Танц с дракони

— Искаш да накараш негово величество да изглежда слаб. Аз викам да покажем силата си. Изгаряме Последно огнище до основи и тръгваме на война с главата на Вранояда, набучена на копие, като урок към следващия лорд, който дръзне да предложи половин васалство.

— Чудесен план, ако искате всяка ръка в Севера да се вдигне срещу вас. Половин е повече от нищо. Ъмбърите не хранят любов към Болтън. Ако Ужаса на курвите се е присъединил към Копелето, то е защото Ланистърите държат Големия Джон в плен.

— Това е поводът, не причината — заяви сир Годри. — Ако племенникът умре в окови, тези чичовци могат да си присвоят земите му.

— Големия Джон има синове и дъщери. В Севера децата на покойника все още идват пред чичовците му, сир.

— Освен ако не умрат. Мъртвите деца идват последни навсякъде.

— Предложете това в присъствието на Морс Ъмбър, сир Годри, и ще научите повече за смъртта, отколкото може би ще ви се иска.

— Убил съм великан, момче. Защо да ме е страх от един въшлив северняк, който си рисува великан на щита?

— Вашият великан бягаше. Морс няма да бяга.

Едрият рицар се изчерви.

— Дързък език имаш в солария на краля, момче. В двора запя друга песен.

— О, стига вече, Годри — каза сир Джъстин Маси, отпуснат пълничък рицар с вечна усмивка и гъста руса коса. Маси беше от завърналия се „сбъркан патрул“. — Всички знаем какъв голям великански меч имаш, сигурен съм. Няма нужда пак да го вадиш.

— Това, което се вади ненужно, е езикът ти, Маси.

— Спрете! — отсече Станис. — Лорд Сняг, чуйте ме. Задържах се тук с надеждата диваците да се окажат достатъчно глупави, за да предприемат нов щурм на Вала. След като не ми се подчиниха, време е да се заема с другите си врагове.

— Разбирам. — Тонът на Джон бе предпазлив. „Какво иска от мен?“ — Не храня никаква обич към лорд Болтън и сина му, но Нощният страж не може да вдигне оръжие срещу тях. Нашите клетви забраняват…

— Знам всичко за клетвите ви. Спестете ми праведността си, лорд Сняг, имам достатъчно сила и без вас. Наумил съм да тръгна срещу Дредфорт. — Видя стъписването на лицето на Джон и се усмихна. — Изненадва ли ви това? Добре. Това, което изненадва един Сняг, може тепърва да изненада друг. Копелето на Болтън е заминал на юг и е взел Ходър Ъмбър. По това Морс Ъмбър и Арнолф Карстарк са съгласни. Това може само да означава удар по Рова на Кайлин, за да отвори път за лорд баща си да се върне на север. Копелето сигурно мисли, че съм твърде зает с диваците, за да го притеснявам. Чудесно. Момчето ми оголва гърлото си. Смятам да му го разкъсам. Рууз Болтън може да си върне Севера, но когато го направи, ще разбере, че замъкът му, стадата му и реколтата му са мои. Ако взема Дредфорт с изненада…

— Не — рязко каза Джон.

Все едно шибна гнездо на оси с пръчка. Един от хората на кралицата се изсмя, друг се изплю, трети измърмори ругатня, а всички останали се опитаха да заговорят наведнъж.

— Момчето има вода в жилите вместо кръв — каза сир Годри Великаноубиеца.

А лорд Суийт изпухтя:

— Страхливецът вижда разбойник зад всеки стрък трева.

Станис вдигна ръка за тишина.

— Обяснете.

„Откъде да започна?“ Джон се премести до картата. В ъглите ѝ бяха поставени свещи, за да не се навие кожата. Разтопен восък се стичаше на локвичка по Тюленовия залив, бавно като ледник.

— За да стигнете до Дредфорт, ваше величество трябва да минете по кралския път покрай Последната река, да обърнете на югоизток и да прехвърлите Самотните хълмове. — Посочи. — Тези земи са на Ъмбър и те познават всяко дърво и всеки камък там. Кралският път върви покрай западните им блата цели сто левги. Морс ще накълца войската ви на парчета, освен ако не изпълните условията му и не го спечелите за каузата си.

— Ясно. Да речем, че го направя. После?

— Това ще ви доведе до Дредфорт — каза Джон, — но освен ако войската ви не може да изпревари гарван или сигнални огньове, замъкът ще знае за приближаването ви. За Рамзи Болтън ще е лесно да блокира отстъплението ви и да ви остави далече от Вала, без храна или убежище, и обкръжени от врагове.

— Само ако изостави обсадата си на Рова Кайлин.

— Ровът Кайлин ще падне, преди да сте стигнали до Дредфорт. Щом лорд Рууз обедини силата си с тази на Рамзи, ще ви превъзхождат в съотношение пет към едно.

— Брат ми спечели битки при по-лошо съотношение.

— Допускаш, че Ровът Кайлин ще падне бързо, Сняг — възрази Джъстин Маси, — но железните хора са сърцати бойци, а съм чувал да разправят, че Ровът никога не е бил превземан.

— От юг. Малък гарнизон в Рова Кайлин може да разкаже играта на всяка армия, идваща по пътя през блатата, но руините са уязвими от север и изток. — Джон отново се обърна към Станис. — Ваше величество, това е смел удар, но рискът… — „Нощният страж не взима страна. Баратеон или Болтън, би трябвало да е все едно за мен.“ — Ако Рууз Болтън ви хване под стените си с главната си сила, това ще е краят за всички вас.