Съучастници

Попитах го дали клиентът е залял и чорапите му с червено вино.

Той ме погледна. В очите му имаше нещо, което не бях виждала преди. Напомняше погледа на Мичъм във филма малко преди да наръга с нож съпругата си. Студен, безизразен.

Каза, че така и така почнал, защо да не изпере всичко накуп, и се засмя. В смеха му нямаше и следа от веселие.

Заотстъпвах назад. Това никак не ми харесваше. Изтичах по стълбите до кухнята и се спрях, облегната с гръб на барплота.

Не можех да дишам.

Даниъл се качи горе, затвори вратата със скърцащите панти и влезе в кухнята.

Няколко мига остана неподвижен, вперил поглед в мен. Вече не се усмихваше. Не изпитваше неудобство. Лицето му беше безизразно. Сякаш не ме виждаше, сякаш не съществувах за него. Направи крачка към мен и аз се дръпнах. Притиснах се към барплота.

Той ми се извини отново и каза, че отива да вземе душ.

Когато се убедих, че вече е горе, се заключих в банята на долния етаж и седнах върху капака на тоалетната чиния. Заплаках, като се поклащах напред-назад. Не знам колко време съм прекарала там, но в един момент сигурно съм се смъкнала на пода, защото се събудих свита на топка. През прозореца нахлуваше слънчева светлина. Станах, тялото ми беше вдървено от лежането върху плочките, отворих вратата. Погледнах към гаража.

Колата на Даниъл я нямаше.

Налях си чаша вода и намерих телефона си на горния етаж до леглото.

Имаше четири нови известия, всичките от различни новинарски сайтове.

Една жена била намерена мъртва тази сутрин в пасаж в Манхатън. Очите ѝ били извадени. Предполагало се, че това е най-новата жертва на Пясъчния човек.

Закрих лицето си с длани и заплаках.

37. Блох

Адвокатската кантора на Арчи Бънзън, изглежда, не се стараеше да привлича нови клиенти. Намираше се на Сто и десета улица и имаше стоманена врата със звънец отстрани. Приличаше по-скоро на вход за бункер, отколкото на врата на кантора. Нямаше табела. Върху хартиена лентичка, мушната под прозрачното покритие на пластмасовия бутон, беше написано „Бънзън, правни услуги“.

Лейк натисна бутона. Зачака. Блох се дръпна крачка назад, оставяйки го да говори вместо нея.

Металният капак върху процепа в средата на вратата се повдигна с дрънчене и в отвора се появи едро лице. Може би колкото голяма чиния. С перфектно подстригана тънка брада, все едно нанесена с черен маркер върху челюстта. Бузите му бяха толкова кръгли и издути, сякаш се опитваха да сплескат носа.

— Кво искаш? — попита лицето.

— Бихме желали да говорим с Арчи Бънзън — каза Лейк.

— Няма го — заяви лицето и затръшна капака на процепа.

Лейк удари с юмрук по вратата и извика:

— Еди Флин ни праща.

Тишина.

Процепът бавно се отвори.

— За кво ви е Арчи?

— Да поговорим, това е всичко.

Процепът се затвори. Вратата остана заключена.

— Е, добре. Ще повикаме ФБР да поговори с Арчи вместо нас — каза Лейк.

Вратата се отвори.

Към лицето имаше тяло със съответните размери. Блох се досети, че това е Луната. Беше около два метра и сигурно тежеше поне сто и осемдесет килограма. Като не всичко по него бяха тлъстини. Лицето беше захванато за чифт добре развити трапецовидни мускули, които се извиваха плавно към заоблените му рамене, създавайки впечатление за нещо като планинска верига от мускулна маса. Дори да тежеше колкото фолксваген, той вероятно можеше да повдигне такава кола.

Луната се завъртя с известни затруднения в тесния коридор и ги поведе към една врата в дъното. Почука и каза: