Танц с дракони

— Гриф ме е издърпал? — „Сигурно страшно ме мрази, иначе щеше да ме остави да умра.“ — Колко време съм бил в несвяст? Къде сме?

— В Селхорис. — Халдон извади от ръкава си малък нож. — Дръж. — И го метна към него.

Джуджето трепна. Ножът се заби между краката му и затрепери в палубата. Издърпа го.

— Какво е това?

— Смъкни си ботушите. Ще убодеш всеки пръст на краката и ръцете си.

— Ама… ще боли.

— Надявам се. Хайде.

Тирион огледа пръстите си. Не изглеждаха нито по-добре, нито по-зле от обикновено. Боцна колебливо десния палец.

— По-силно — подкани го Халдон Полумайстера.

— Кръв ли искаш да пусна?

— Ако трябва.

— Ама на всичките?

— Целта на упражнението не е да си преброиш пръстите. Искам да видя дали ще те заболи. Ако боли, си в безопасност. Само ако не усетиш болка, ще имаш повод за притеснение.

„Сива люспа.“ Тирион се намръщи. Бодна следващия пръст и изруга, щом около върха на ножа бликна мънисто кръв.

— Боли. Доволен ли си?

— Подскачам от радост.

— Краката ти миришат по-лошо и от моите, Йоло. — Дък беше донесъл купа с бульон. — Гриф те предупреди да не посягаш на каменните хора.

— Да, но забрави да предупреди каменните хора да не посягат на мен.

— Докато бодеш, гледай за петна мъртва сива кожа, за нокти, които започват да почерняват — каза Халдон. — Видиш ли такива признаци, не се колебай. По-добре да загубиш пръст вместо стъпало. По-добре да загубиш ръка, вместо да изкараш живота си в рев на Моста на съня… Сега другия крак. После пръстите на ръцете.

Джуджето започна да боде следващите пет пръста.

— Трябва ли да си убода и патока?

— Няма да навреди.

— Няма на тебе да навреди. Макар че по-добре направо да си го клъцна, то пък голямата полза от него.

— Давай. Ще го препарираме и ще го продадем скъпо. Патоците на джуджетата имат магически сили.

— Това го разправям на всички жени от години. — Тирион бодна палеца си с върха на камата и изсмука бликналата кръв. — Колко още трябва да се самоизтезавам? Кога ще сме сигурни, че съм чист?

— Истински ли? — рече Полумайстера. — Никога. Изгълта половината река. Може вече да посивяваш, да ставаш на камък отвътре навън, от сърцето и дробовете. Ако е така, боцкането на пръстите и къпането в оцет няма да те спаси. Като приключиш, пийни бульон.

Бульонът беше добър, но Тирион забеляза, че Полумайстера се държи на разстояние от него от другата страна на масата.

„Свенливата девица“ беше привързана за един разнебитен кей на източния бряг на Ройн. Два кея по-надолу от една волантинска речна галера слизаха войници. Под стената от пясъчник се редяха дюкяни, сергии и складове. Отвъд нея се виждаха кулите и куполите на града, почервенели от светлината на залязващото слънце.

„Не град.“ Селхорис все още се броеше за голямо село, управлявано от Стар Волантис. Това не беше Вестерос.

Лемор излезе на палубата с принца, втурна се по палубата и прегърна Тирион.

— Майката е милостива. Молихме се за теб, Хюгор.

„Ти със сигурност.“

— Няма да ви се сърдя за това.

Поздравът на младежа не беше толкова възторжен. Принцчето беше в кисело настроение, сърдит, че го бяха принудили да остане на „Свенливата девица“, вместо да слезе на брега с Яндри и Юсила.

— Искаме само да те опазим — каза му Лемор. — Времената са неспокойни.

Халдон Полумайстера обясни:

— По пътя от Скърбите до Селхорис на три пъти видяхме ездачи, придвижващи се по източния бряг. Дотраки. Веднъж бяха толкова близо, че можехме да чуваме звънчетата в плитките им, а нощем понякога можеше да се видят огньовете им отвъд източните хълмове. Подминахме и бойни кораби, волантински галери, натъпкани с роби войници. Триарсите явно се опасяват от нападение над Селхорис.

Тирион схвана много бързо. От по-големите речни селища единствено Селхорис се намираше на източния бряг на Ройн и това го правеше много по-уязвим пред конните господари от градчетата отвъд реката. „Все пак е малка плячка. Ако бях хал, щях да направя лъжлива маневра към Селхорис, да накарам волантинците да се втурнат да го защитят и след това да завия на юг и право срещу самия Волантис.“

— Мога да въртя меч — настояваше Гриф Младия.

— И най-храбрият от предците ти е държал Кралската гвардия плътно около себе си в опасни времена. — Лемор беше сменила халата на септа с облекло, по-подходящо за жената или дъщерята на процъфтяващ търговец. Тирион я огледа внимателно. Много лесно бе надушил истината под боядисаната синьо коса на Гриф и на Гриф Младия, а Яндри и Юсила май не бяха нещо повече от това, което твърдяха, че са, докато Дък се представяше за нещо повече. Но Лемор… „Коя е тя всъщност? Защо е тук? Не за пари, струва ми се. Какво е за нея този принц? Дали изобщо е истинска септа?“

Халдон също забеляза промяната в облеклото ѝ.

— Как да си обясним тази внезапна загуба на вяра? Предпочитам те в халата на септа, Лемор.

— Аз я предпочитам гола — каза Тирион.

Лемор го изгледа с укор.

— Това е защото имаш грешна душа. Халатът на септа крещи за Вестерос и може да привлече нежелано внимание към нас. — Обърна се към принц Егон. — Не си единственият, който трябва да се крие на всяка цена.