Тактика на грешките

— Вече не е — развълнувано каза Ичан. — Аз съм войник, Мели. Нима не разбираш? Войник! Не просто една униформа с човек в нея — това ще бъда, ако се върна в Ялалабад. Като дорсаец аз поне все още съм войник! — Гласът му се разтрепери. — Знам, че не постъпвам честно с теб…

— Аз не го правя за мен! — възкликна Мелиса. — Мислиш ли, че ме е грижа? Бях почти дете, когато напуснахме Земята — мястото няма да е същото, ако се върнем. Но мама ме помоли да се грижа за теб. И аз се опитвам, въпреки твоето нежелание да се погрижиш за себе си.

— Мели… — Гласът на Ичан беше изпълнен с болка. — Ти си толкова сигурна в себе си…

— Да, сигурна съм! Един от нас трябва да бъде. Аз му се обадих, татко. Вчера.

— Обадила си се на Де Кастрис?

— Да. Обадих му се в столицата на Нова Земя. Казах му, че когато ни повика на Земята, ще отидем. Ние, татко. Но те предупреждавам, че ако ти не дойдеш, аз ще замина сама!

В тъмнината, скриваща горната част на неподвижното тяло на Ичан, настъпи моментна тишина.

— Там няма нищо за теб, дете — каза той дрезгаво. — Ти самата го каза.

— Но аз ще отида! Защото това е единственият начин да те накарам да дойдеш и ти и точно така смятам. А сега обещавам ти, татко…

Клетус не дочака да чуе края на това обещание. Той рязко се обърна и тихо се върна до предната врата. Отвори я и я затвори със замах. После ритна люлеещата се врата на външната канцелария и шумно се приближи към осветената стая.

Когато влезе, в кабинета беше включено и горното осветление. В ярката светлина Мелиса и Ичан стояха все още отдалечени един от друг, с бюрото между тях.

— Здравей, Мелиса! — каза Клетус. — Радвам се да те видя. Точно идвах да донеса едни документи на Ичан. Защо не почакаш малко и всички заедно ще отидем да пием кафе или нещо друго?

— Не, аз… — Мелиса се запъна. Под падащата отгоре светлина лицето й изглеждаше бледо и измъчено. — Боли ме главата. Мисля направо да се прибера и да си легна. — Тя се обърна към баща си: — Ще те видя ли по-късно, татко?

— Ще се прибера след малко — отговори Ичан.

Тя се обърна и излезе. Двамата мъже гледаха след нея.

След като ехото от стъпките й заглъхна и се чу шумът от затваряне на входната врата, Клетус се обърна към Ичан и хвърли пакета с документи върху бюрото му.

— Какви са последните сведения от разузнавачите, които следят Нова Земя? — попита го той, като наблюдаваше лицето му и се отпусна на един стол до бюрото. Ичан седна бавно в собствения си стол.

— Новоземляните спряха да прехвърлят хора, но разузнавачите смятат, че в момента разполагат с три хиляди и шестстотин души — почти двойно колкото нашите части. И то не партизани, а редовни войски, с няколко леки танка и подвижна артилерия. По моя преценка това е повече от шейсет процента от редовната им войска.

— Добре. Върни всички в Бакхала, с изключение на няколко групи.

Ичан рязко вдигна поглед от купчината документи и го закова върху лицето на Клетус.

— Да ги върна обратно? — повтори той. — Какъв беше тогава смисълът от отиването ни там?

— Смисълът беше да ги накараме да направят точно това — да струпат военни части от тяхната страна на планината. Сега ще оттеглим повечето от хората си, за да изглежда, че сме изгубили кураж. Или че никога не сме имали намерение да ги нападаме.

— А такова ли беше намерението ни? — попита Ичан, наблюдавайки внимателно Клетус.

Той бодро се засмя.

— Нашето намерение, точно както казах, беше да ги накараме да съберат големи сили от тяхната страна на прохода. Сега можем да си стегнем багажа и да се приберем вкъщи — но те дали ще могат? Без съмнение и вие сте чули слуха — а вече и те сигурно са го чули, — че по време на едно пътуване до прохода Етер двамата с генерал Трейнър сме обсъждали нахлуване в Нова Земя.

— Искате да кажете, Де Кастрис и новоземляните са сигурни, че ние наистина искаме да нахлуем?

— Искам да кажа точно обратното. Има голяма доза истина в приказката, че един лъжец винаги ще ви заподозре в лъжа, а крадецът ще се усъмни в честността ви. Де Кастрис е коварен човек, а слабостта на коварните хора е — те винаги подозират, че всяко честно действие е прикритие за някаква измама. Той е сигурен, че този слух е пръснат специално за да накара него и новоземляните да прехвърлят големи части на позицията заради фалшива заплаха от нападение, която ще ги накара да изглеждат глупаци. Но тъй като е такъв, какъвто е, решава да се прави, че играе по свирката ни, и да се възползва от нас точно когато сме решили да се посмеем над него.

Ичан се намръщи.

— Май нещо не ми е ясно.

Клетус кимна към пакета документи.

— Всичко е обяснено там, в заповедите. Ще започнете да изтегляте хората си утре рано сутринта, по един кораб на интервал от половин час. На всички, които се върнат тук, им дайте три дни отпуск.

Ичан впери мрачен поглед в него.

— И това ли в всичко? — каза той накрая. — Това е, докато не ви дам други заповеди — отвърна Клетус, изправяйки се. Обърна се и тръгна към вратата.