Танц с дракони

Срещу него мъжът зад алабастровата армия присви неодобрително устни и премести тежкия си кон.

— Грешка — подхвърли Тирион. Време беше да си изиграе ролята.

— Точно така — рече мършавият и отвърна със своя тежък кон. Последваха няколко бързи хода и накрая мършавият се усмихна и рече: — Смърт, приятелю.

Дебелакът огледа навъсено таблото, стана и изръмжа нещо на собствения си език. Противникът му се засмя.

— Стига де. Джуджето не мирише толкова лошо. — Махна на Тирион към празния стол. — Хайде сядай, дребосък. Сложи си среброто на масата и да видим колко добре играеш играта.

„Коя игра?“, можеше да попита Тирион. Качи се на стола.

— По-добре играя на пълен корем и с чаша вино в ръка. — Мършавият се обърна и викна на младата робиня да им донесе храна и пиене.

— Благородният Каво Ногарис е митническият служител тук в Селхорис — обясни Халдон. — Нито веднъж не съм го побеждавал на киваси.

Тирион разбра.

— Може аз да извадя повече късмет. — Отвори кесията си и зареди по масата сребърници, докато Каво не се усмихна.

Докато двамата подреждаха фигурите си зад преградата, Халдон подпита:

— Какво ново надолу по реката? Ще има ли война?

Каво сви рамене.

— Юнкайците я искат. Наричат се Мъдрите господари. За мъдростта им не мога да кажа, но лукавство не им липсва. Пратеникът им дойде при нас със сандъци злато и скъпоценни камъни, и двеста роби, узрели момичета и момчета с гладка кожа, обучени в изкуството на седемте въздишки. Чувал съм, че пировете им са паметни, а подкупите — щедри.

— Юнкайците са купили триарсите ви?

— Само Ниесос. — Каво махна преградата и огледа разположението на армията на Тирион. — Малакво може да е стар и с окапали зъби, но все пак е тигър, а Донифос няма да се върне триарх. Градът жадува за война.

— Защо? — зачуди се Тирион. — Мийрийн е на много левги отвъд морето. Как това сладко дете кралица е обидила Стар Волантис?

— Сладко ли? — Каво се засмя. — Ако половината истории, които идат от Робския залив, са верни, това дете

е чудовище. Казват, че е кръвожадна, че тези, които се изкажат срещу нея, ги набучват на колове, за да мрат бавно. Казват, че е магьосница, която храни драконите си с плътта на новородени бебета, клетвопрестъпница, която се подиграва на боговете, нарушава договори, заплашва пратеници и се нахвърля върху тези, които са ѝ служили вярно. Казват, че похотта ѝ е неутолима, че се сношава с мъже, жени, евнуси, дори с кучета и деца, и горко на любовника, който не може да я задоволи. Дава тялото си на мъже, за да зароби душите им.

„О, добре — помисли Тирион. — Ако си даде тялото на мен, давам ѝ душата си на драго сърце, колкото и малка и закърняла да е.“

— Казват — рече Халдон. — Под те имаш предвид търговците на роби, изгнаниците, които прогони от Ащапор и Мийрийн. Само клевети.

— Най-добрите клевети са подправени с истина — подхвърли Каво. — Но истинският грях на момичето не може да се отрече. Това нагло дете разби робската търговия, но този трафик никога не е свършвал до Робския залив. Беше част от море на търговия, обхванало целия свят, а драконовата кралица размъти водата. Зад Черната стена лордове с древна кръв спят зле, вслушват се как кухненските им роби точат ножовете и сатърите. Роби отглеждат храната ни, чистят улиците ни, учат младите ни. Пазят стените ни, гребат на галерите ни, водят битките ни. А сега като погледнат на изток, виждат тази млада кралица, засияла в далечината, тази трошачка на окови. Старата кръв не може да търпи това. Бедните също я мразят. Дори най-мизерният просяк стои по-високо от един роб. Тази драконова кралица иска да го лиши от тази утеха.

Тирион придвижи напред копиеносците си. Каво отговори с леката си конница. Тирион премести стрелците си с арбалети един квадрат нагоре и рече:

— Червеният жрец навън май смята, че Волантис трябва да се бие за тази сребърна кралица, не срещу нея.

— Червените жреци по-добре да си мълчат — каза Каво Ногарис. — Вече имаше боеве между привържениците им и поклонниците на други богове. Дърдоренията на Бенеро само ще му донесат дивашки гняв на главата.

— Какви дърдорения? — попита джуджето, все едно не знаеше нищичко.

Волантинецът махна с ръка.

— Всяка вечер на храмовия площад се събират хиляди роби и освободени да слушат врясъците на Бенеро за кървящи звезди и огнен меч, който щял да прочисти света. Проповядва, че Волантис непременно щял да изгори, ако триарсите вдигнат оръжията си срещу сребърната кралица.

— Това пророчество даже аз бих могъл да го направя. А, вечерята!

Вечерята беше плато печено козе, поднесено върху скълцан лук. Месото беше пикантно и ароматно, овъглено отвън и червено и сочно отвътре. Тирион си откъсна парче. Беше толкова горещо, че му опари пръстите, но толкова добро, че не можа да се сдържи да си вземе още. Прокара го със светлозелената волантинска течност, най-близкото нещо до вино, което беше пил от цяла вечност.

— Много е добро — каза и вдигна дракона си. — Най-силната фигура в играта — заяви, след като премахна един от слоновете на Каво. — А Денерис Таргариен има три, казват.