Тактика на грешките

— Лека нощ — изрече зад него Ичан. Излизайки от стаята и преди да завие наляво по коридора, Клетус хвърли един поглед към него — той все още седеше зад бюрото си, гледайки след него.

Клетус се прибра в квартирата си и легна. На следващата сутрин си позволи лукса да поспи до късно. Беше почти 10 часът, когато пристигна в офицерския клуб за късна закуска. В офиса се появи чак на обед. Арвид и екипът, който беше събрал, работеха старателно. Клетус им се усмихна като снизходителен родител и каза така, че да го чуят всички:

— Този следобед ще отлетя до Двете реки, за да проследя края на упражненията на дорсайците. Следователно няма нужда да ми подготвяте информация до понеделник. Напоследък ви карам да работите повече от необходимото. Затова ви предлагам да приключвате за днес и да си тръгвате — всички освен Арвид — той се усмихна на младия едър мъж — и очаквам да ви видя в началото на другата седмица.

Персоналът се изпари като капки дъжд върху нагорещен асфалт. След като си тръгнаха, Клетус обиколи целия офис, за да се убеди, че всички охраняващи системи са наред и са готови да бъдат включени. После се върна в стаята, седна от другата страна на бюрото на Арвид и вдигна телефона. Набра номера на военноморската база.

— Тук е полковник Клетус Греъм — каза той на дежурния офицер от другата страна на линията. — Бихте ли се опитали да откриете командир Линет и да му предадете да ми се обади? Аз съм в офиса си.

Остави телефонната слушалка и зачака. Арвид го наблюдаваше любопитно. Клетус стана и отиде до собственото си бюро. Взе своя телефон и го размени с този на Арвид.

Избра първите две цифри от номера на кабинета на генерал Трейнър. Остави телефона задействан, но с недовършен номер, и се обърна към Арвид:

— Арв, по някое време в следващите часове ще ме потърси Ичан. Който и друг да се обади, ще казваш, че току-що съм излязъл и не знаеш кога ще се върна. Но ако се обади полковник Ичан, кажи му, че говоря по другия телефон с генерал Трейнър, а аз наистина ще говоря. Попитай го дали не можеш да приемеш съобщението му, или кажи, че ще му се обадя след няколко минути.

Арвид се намръщи озадачено, но почти веднага лицето му придоби обичайното си приветливо изражение.

— Да, сър. А сега?

— Сега ще чакаме.

И те почакаха близо два часа. През това време имаше дузина маловажни разговори, с които Арвид сръчно се справи. Сетне телефонът, който Клетус беше преместил от своето бюро, рязко иззвъня и Арвид вдигна слушалката.

— Кабинетът на полковник Греъм, лейтенант Джонсън слуша — гласът му прекъсна и той погледна към Клетус. — Полковник Кан? Да, сър…

Клетус вече беше вдигнал слушалката на другия телефон и довършваше номера на кабинета на генерала. Дочу как Арвид обясняваше, че ще приеме съобщението. От кабинета на Бат отговориха.

— Тук е полковник Греъм — каза той в микрофона. — Бих искал да говоря с генерал Трейнър — всъщност веднага. Случаят е спешен. От другата страна на линията се забавиха. Междувременно Арвид беше затворил телефона. С крайчеца на очите си Клетус можеше да види, че се е изправил и го наблюдава.

— Греъм? — Гласът на Бат прогърмя ненадейно в ухото на Клетус. — За какво е всичко това?

— Сър, открих нещо и смятам, че трябва да го обсъдя с вас веднага, и то лично. Не мога да говоря по телефона. Във връзка е с Коалицията и се отнася не само за нас тук, на Кълтис, но и за целия Съюз. Аз съм в офиса си. Дал съм почивка на целия персонал. Можете ли да намерите предлог да напуснете кабинета си и да дойдете тук, за да поговорим необезпокоявани?

— Да говорим? Какво е това… — Бат млъкна. Клетус чу гласът му да затихва — вероятно се обръщаше към другиго. — Джо, отиди да ми донесеш онази папка с… плановете за новата военна зона, южно от града.

Последваха още няколко секунди пауза, сетне гласът на Бат прозвуча отново в телефона, но приглушен и студен:

— А сега можете да говорите.

— Съжалявам, сър — отвърна Клетус.

— Съжалявате? Значи нямате доверие на телефонните връзки с моя кабинет?

— Не съм казал това, сър — отговори спокойно Клетус. — Само ви предложих да намерите някакъв предлог, за да напуснете кабинета си и да се срещнем тук, при мен.

Гласът му беше направо дървен, без всякакъв израз. От другата страна на линията настъпи дълга пауза. Сетне чу как Бат рязко си пое въздух.

— Добре, Греъм, но дано да бъде толкова сериозно, колкото го представяте.

— Сър, без преувеличение това засяга не само най-висшестоящия представител на Коалицията на планетата, но и членове на нашия команден съвет тук на Бакхала.

— Ще се видим след петнадесет минути — каза Бат. Телефонът щракна и онемя.

Клетус остави слушалката и се обърна към Арвид, който стоеше втренчен в него.

— Съобщението на Ичан — напомни му меко Клетус. Арвид се стресна и излезе от транса си.

— Сър, новоземляните са атакували Двете реки! — изстреля той. — Полковник Кан каза, че напредват по въздуха и през прохода — а в Двете реки са останали по-малко от три отделения дорсайци, без да се броят разузнавачите, които са все още в джунглата и може би са пленени.