Тактика на грешките

Клетус вдигна телефона и набра номера на подполковник Маркус Додс на летището на дорсайската военна зона.

— Полковник Додс, сър — слабото спокойно лице на втория командващ след Ичан се появи върху малкия екран на телефона.

— Чухте ли за атаката на новоземляните при Двете реки?

— Да, сър — отвърна Додс. — Полковник Кан току-що изпрати съобщение да спрем освобождаването на хората. Започваме да ги събираме тук.

— Чудесно. След малко ще бъда при вас.

Той прекъсна връзката и отиде до един шкаф. Отключи го и извади от него колан и пистолет. Извърна се и ги подхвърли на Арвид, автоматично протегна ръка и ги хвана.

— Сър — каза озадачено той, — да не би новоземляните да атакуват и тук?

Клетус се разсмя, заключвайки отново шкафа.

— Не, Арв, но те са започнали атака при Двете реки, а Дау де Кастрис е от хората, които обичат да се презастраховат. Ще изглеждам малко странно с оръжие на кръста, но ти можеш да го носиш вместо мен.

Той взе отново телефона си и набра номера на военноморската база.

— Тук е полковник Греъм. Преди малко поисках да проведа важен разговор с командир Линет…

— Да, сър — отвърна гласът на мичмана. — Командирът се опита да се свърже с вас, но линиите ви бяха заети досега. Само една минута, сър…

Гласът на Уефър прозвуча по телефона:

— Клетус! Какво става?

— Нали ми предложи да използвам твоите „Марк V“? Имам нужда от три. Но трябва да се придвижат оттук до град Двете реки, там, където се сливат Синята и Бялата река. Това е почти двеста и тридесет мили нагоре по течението. Мислиш ли, че ще успеят да стигнат до утре сутрин, един час преди зазоряване?

— Двеста и тридесет мили? До утре преди зазоряване? Нищо по-лесно! — изкрещя Уефър. — Какво става?

— Новоземляните са прехвърлили редовни войски през прохода Етер — отвърна Клетус с равен глас. — Ще атакуват града утре рано сутринта. По-късно ще ти обясня за какво сте ми нужни. Ще можеш ли да закараш твоите машини на една миля под мястото на сливане и да се скриете там?

— Знаеш, че мога! Но ти ще поддържаш връзка, нали?

— Ще се свържа с вас утре призори.

— Добре! Ние потегляме. — Уефър прекъсна връзката.

— Тръгвай, Арв. Чакай ме отвън до колата. След минута идвам.

Арв се стресна.

— Ще тръгваме ли? Но, сър, нали генералът… — Гласът му секна. Клетус търпеливо чакаше. — Слушам, сър — каза накрая и излезе.

Клетус остави слушалката обратно. Погледна часовника си. От разговора му с Бат бяха минали около осем минути, а той каза, че ще дойде след петнадесет. Обиколи за последен път офиса, за да се увери, че всички охранителни устройства работят нормално. След това излезе, като дръпна вратата, но я остави отключена, с активирана пружина. Следващият човек, който минеше през нея, щеше да установи, че се е затворила автоматично, заключвайки го в помещението, а да се измъкне оттам нямаше да е много лесно.

Клетус отиде до служебната кола, където го очакваше Арвид. Потеглиха към общежитието.

ТРИНАДЕСЕТ

Под управлението на Клетус колата се плъзна на въздушната си възглавница и зави по една тясна улица, водеща направо до общежитието. На паркинга пред сградата имаше доста коли, подредени в две редици пред главния вход, с малка пътека помежду им.

Двата края на паркинга бяха пусти. Самата сграда, както и останалите помещения на офицерския състав като че ли дремеха празни под следобедното слънце. По-голямата част от живеещите в общежитието бяха най-вероятно на работа, на обед или спяха по стаите си. Когато служебната им кола се плъзна в паркинга, Клетус забеляза, че слънцето се отразява в нещо метално на покрива точно над главния вход на зданието.

Огледа празните прозорци на спрелите коли с изключени въздушни възглавници. Сви устни. В момента, когато завиха по пътеката между двата реда коли, се чу съскане, като че ли огромно парче бекон се пържеше над тях. Един лъч се вряза в покрива на колата им, разрязвайки метала като с оксиженова горелка. Арвид тежко падна върху Клетус. От дясната страна униформата му беше почерняла и пушеше. Колата загуби контрол и зави надясно в едно празно място между приземените коли, където спря все още върху въздушната си възглавница.

Клетус бе обхванат от сляпа ярост. Обърна се, измъкна пистолета от кобура на Арвид, сниши се и отвори вратата откъм своята страна. Хвърли се към колите отдясно. Претърколи се под собствената си кола, която висеше във въздуха, и бързо се сви зад тази отляво. Лежейки на земята, предпазливо надникна отдолу. Срещу него между спрелите коли идваше един мъж с лъчев пистолет в ръка. Клетус стреля и човекът се претърколи, а самият той се промъкна между колата от дясната му страна и следващата в редицата.

По звука и щетите върху колата Клетус предположи, че нападателите са трима. Оставаше да се справи с още двама. Надничайки, можеше да види мъжа, когото застреля — лежеше по очи върху паважа. Лъчевото оръжие се беше търкулнало настрани, а прозрачното му дуло блестеше на слънцето. Клетус отстъпи, отвори вратата на най-близката кола отдясно и се сви в нея. Лежейки на пода, той я издигна на въздушната възглавница и даде заден ход.