Тактика на грешките

Вместо това се извърна към голямата карта на прохода Етер и местността около Двете реки, проектирана на стената зад него. Погледна към нея и нещо дълбоко, мощно и непоколебимо премина през тялото му. Пое дълбоко дъх, тишината, настъпила в стаята зад него, зазвънтя в ушите му. Докато гледаше картата, тя сякаш оживя и той видя джунглата, реките и хълмовете върху нея.

Обърна се към дорсайските офицери. Те застинаха под погледа му, очите им се присвиха, усещайки присъствието на нещо голямо и непознато. Дори Ичан гледаше Клетус, все едно че го вижда за пръв път.

— Вие сте войници професионалисти. — Гласът му беше равен, без емоции, но изпълни стаята с решителност, която не остави място за съмнения или възражения у слушателите му. — Вашето бъдеще зависи от това, което ще правите през следващите две седмици. Ето защо ще ви кажа нещо, което още никой на тази планета не знае, и ще ви помоля да запазите тази информация дълбоко в себе си.

Направи пауза. Те бяха вперили погледи в него като хора, изпаднали в транс.

— Ще вземете участие в едно сражение. Моята цел няма да бъде да убиете врага в тази битка, а да го принудите да се предаде изцяло и ако всичко мине според плана, вие ще победите без или почти без загуби… Това не бих могъл да гарантирам. Само предполагам, че ще е така. Но във всички случаи ще трябва да се биете.

Той повторно замълча, оглеждайки лицата им едно по едно. След това продължи:

— Тук, зад мен, виждате местността, закъдето ще заминете в края на седмицата, за да продължите тренировъчните си скокове. Тези практически занимания няма да са само за запълване на времето. В колкото по-добра форма са вашите хора в края на тренировъчния период и колкото по-добре са опознали местността, толкова по-големи ще са шансовете им да оцелеят в сражението по-късно. Полковник Кан ще ви запознае с конкретните заповеди. Това е всичко засега. Както вече казах, не искам да съобщавате на никого, дори и на подчинените си, че има вероятност за активни действия. Ако вие сте точно такива офицери, каквито смятам, че сте, и те са такива войници, ще усетят, че нещо ще се случи и без да им казвате… Това е всичко. Той рязко седна и се обърна към Ичан: — Продължете, полковник.

Ичан го гледаше още секунда, без да мърда. Сетне стана, прочисти гърлото си и започна да обяснява как щеше да стане прехвърлянето на различните части от Бакхала до Двете реки. Четири дни по-късно транспортни кораби като онези, които бяха пренесли лейтенант Атайър и хората му до прохода Етер, започнаха да превозват наемните войници до Двете реки. Клетус замина с един от първите и обиколи местността заедно с Ичан Кан. Най-главната му грижа беше градът, по-скоро подобен на село.

Селището представляваше гъста, малка V-образна група от имения и отделни къщи. Търговската част и складовете бяха разположени между тях в равния триъгълник, където се събираха долините на Бялата и Синята река. Застроената площ се простираше на около четвърт миля по долината на всяка река и свършваше там, където бреговете ставаха прекалено стръмни и неудобни за строеж. Основният поминък на населението беше особен вид земеделие. Използваха диворастящите дървета в джунглата без специално разчистване и обработване на земята. Един такъв земеделец се грижеше за няколко дървета или растения, чиито плодове редовно събираше. Най-важните насаждения около града бяха един сорт дива череша и каучукови дървета, които екзотите бяха открили преди четири години.

Местните хора приеха нахълтването на дорсайците с добри чувства. Наемниците бяха много по-тихи и възпитани от редовните войски. Освен това щяха да похарчат парите си в града. Почти не обърнаха внимание на Клетус, който заедно с Ичан Кан маркираше отбранителни точки по близките брегове. Той оформи две V-образни линии, покриващи подстъпите към града и мястото на сливане на реките.

— А сега — обърна се Клетус към Ичан, когато приключиха с това — да хвърлим поглед от другата страна на прохода.

Качиха се на един от транспортните кораби, който току-що беше разтоварил дорсайски войници и се канеше да се върне в Бакхала за още. С него прелетяха над местността около прохода и навлязоха на около десет мили в планинската местност, където склонът продължаваше в джунглата, вече на територията на Нова Земя.

— Очаквам новоземляните да дойдат да видят какво правим — каза той на Ичан — веднага след като техните хора в Бакхала им докладват, че дорсайците са пристигнали тук за тренировки. Искам тази част на планината да се наблюдава непрекъснато, без самите наблюдатели да могат да бъдат забелязани. Предполагам, че разполагате с такива?

— Естествено! — потвърди Ичан. — Ще наблюдавам това място двадесет и шест часа в денонощие. Кога искате да започнем?

— Веднага — отговори Клетус.

— След половин час ще започнат. Нещо друго?

— Да. Искам отбранителните точки вътре и над града да се окопаят, отвътре да се направи стена от пръст, а отвън от торби пясък, дебела поне метър и осемдесет в основата и повече от два метра над нивото на земята.

Ичан се намръщи леко, но отговорът му беше лаконичен.