Тактика на грешките

За момент погледите им се сплетоха.

— Естествено — каза Бат мрачно. — И ако те не го разбират, аз го разбирам. А това е по-важното, нали, полковник?

— Да, сър.

Бат се облегна на стола и веждите му се отпуснаха.

— Както и да е, не съм дошъл тук само за да ви поздравя. При мен постъпи ваше предложение. Искате да съберете екип, който да изработва постоянна седмична прогноза за активността на врага. Освен това сте подали лична молба за осигуряване на помещения, необходими ви за тази цел… Разберете, полковник, що се отнася до мен, нуждата ми от вас е все още колкото от струнен оркестър. Но вашият успех с партизаните е имал добър отзвук в Главната квартира и аз не виждам как можете да навредите на военните действия тук, на Кълтис със съставяне на екип за прогнози. И така, смятам да го одобря. — Той направи пауза и изстреля следващите думи: — Доволен ли сте?

— Да, сър. Благодаря ви, генерале.

— Няма защо — отвърна мрачно Бат. — А колкото до Атайър, той получи своя шанс и се провали. Ще бъде изправен пред Комисия за разследване, за да се установи годността му на офицер на Съюза. Искате ли нещо друго?

— Не.

Бат се изправи рязко.

— Добре. Не обичам да ме изнудват. Предпочитам да предлагам услуги преди да ми ги поискат. Освен това все още имам нужда от онези танкове, а вие ще се върнете на Земята при първа възможност, полковник. Прибавете този факт към вашите предсказвания и не го забравяйте!

Той се завъртя на пети и тръгна към вратата. — Генерале — повика го Клетус. — Има една услуга, която можете да ми направите…

Бат спря и се обърна. Лицето му потъмня.

— Въпреки всичко? — Гласът му беше твърд. — Каква е тя?

— Екзотите притежават доста забележителна библиотека тук, в Бакхала. С обширна военна информация.

— И какво от това?

— Моля генералът да ме извини — изрече Клетус бавно, — проблемът на лейтенант Атайър е прекалено развито въображение и недостатъчна увереност в себе си. Ако за известно време бъде назначен например като офицер за информация към Експедиционния корпус, той би могъл да извлече доста полза от тази екзотианска библиотека.

Бат се втренчи в Клетус.

— А защо — попита той меко — бихте искали за Атайър такова нещо вместо Комисията за разследване?

— Не обичам да виждам как се погубват ценни хора — отвърна Клетус.

Бат изръмжа. Обърна се и напусна стаята, без да каже нищо повече. Гледайки малко глупаво, Арвид се измъкна от банята.

— Съжалявам, сър. Генералът сигурно е дошъл по въздуха и се е приземил на покрива.

— Не се притеснявай, Арв — каза щастливо Клетус. — Излез само в коридора и ми намери онзи доктор. Трябва да се измъкна оттук.

Този път Арвид успя да се справи със задачата и двадесет минути по-късно кракът на Клетус най-после беше освободен и той беше на път към офиса, който лейтенантът беше намерил. Той представляваше комплекс от три апартамента, а всеки един се състоеше от три стаи и баня. Екзотите ги използвали понякога за отсядане на по-важни гости. Останалите бяха празни, така че разполагаха с цялата постройка. Това им даваше самостоятелност, за която Клетус специално беше настоявал. Когато пристигнаха в офиса, видяха, че мебелировката се състои само от няколко сгъваеми стола и едно бюро. Слаб майор в началото на четиридесетте с бял белег през брадичката му пренебрежително оглеждаше обстановката.

— Майор Уйлсън? — попита Клетус, когато офицерът се обърна към тях. — Аз съм полковник Греъм.

Те се ръкуваха.

— Изпратиха ме от Службата за сигурност. Казали сте, че очаквате някакви специални проблеми тук, полковник?

— Очаквам поне един — отвърна Клетус. — Имаме намерение да държим тук голямо количество материали, някои от които секретни. Ще изготвяме седмична прогноза за активността на врага, предназначена за генерал Трейнър. Рано или късно в Нова Земя ще чуят за това и ще проявят интерес към този офис. Бих искал той да се превърне в капан за всеки шпионин.

— Капан, сър? — повтори озадачено Уйлсън.

— Точно така — отвърна бодро Клетус. — Искам лесно да влизат, но веднъж озовали се вътре, да не могат да излязат.

Той се обърна и посочи стените около тях.

— Например тежки мрежи от вътрешната страна на прозорците, но така изработени, че да не могат да се откачат или да се срежат с обикновени инструменти. Външната врата да изглежда, сякаш лесно може да бъде отворена, ала да има скрита ключалка, която да я заключи след насилственото й отваряне отвън. Да се постави метална рамка на касата и на самата врата, така че да не могат да я счупят, след като тайната ключалка я е затворила… По възможност да се прекара електричество във вратата, прозорците и вентилационната система, за да се пресече всеки опит за разбиване.

Уйлсън кимна бавно, със съмнение.

— Ще отнеме доста време и средства. Предполагам, че имате разрешение, полковник?

— Ще имам — отвърна Клетус. — Въпросът е вашият отдел да се заеме с работата. Генералът говори с мен по този въпрос само преди час в болницата.

— Генералът? О-о! — Уйлсън се разпъргави. — Разбира се, сър.

— Добре тогава. Значи е уредено.