Танц с дракони

— Не добре. Снощи три картски галери отплаваха към Скаазадан под прикритието на тъмнината. Мъжете на Майката пуснаха залпове огнени стрели по платната им и хвърлиха гърнета с горящ катран на палубите им, но галерите се шмугнаха бързо и не понесоха големи щети. Картците са решили да затворят реката за нас, както затвориха залива. И вече не са сами. Три галери на Нови Гхиз са се присъединили към тях и един карак от Толос. — Толосите бяха отвърнали на поканата ѝ за съюз, като я обявиха за курва и настояха да върне Мийрийн на неговите Велики господари. Дори това бе за предпочитане пред отговора на Мантарис, който дойде по керван в кедров сандък. В него беше намерила главите на тримата си пратеници, осолени. — Навярно вашите богове могат да ни помогнат. Помолете ги да пратят буря да измете галерите от залива.

— Ще се помоля и ще направя жертвоприношение. Може боговете на Гхиз да ме чуят. — Галаза Галаре отпи от виното, но очите ѝ не се откъснаха от Дани. — Бури бушуват между стените, както и отвън. Още освободени са умрели снощи, така поне чух.

— Три жертви. — В устата ѝ загорча. — Страхливците са нападнали едни тъкачки, освободени жени, които не са направили лошо на никого. Искаха само да правят красиви неща. Имам един гоблен, който ми дадоха, виси над леглото ми. Синовете на Харпията счупили стана им и ги изнасилили, преди да им прережат гърлата.

— Това го чухме. И все пак ваше сияние е намерила кураж да отвърне на клането с милост. Не сте навредили на нито едно от благородните деца, които държите като заложници.

— Не, все още не. — Дани бе заобичала младите си повереници. Някои бяха свенливи, а други дръзки, някои мили, а други нацупени, но всички бяха невинни. — Ако убия своите виночерпци, кой ще ми налива вино и ще ми поднася вечерята? — каза тя в опит за омаловажаваща шега.

Жрицата не се усмихна.

— Бръснатото теме иска да ги даде за храна на драконите ви, казват. Живот за живот. За всеки Бронзов звяр иска да умре едно дете.

Дани разбута храната в блюдото си. Не смееше да погледне към Гразар и Кеза от страх, че може да се разплаче. „Бръснатото теме има по-кораво сърце от моето.“ Бяха се карали за заложниците вече няколко пъти.

„Синовете на Харпията се смеят в пирамидите си — бе казал Скааз тази сутрин. — Каква полза от заложниците, ако няма да им вземете главите?“ В неговите очи тя беше само една слаба жена. „Хазея стигаше. Каква полза от мира, ако трябва да бъде купен с кръвта на малки деца?“

— Тези убийства не са тяхно дело — каза Дани на Зелената грация. — Не съм касапска кралица.

— И затова Мийрийн ви е благодарен — отвърна Зелената грация. — Чули сте, че Кралят касапин на Ащапор е мъртъв.

— Убит от собствените му войници, когато им заповядал да тръгнат срещу юнкайците. — Думите загорчаха в устата ѝ. — Още преди да изстине, друг зае мястото му и се нарече Клеон Втори. Преживя осем дни, преди да му разпорят гърлото. После убиецът му взе короната. Както и конкубинката на първия Клеон. Крал Главорез и Кралица Курва ги наричат ащапорците. Привържениците им се бият по улиците, докато юнкайците и наемниците им чакат извън стените.

— Скръбни времена, да. Ваше сияние, може ли да дръзна да ви предложа съвета си?

— Знаете колко много ценя мъдростта ви.

— Тогава ме послушайте и се омъжете.

— А. — Дани беше очаквала това.

— Често съм чувала да казвате, че сте само едно младо момиче. На вид все още изглеждате почти дете, твърде млада и крехка, за да се изправите сама пред такива изпитания. Крал трябва да седи до вас, да ви помогне да носите това бреме.

Дани бодна парче агнешко, отхапа и сдъвка бавно.

— Кажете ми, може ли този крал да надуе бузи и да издуха галерите на Ксаро обратно до Карт? Може ли да плесне с ръце и да разбие обсадата на Ащапор? Може ли да напълни с храна коремите на децата ми и да върне мира по улиците ми?

— Вие можете ли? — попита Зелената грация. — Един крал не е бог, но все пак един силен мъж може да направи много неща. Когато ви погледне, моят народ вижда завоевателка, дошла отвъд моретата, дошла да ни убие и да пороби децата ни. Един крал би могъл да промени това. Крал от знатен род с чиста гхискарска кръв би могъл да обедини града под властта ви. Иначе, боя се, вашето управление трябва да свърши, както започна, в кръв и огън.

Дани разбута храната в блюдото си.

— И кого биха искали боговете на Гхиз да взема за свой мъж и консорт?

— Хиздар зо Лорак — заяви твърдо Галаза Галаре.

Дани не си направи труда да се престори на изненадана.

— Защо Хиздар? Скааз също е от знатно потекло.

— Скааз е Кандак, Хиздар е Лорак. Ваше сияние ще ме прости, но която не е гхискари, не би могла да разбере разликата. Често съм чувала, че във вас тече кръвта на Егон Завоевателя, на Джеерис Мъдрия и Дерон Дракона. Благородният Хиздар е от кръвта на Маздан Великолепния, Хазрак Очарователния и Зарак Освободителя.

— Предците му са мъртви като моите. Сенките им ли ще вдигне Хиздар, за да защити Мийрийн от враговете му? Трябва ми мъж с кораби и мечове. Вие ми предлагате предци.