Танц с дракони

— Можете ли да предложите някакво доказателство за този инцест, сир? — попита майстер Теомор, събрал меките си длани пред корема си.

„Едрик Буря — помисли Давос. — Но го отпратих далече отвъд Тясното море, за да го опазя от огньовете на Мелисандра.“

— Имате думата на Станис Баратеон, че всичко, което казвам, е истина.

— Думите са вятър — каза младата жена зад високия стол на лорд Виман, хубавата, с дългата кафява плитка. — А мъжете лъжат, за да постигнат своето, както може да ви каже всяка девица.

— Доказателството изисква нещо повече от непотвърдените думи на някой лорд — заяви майстер Теомор. — Станис Баратеон едва ли ще е първият, който е лъгал, за да спечели трон.

Розовата жена изпъна пълничък пръст към Давос.

— Ти. Не искаме да ни замесваш в своята измяна. Ние в Бял пристан сме добри хора, лоялни хора, държим на закона. Не наливай повече отрова в ушите ни, или добрият ми баща ще те прати във Вълчата бърлога.

„Как съм я обидил пък тази?“

— Може ли да имам честта да науча името на милейди?

Розовата жена изсумтя ядосано и остави отговора за майстера.

— Лейди Леона е жена на сина на лорд Виман сир Вилис, понастоящем пленник на Ланистър.

„Тя говори от страх.“ Ако Бял пристан се обявеше за Станис, мъжът ѝ щеше да плати с живота си. „Как мога да искам лорд Виман да осъди сина си на смърт? Какво бих направил на негово място, ако Деван беше заложник?“

— Милорд — каза Давос, — моля се нищо лошо да не сполети вашия син, нито никого от Бял пристан.

— Нова лъжа — каза лейди Леона от столчето си.

Давос реши, че ще е най-добре да я пренебрегне.

— Когато Роб Старк вдигна оръжие срещу копелето Джофри лъже-Баратеон, Бял пристан тръгна с него. Лорд Старк падна, но тази война продължава.

— Роб Старк беше мой лорд сюзерен — отвърна лорд Виман. — Кой е този Станис? Защо ни безпокои? Никога преди не е намирал за нужно да тръгне на север, доколкото помня. Но ето, че сега идва като пребито псе да моли за милостиня.

— Дойде за да спаси владението, милорд — настоя Давос. — Да защити земите ви от железнородените и диваците.

Сир Марлон Мандърли до високия трон изсумтя пренебрежително.

— Бял пристан не е виждал диваци от столетия, а железните хора никога не са притеснявали този бряг. Лорд Станис да не би да предлага да ни защити и от снарки и дракони също така?

Смях прокънтя из Дворцовата зала на Тритона, но лейди Леона в краката на лорд Виман захлипа.

— Железни хора от островите, диваци отвъд Вала… а сега и този предател с неговите разбойници, бунтовници и магьосници. — Посочи Давос с пръст. — Чухме за вашата червена вещица, о, да. Иска да ни отвърне от Седемте, за да се кланяме на един червен демон!

Давос не питаеше никаква любов към червената жрица, но не посмя да остави лейди Леона без отговор.

— Лейди Мелисандра е жрица на червения бог. Кралица Селайз е приела вярата ѝ с мнозина други, но повечето привърженици на негово величество все още почитат Седемте. Самият аз съм един от тях. — Молеше се никой да не поиска да обясни за септата в Драконов камък и божието дърво в Бурен край. „Ако попитат, ще трябва на всяка цена да им кажа. Станис не би ме накарал да лъжа.“

— Седемте защитават Бял пристан — заяви лейди Леона. — Не се боим от вашата жрица, нито от нейния бог. Нека хвърли по нас каквито заклинания пожелае. Молитвите на благочестивите хора ще ни опазят от злото.

— Несъмнено. — Лорд Виман потупа лейди Леона по рамото. — Лорд Давос, ако наистина сте лорд, знам какво би поискал вашият тъй наречен крал от мен. Стомана, сребро и сгънато коляно. — Намести се тежко в стола си и се подпря на лакът. — Преди да бъде убит, лорд Тивин предложи на Бял пристан пълно опрощение за подкрепата ни на Младия вълк. Обеща, че синът ми ще ми бъде върнат, след като платя откуп от три хиляди дракона и докажа безспорно васалната си вярност. Рууз Болтън, който е назначен за наш Гарант на Севера, изисква да се откажа от претенциите си над земите и замъците на лорд Рогов лес, но се заклева, че другите ми владения ще останат непокътнати. Уолдър Фрей, неговият тъст, предлага една от дъщерите си за моя жена и съпрузи за дъщерите на синовете ми, тук зад мен. Тези условия ми изглеждат щедри, добра основа за честен и траен мир. Вие искате да ги отхвърля. Ето защо ви питам, луков рицарю… какво ми предлага лорд Станис в замяна на моето васалство?

„Война, скръб и писъците на горящи хора“, помисли Давос. Вместо това отвърна:

— Възможността да изпълните дълга си.

Това бе отговорът, който Станис щеше да даде на Виман Мандърли. „Ръката трябва да говори с гласа на краля.“ Лорд Виман се отпусна в стола си.

— Дълг. Разбирам.

— Бял пристан не е достатъчно силен, за да устои сам. Нуждаете се от негово величество точно колкото той от вас. Заедно можете да надвиете общите си врагове.

— Милорд — каза сир Марлон с изящната сребърна броня, — ще ми позволите ли да задам няколко въпроса на лорд Давос?

— Заповядайте, братовчеде. — Лорд Виман затвори очи.

Сир Марлон се обърна към Давос.

— Колко северни лордове са се обявили на страната на Станис? Кажете ни това.