Танц с дракони

— Не съм дошъл като молител — отвърна Давос. — Аз също имам низ от титли. Лорд на Дъждовен лес, Адмирал на Тясното море, Ръка на краля.

Пълната жена на столчето завъртя очи.

— Адмирал без кораби, ръка без пръсти, в служба на крал без трон. Рицар ли се явява пред нас, или отговор на детска гатанка?

— Той е пратеник, мила щерко — каза лорд Виман. — Лук, предвещаващ зло. Станис не е харесал отговора, който му отнесоха гарваните, тъй че е изпратил този… този контрабандист. — Примижа към Давос с очи, почти скрити под гънките тлъстина. — Посещавал си нашия град преди, мисля. Взимал си пари от джобовете ни и храна от масата ни. Колко си откраднал от мен, чудя се?

„Не толкова, че да ти е липсвало ядене.“

— Платих си за контрабандата в Бурен край, милорд. — Давос смъкна ръкавицата си и вдигна лявата си ръка с четирите ѝ скъсени пръста.

— Четири върха на пръсти за цял живот кражби? — каза жената на столчето. Косата ѝ беше жълта, лицето ѝ кръгло, розово и месесто. — Евтино си се отървал, лукови рицарю.

Давос не го отрече.

— Ако благоволи милорд, бих помолил за частна аудиенция.

Лордът не благоволи.

— Нямам тайни от близките си, нито от васалните си лордове и рицари, всички — добри мои приятели.

— Милорд — каза Давос, — не бих искал думите ми да бъдат чути от враговете на негово величество… или на ваше благородие.

— Станис може да има врагове в тази зала. Аз нямам.

— Дори хората, които убиха сина ви? — Давос посочи. — Тези Фрей бяха сред домакините му на Червената сватба.

Един Фрей пристъпи напред, дълъг и тънкокрак рицар, гладко обръснат освен сивия мустак, тънък като мирско стилето.

— Червената сватба беше работа на Младия вълк. Превърна се в звяр пред очите ни и разкъса гърлото на братовчед ми Звънчо, безвреден малоумник. Щеше да убие и милорд баща ми, ако сир Вендел не се изпречи на пътя му.

Лорд Виман примига да махне сълзите от очите си.

— Вендел беше храбро момче. Не се изненадах, като научих, че е загинал като герой.

Тази чудовищна лъжа накара Давос да зяпне.

— Твърдите, че Роб Старк е убил Вендел Мандърли? — попита той Фрей.

— И много други. Собственият ми син Титос беше сред тях, и съпругът на дъщеря ми. Когато Старк се превърна във вълк, северняците му — също. Дамгата на звяра е на всички тях. Варгите раждат варги с ухапване, това е добре известно. Единственото, което можехме да направим с братята ми, беше да ги избием, преди те да са ни избили всички.

Мъжът се подсмихваше, докато разправяше тази нелепост. На Давос му се дощя да обели устните му с нож.

— Сир, мога ли да знам името ви?

— Джаред от дома Фрей.

— Джаред от дома Фрей, наричам ви лъжец.

Думите му, изглежда, развеселиха сир Джаред.

— Някои плачат, когато кълцат лук, но аз никога не съм имал такава слабост. — Стомана изсъска в кожа, щом издърпа меча си. — Ако наистина сте рицар, сир, защитете тази клевета с тялото си.

Очите на лорд Виман трепнаха и се отвориха малко повече.

— Няма да позволя кръвопролитие в Двора на Тритона. Приберете стоманата си, сир Джаред, иначе ще трябва да ви помоля да освободите особата ми от присъствието си.

Сир Джаред прибра меча в ножницата.

— Под покрива на ваше благородие думата на ваше благородие е закон… но ще поискам разплата с този луков лорд, преди да е напуснал този град.

— Кръв! — нададе вой жената на столчето. — Ето какво иска този зъл лук от нас, милорд. Виждате ли как сее раздори? Прогонете го, моля ви. Иска кръвта на хората ви, кръвта на вашите храбри синове. Отпратете го. Ако кралицата чуе, че сте дали аудиенция на този предател, може да постави под въпрос собствената ни вярност. Може да… би могла да…

— Няма да се стигне дотам, мила дъще — каза лорд Виман. — Железният трон няма да има никакъв повод да се съмнява в нас.

На Давос това не му прозвуча добре. Но не беше изминал целия този път, за да държи езика си зад зъбите.

— Момчето на Железния трон е узурпатор — заяви той, — аз не съм предател, а Ръката на Станис Баратеон, първия с това име, законородения крал на Вестерос.

Дебелият майстер се покашля.

— Станис Баратеон е брат на нашия покоен крал Робърт, дано Отеца го съди справедливо. Томен е издънка на Робърт. Законите за наследството са ясни в такъв случай. Синът предхожда брата.

— Майстер Теомор говори вярно — каза лорд Виман. — Мъдър е във всички тези въпроси и винаги ми е давал добър съвет.

— Законен син предхожда брата — съгласи си Давос, — но Томен, наречен „Баратеон“, е незаконен син, както брат му Джофри преди него. Бяха създадени от Кралеубиеца, противно на всички закони на богове и хора.

Друг от мъжете на Фрей заговори:

— Устните му изричат измяна, милорд. Станис му взе крадливите пръсти. Вие трябва да му вземете езика.

— Главата му вземете по-скоро — предложи сир Джаред. — Или го оставете да се срещне с мен на полето на честта.

— Какво ли разбира един Фрей от чест? — не остана длъжен Давос.

Четирима Фрей тръгнаха напред, но лорд Виман ги спря с вдигната ръка.

— Отстъпете, приятели. Ще го изслушам, преди да… преди да се оправя с него.