Тайнственото око

— Е, да, отишъл е да предупреди маркиза. А маркизът къде е?

— В имението си. Според сведенията на Гроняр, там също нищо подозрително не е забелязано.

— Сигурно ли е, че той не е проникнал в дома на площад Ламартин?

— Напълно.

— А самият Добрек?

— Също.

— Видяхте ли се е Прасвил?

— Той е в отпуск. Пътешествува. Главният инспектор Бланшон, който той е натоварил с тази афера и агентите му, които пазят дома, твърдят, че съгласно заповедите на Прасвил, те нито за минутка не напускат къщата. Така че никой не е могъл да проникне там.

— Следователно — заключи Люпен, — кристалната запушалка все още се намира в кабинета на Добрек.

— Ако тя е била там до изчезването на Добрек, тя трябва да бъде в къщата и сега.

— Върху работната маса — уточни Люпен.

— Върху работната маса? Защо мислите така?

— Защото зная, че е така — каза Люпен, който не беше забравил фразата на Себастиан в залата за мъчения.

— Но вие не знаете в какъв предмет точно е скрита запушалката.

— Е, работната маса не е чак толкова голяма. За двадесетина минути тя може да бъде претърсена до последното ъгълче, а за десет би могла да бъде разглобена, ако това се наложи.

Разговорът умори малко Люпен.

— Вижте — каза той на Кларис, — моля ви да почакате още два-три дни. Днес е понеделник, четвърти март. Вдруги ден, сряда, най-късно в четвъртък ще бъда на крак. Бъдете сигурна, че ще успеем.

— А дотогава?

— Върнете се в Париж. Настанете се с Гроняр и Льобалу в хотел Франклин, до Трокадеро, и следете къщата на Добрек. Вие имате свободен достъп в нея. Насърчете агентите.

— А ако Добрек се върне?

— Толкова по-добре, тогава той е в ръцете ни.

— А ако само се мерне наоколо?

— В такъв случай Гроняр и Льобалу трябва да го последват.

— Но ако загубят следите му? Люпен не отвърна.

— Идете си, моля ви — каза той след кратко мълчание.

От известно време между тях се пораждаше чувство на хладина, което растеше с наближаването на страшния ден. Изпускайки от предвид, че тя самата беше тикнала Жилбер в приключението в Анжиен, госпожа Мерж не искаше да забрави, че правосъдието преследваше сина й не толкова за престъплението, колкото за това, че е съучастник на Люпен. При тава, какво беше постигнал Люпен, въпреки всичките си усилия, въпреки цялата си безгранична енергия? С какво помагаше неговата намеса в нещата за спасението на сина й Жилбер?

Кларис мълчаливо излезе от стаята.

На другия ден той се чувствуваше все още слаб. В сряда, на нареждането на доктора да остане в леглото до края на седмицата, той отговори с въпрос:

— Какво би могло да се случи, ако все пак стана?

— Треската ви ще се повтори.

— И нищо повече?

— Не, раната е почти заздравяла.

— Тогава ще ползувам вашия автомобил. По пладне ще бъдем в Париж.

Онова, което го накара да тръгне веднага, бе най-напред едно писмо от Кларис, то завършваше така:

„Отново намерих следите на Добрек…“

Имаше и една телеграма, публикувана о амиенските вестници. Тя съобщаваше за арестуването на маркиз д’Албюфе, компрометиран в аферата с Канала.

Добрек си отмъщаваше.

Маркизът не бе успял да попречи на отмъщението. Значи, той не беше успял да вземе документа, който лежеше на масата в кабинета на Добрек. Това пък показваше, че агентите на инспектор Бланшон, настанени в къщата от Прасвил бяха охранявали добре дома на площад Ламартин. Сиреч, кристалната запушалка все още бе там.

Този факт можеше да се обясни с това, че Добрек не смееше да се върне в собствения си дом, че здравето още не му позволяваше да направи това или пък, че бе твърде уверен в сигурността на скривалището.

Във всеки случай, несъмнено беше едно: трябваше да се действува колкото се може по-бързо, да се изпревари Добрек и да се вземе кристалната запушалка.

Когато излязоха от Булонската гора и автомобилът мина по площад Ламартин, Люпен помоли доктора да спре колата, сбогува се набързо и слезе. Не беше трудно да намери Льобалу и Гроняр.

— Къде е госпожа Мерж? — попита ги той.

— От вчера не се е връщала. Само ни съобщи, че е открила Добрек. Той излизал от дома на своите братовчедки. Пред дома го чакал екипаж. Кларис запомнила номера на екипажа.

— После?

— После, нищо.

— Какво ново още има?

— Нощес, според вестник „Пари Миди“, в ареста маркиз д’Албюфе си е прерязал вените. Слуховете донасят, че той, преди да свърши това, е оставил писмо, в което обвинява за смъртта си депутата Добрек. Всичко това било във връзка с приписаната му вина за участието в аферата с Канала.

— Това ли е всичко?

— Същият вестник съобщава, че комисията по делото на Жилбер и Вошери е отхвърлила молбите им за помилване. В петък председателят на републиката ще приеме адвокатите им…

Люпен изтръпна.

— Бедни Жилбер — помисли Люпен. — Ако вдруги ден адвокатът ти, заедно с делото не отнесе на председателя на републиката и списъка на двадесет и седемте, ти си загинал…

— Какво, шефе, вие като че ли започнахте да губите кураж?

— Глупости! След час кристалната запушалка ще бъде в ръцете ми. След един час аз ще бъда при адвоката на Жилбер. Кошмарът най-после ще свърши!

— Браво, шефе! Пак сте си същият. Къде да ви чакаме?