Съучастници

— Много великодушно от негова страна и много добре за клиентката му, но проблемът е, че ние не представляваме виновни лица. Заместник областният прокурор смята, че Кари е била съучастничка в шест от убийствата на Пясъчния човек. Нямам намерение да вадя убийци от затвора.

— Тя твърди, че е невинна — каза Кейт.

— Всички така разправят.

— Мисля, че говори истината — заяви тя.

От всички адвокати, които познавах, Кейт беше може би най-интелигентната. Ако тя вярваше на Кари Милър, значи си струваше да се борим за нея. Започнах да проявявам известен интерес. После спрях.

— Чакайте, процесът не започва ли след два дни? Защо чак сега иска да ни го пробута? Може би е оплел конците и ако се съгласим, ще си навлечем дело за професионална небрежност, заведено от клиентката му.

— Едва ли — каза Хари. — Той не притежава нищо от опита, нужен за водене на дела за убийство, но аз прегледах преписката по делото и в досъдебната фаза се е справил добре. Всички възражения и искания са подадени. Не знам какви са съдебните заседатели, но колко лоши могат да бъдат? Процесът започва след два дни. Това е достатъчно време да се подготвим. И преди сме били парашутисти. Освен това не смятам, че случаят е незащитим. Има условия за достойна борба в това дело, Еди.

Закрих лицето си с длани. Нужни ми бяха тъмнина, малко тишина и още една шибана чаша…

— Пий си кафето — каза Денис.

Отпуснах ръце, отворих очи и видях, че всички са вперили погледи в мен. Още една причина да не искам това дело.

— Пясъчния човек е на свобода. Ако се намесим, ще си имаме работа с луд. Съществува риск…

Кейт ме прекъсна. По очите ѝ виждах колко е разпалена. Тя искаше това дело. Откакто бяхме съдружници, Кейт се бе ориентирала да представлява жени, жертви на полова дискриминация и сексуален тормоз на работното място. В кантората, където бе работила преди, самата тя бе станала обект на непровокирано посегателство от страна на единия съдружник и оттогава воюваше с работодатели женомразци. Тя приемаше тези дела лично. С всяка жена, на която помагаше, спасяваше и част от себе си, лекуваше болката, която бе изпитвала някога и която не беше напълно изчезнала.

— Всички сме наясно с рисковете, но не виждам причина да ни атакува — каза тя. — Ние се опитваме да спасим жена му. Най-големият риск, ако не успеем да я отървем, е медиите да ни заринат с лайна. Успеем ли обаче, значи сме помогнали на още една жена жертва, която благодарение на нас ще получи справедливост. Знаеш колко е важно това за мен.

Кимнах.

— Нека го изслушаме — предложи Кейт.

— Добре, доведи го.

Денис покани мъжа с костюма да влезе. Кабинетът ми не беше от най-големите, та се наложи да се посместим. Лицето му беше застинало в познатото изражение на човек в беда, нуждаещ се от помощ. Вдигнах ръка до гърдите си и напипах медальона на свети Кристофър, който носех под ризата си.

Още щом седна, Пелтие се усмихна измъчено. Макар той да имаше нужда от нас, а не ние от него, се държеше така, сякаш ни правеше услуга. Представи се и каза:

— Поздравления, господин Флин. Ще водите делото за убийство с най-голям обществен отзвук в Америка.

— Не искам да бъда груб — отвърнах аз, — но това е новина за мен. Имам чувството, че колегите ми са очаквали някаква съпротива от моя страна. Първо, никога не поемам случай, ако не съм убеден в невинността на клиента си. Парил съм се в миналото и нямам нужда от нови призраци в главата си. Второ, аз съм подозрителен по природа. Все още не съм сигурен какво ви кара да отстъпвате случая на друга кантора. Познавам адвокати, които биха продали майките си за такова дело.

Пелтие кръстоса дългите си крака и лицето му се разтегна в усмивка.

— Мога да ви дам повече от една причина да кажете „да“. Моята клиентка, извинете, вашата

клиентка е готова да даде на кантората ви два милиона причини. Договореният адвокатски хонорар по делото е три милиона. Аз вземам една трета за досъдебната подготовка, останалото е ваше. Е, имаме ли сделка?

При споменаването на тази сума Кейт премрежи очи. Това наистина беше големият ни случай. Най-голямото дело в Америка за момента. Повечето адвокати можеха само да фантазират за такива хонорари. Беше шанс, който се пада веднъж в живота. Шанс, какъвто всички ние гоним, който може да даде тласък на кариерите ни. За моята кантора това беше все едно да спечелим джакпота от лотарията. Само глупак би отхвърлил такова предложение.

Затова казах:

— Не.

2. Еди  

— Вижте, при цялото ми уважение към вас и вашата клиентка, господин Пелтие, това ми звучи твърде подозрително — заявих аз.