4 юни
Минаваше 3 ч., когато входната врата се захлопна тихо.
Изчаках да чуя стъпките му по стълбите. В спалнята беше горещо, но не заради това не можех да заспя.
През последните седмици усещах, че полудявам. Още откакто онзи полицай позвъни на вратата ни, за да разпитва за вана на Дани. Напоследък всяка нощ се прибира супер късно. А аз лежа в леглото си, разсъждавам и изпадам в паника.
В главата ми се въртят едни и същи мисли, отново и отново.
Той ме обича.
Беше излязъл в нощта на убийството на Маргарет Шарп.
Никога не е проявявал насилие към мен. Никога не съм го виждала ядосан.
В деня след убийството ѝ ми подари чифт обици, които приличаха досущ на нейните.
Това е съвпадение. Няма как да е иначе.
Излъга полицията, че във въпросната нощ си е бил вкъщи.
Имаше оправдание за това.
Накара ме и аз да излъжа.
Беше загрижен за мен и просто искаше да разкара полицая, който ме беше разстроил.
Излезе и в нощта на последните две убийства. На онези момичета, които живеели в един и същ апартамент.
Трябва да работи до късно и да се среша с клиенти, някои от онези, с които разговаря по телефона, са в различни часови пояси.
След като се прибра, взе душ.
Имаше оправдание.
ТОВА МЕ КАРА ДА ПОЛУДЯВАМ.
Ослушвах се да го чуя как се качва горе.
Отначало беше тихо. После чух изскърцването на врата на долния етаж.
В къщата има само една скърцаща врата, която Даниъл никога не отваря.
Отметнах завивките и слязох долу боса.
Трябваше да знам.
Видях вратата към мазето да зее отворена. Лампата беше запалена. Тихо заслизах по стълбите.
Дъхът ми се беше спрял в гърлото.
С моя приказен живот беше свършено. Той приключи онази нощ в мазето. Стените, които бях изградила около себе си, за да се предпазвам от онези мисли, се бяха пропукали. Тези цепнатини се увеличаваха с всяко нощно закъснение, с всяка пропусната вечеря, обиците, а сега — това…
Вече бях на отсрещната страна и гледах предишния си живот от нов ъгъл, виждах го как се отдалечава назад.
Нищо нямаше да бъде същото.
Даниъл стоеше гол в мазето и сипваше препарат в пералната машина. Видя ме, застанала в основата на стълбите, и се стресна.
Каза, че за малко съм щяла да му докарам инфаркт. Аз не го оставих да се успокои. Поисках да знам какво, по дяволите, се е случило.
Преди да отговори, той изсипа остатъка от праха в пералнята, затвори вратичката и натисна бутона. Никога преди не го бях виждала да пере.
Каза ми, че е вечерял с клиент, който го залял с червено вино, и трябвало да изпере дрехите си веднага, за да не бъдат съсипани.
Обувките му бяха на пода, беше бос.