Танц с дракони

— Чух всичко, което трябваше да чуя за лейди Ланистър и претенциите ѝ. — Кралят остави чашата. — Ти би могъл да ми осигуриш Севера. Знаменосците на баща ти ще се отзоват на призива на сина на Едард Старк. Дори лорд „твърде дебелия, за да седи на кон“. Бял пристан би ми осигурил надежден източник на продоволствие и сигурна база, в която да мога да се оттегля при необходимост. Не е твърде късно да поправиш глупостта си, Сняг. Сгъни коляно и вречи този копелдашки меч на мен, и се изправи като Джон Старк, лорд на Зимен хребет и Гарант на Севера.

„Колко пъти ще ме кара да го кажа?“

— Мечът ми е заклет на Нощния страж.

Станис изглеждаше огорчен.

— Баща ти също беше упорит мъж. „Чест“ го наричаше. Е, честта си има цена, както научи лорд Едард, за жалост. Ако това ти носи някаква утеха, Хорп и Маси са обречени на разочарование. По-склонен съм да поверя Зимен хребет на Арнолф Карстарк. Добър северняк.

— Северняк. — „По-добре Карстарк, отколкото някой Болтън или Грейджой“, каза си Джон, но тази мисъл не му донесе голяма утеха. — Карстарките изоставиха брат ми сред враговете му.

— След като брат ти взе главата на лорд Рикард. Арнолф беше на хиляда левги оттам. Кръвта на Старките тече в жилите му. Кръвта на Зимен хребет.

— Не повече, отколкото в другите домове на Севера.

— Тези други домове не са се обявили на моя страна.

— Арнолф Карстарк е старец с превит гръб, а дори като млад никога не е бил боец като лорд Рикард. Тежестите на кампанията като нищо може да го убият.

— Има наследници — отсече Станис. — Двама сина, шест внука, дъщери. Ако Робърт беше оставил законни синове, много от тези, които са мъртви, щяха все още да са живи.

— За ваше величество ще е по-добре с Морс Вранояда.

— Дредфорт ще бъде доказателството за това.

— Значи все пак смятате да предприемете тази атака?

— Въпреки съвета на великия лорд Сняг? Да. Хорп и Маси може да са амбициозни, но не грешат. Не смея да седя бездеен, докато звездата на Рууз Болтън се усилва, а моята гасне. Трябва да ударя и да покажа на Севера, че все още съм мъж, от когото трябва да се страхуват.

— Тритонът на Мандърли не беше сред знамената, които лейди Мелисандра видя в огньовете си — каза Джон. — Ако имахте Бял пристан и рицарите на лорд Виман…

— „Ако“ е дума за глупаци. Нямаме никаква вест от Давос. Възможно е изобщо да не е стигнал до Бял пристан. Арнолф Карстарк пише, че бурите над Тясното море са били свирепи. Както и да е. Нямам време за скръб, нито да чакам прищевките на лорд Дебелия. Длъжен съм да приема, че Бял пристан е изгубен за мен. Без син на Зимен хребет, който да застане до мен, мога само да се надявам да спечеля Севера с битка. Това налага да открадна лист от книгата на брат ми. Не че Робърт изобщо е чел някоя. Трябва да нанеса на враговете си смъртоносен удар преди да са разбрали, че съм тръгнал срещу тях.

Джон осъзна, че думите му са били напразни. Станис щеше да вземе Дредфорт или да загине. „Нощният страж не взима страна“, прошепна глас в него, но друг отвърна: „Станис воюва за кралството, железните хора — за роби и плячка.“

— Ваше величество, знам къде бихте могли да намерите повече мъже. Дайте ми диваците и с радост ще ви кажа къде и как.

— Дадох ти Дрънчащата ризница. Задоволи се с него.

— Искам ги всичките.

— Някои от собствените ти Заклети братя се опитват да ме убедят, че ти самият си полудивак. Вярно ли е?

— За вас те са само един жив щит. Мога да ги използвам по-добре на Вала. Дайте ми ги да направя с тях каквото поискам, а аз ще ви покажа къде да намерите своята победа… както и мъже.

Станис се потърка по врата.

— Пазариш се като старица на рибен пазар, лорд Сняг. Да не би Нед Старк да те е направил на някоя продавачка на риба? Колко мъже?

— Две хиляди. Може би три.

— Три хиляди? Що за мъже са тези?

— Горди. Бедни. Докачливи, ако е засегната честта им, но свирепи бойци.

— Гледай само да не е някоя копелдашка хитрина. Дали ще заменя триста бойци за три хиляди? Да. Не съм глупак. Ако оставя и момичето при теб, имам ли думата ти, че ще пазиш добре принцесата?

„Тя не е принцеса.“

— Както пожелаете, ваше величество.

— Трябва ли да те накарам да се закълнеш пред дърво?

— Не. — „Това шега ли беше?“ Със Станис беше трудно да се разбере.

— Добре тогава. Е, къде са тези мъже?

— Ще ги намерите ето тук. — Джон разпери изгорялата си длан над картата, западно от кралския път и южно от Дара.

— В онези планини? — Станис го изгледа подозрително. — Не виждам никакви замъци отбелязани там. Никакви пътища, никакви градове и села.

— Картата не е земята, казваше баща ми. Във високите долини и по планинските ливади от хиляди години живеят хора. Управляват ги клановите им вождове. Бихте могли да ги наречете дребни лордове, макар че те не използват подобни титли. Воините им се бият с огромни двуръчни мечове, а обикновените мъже мятат камъни с прашки и се пердашат едни други с криваци от планински ясен. Свадлив народ са. Когато не се бият помежду си, гледат стадата си, ловят риба в Ледения залив и отглеждат най-здравите коне на света.

— И вярваш, че ще се бият за мен?

— Ако ги помолите.