блох. Двамата като че ли не се познаваха, но водеха учтив, макар и леко насилен разговор. Мъжът носеше синя хирургическа маска. Много хора в града бяха с такива маски, за да се пазят от ковид или от отработените газове на колите. Лейк тръгна към пешеходната пътека. Федералните го последваха. По-възрастният агент, който се представи като Мигс, беше останал без дъх. Блох реши да върви с него.

Лейк и двамата федерални продължаваха да оглеждат лицата на минувачите.

Блох наблюдаваше мъжа с жълтото яке.