Танц с дракони

Почти се стъмваше, когато Яндри и Юсила се върнаха. Зад тях пристанищен носач караше ръчна количка, пълна догоре с провизии: сол и брашно, прясно бито масло, резени бекон, увити в лен, торби с портокали, ябълки и круши. Яндри носеше на рамо буре вино, а Юсила беше метнала на своето една щука. Рибата беше голяма колкото Тирион.

Като видя джуджето, застанало в края на мостчето, Юсила замръзна така внезапно, че Яндри се блъсна в нея и щуката за малко да се хлъзне и да цопне във водата. Дък ѝ помогна да я спаси. Юсила изгледа навъсено Тирион и замушка странно във въздуха с три пръста. „Знак да пази от зло.“

— Дай да ти помогна с тази риба — предложи той на Дък.

— Не — сопна се Юсила. — Стой настрана. Не пипай никаква храна освен своята.

Джуджето вдигна ръце.

— Както заповядаш.

Яндри тупна бурето на палубата и попита Халдон:

— Къде е Гриф?

— Спи.

— Събуди го. Имаме новини, които трябва да чуе. Името на кралицата е на езиците на всички в Селхорис. Казват, че още е в Мийрийн, много затруднена. Ако може да се вярва на приказките по пазарите, Стар Волантис скоро ще се включи във войната срещу нея.

Халдон присви устни.

— Не бива да се вярва на рибарски клюки. Все пак Гриф ще иска да го чуе. Знаеш го. — Полумайстера слезе долу.

„Момичето изобщо не е тръгнало на запад.“ Несъмнено имаше сериозни причини. Между Мийрийн и Волантис лежаха петстотин левги пустини, планини, блата и руини, плюс Мантарис с лошата му слава. „Град на чудовища, казват, но ако тръгне по суша, къде другаде ще иде за храна и вода? По море ще е по-бързо, но ако няма кораби…“

Докато Гриф се появи на палубата, щуката пръскаше и цвърчеше върху мангала, а Юсила изстискваше над нея лимон. Наемникът носеше ризницата си и наметало от вълча кожа, меки кожени ръкавици, тъмни вълнени бричове. И да се изненада, че вижда Тирион буден, не го издаде с нищо освен с обичайното мръщене. Отведе Яндри на кърмата и заговориха толкова тихо, че джуджето не можеше да ги чуе.

Най-сетне Гриф махна на Халдон.

— Трябва да разберем верни ли са тези слухове. Слез на брега и научи каквото можеш. Каво ще знае, ако успееш да го намериш. Опитай в „Речният човек“ и „Боядисаната костенурка“. Другите му места ги знаеш.

— Добре. Ще взема и джуджето. Четири уши чуват повече от две. А Каво го знаеш колко си пада по киваси.

— Както искаш. Върнете се преди изгрев-слънце. Ако по някаква причина се забавите, идете при Златната дружина.

„Казано като от лорд.“ Тирион не го каза на глас обаче.

Халдон облече наметало с качулка, а Тирион смени ушитите от Лемор шарении с нещо по-грубо и сиво. Гриф им отпусна по кесия сребърници от сандъците на Илирио.

— Да развържат езици.

Когато тръгнаха по крайречната улица, сумракът вече отстъпваше на вечерния мрак. Някои от корабите, покрай които минаваха, изглеждаха запуснати, мостчетата им бяха издърпани. Други гъмжаха от въоръжени мъже, които ги поглеждаха подозрително. Над сергиите под градските стени бяха запалени хартиени фенери, които хвърляха локви цветна светлина по каменната настилка на улицата. Тирион гледаше как лицето на Халдон става зелено, после червено и мораво. Под какофонията от непознати езици чуваше странна музика някъде високо отгоре, тънък и висок звук на флейта, придружен от тимпани. Лаеше и куче някъде зад тях.

Курвите също бяха излезли. Река или море, едно пристанище си е пристанище, а където видиш моряци, ще намериш и курви. „Това ли имаше предвид баща ми? Там ли отиват курвите, на морето?“

Курвите на Ланиспорт и Кралски чертог бяха свободни жени. Посестримите им в Селхорис бяха робини, робството им го показваха сълзите, татуирани под дясното око на всяка. „Стари като грях и два пъти по-грозни, повечето.“ Почти стигаше, за да откаже човек от курварство. Тирион усещаше погледите им, докато се клатушкаше покрай тях и чуваше как си шепнат една на друга, кикота им зад вдигнатите ръце. „Човек да си помисли, че никога не са виждали джудже.“

Отделение волантински копиеносци стоеше на стража при речната порта. Светлината на факлите грееше от стоманените нокти, щръкнали от металните им ръкавици. Шлемовете им представляваха тигрови маски, лицата под тях бяха белязани със зелени шарки, татуирани по двете бузи. Робите войници на Волантис ужасно се гордееха с тигровите си шарки. „Копнеят ли за свобода? Какво биха направили, ако това дете кралица им я подари? Какво са те, ако не тигри? Какво съм аз, ако не лъв?“

Един от тигрите забеляза джуджето и каза нещо, което разсмя другите. Щом стигнаха до портата, мъжът смъкна металната си ноктеста ръкавица и потната кожена под нея, стисна джуджето за врата и грубо го потърка по главата. Тирион беше твърде стъписан, за да се възпротиви. Всичко свърши за миг.

— Имаше ли някаква причина за това? — попита той ядосано Полумайстера.

— Казва, че ако потъркаш главата на джудже, носело добър късмет — отвърна Халдон, след като размени няколко думи с пазача на езика му.

Тирион се усмихна с усилие.

— Кажи му, че още по-голям късмет носи, ако осмуче кура на джудже.

— По-добре не. Тигрите са известни с острите си зъби.