Танц с дракони

— Би могло да има друг избор. Юнкайците може да бъдат склонени да позволят на всичките ви освободени да останат свободни, вярвам. Стига ваше величество да се съгласи, че Жълтият град може да търгува с роби и да ги обучава необезпокоявано от този ден насетне. Не е нужно да се пролива никаква кръв.

— Освен кръвта на робите, с които юнкайците ще търгуват и които ще обучават — отвърна Дани, но все пак осъзна истината в думите му. „Може би това е най-добрият край, на който бихме могли да се надяваме.“ — Не казахте, че сте влюбен в мен.

— Ще го направя, ако така благоволява ваше сияние.

— Това не е отговор на влюбен мъж.

— Какво е любовта? Желание? Никой здрав и прав мъж не би могъл да не те пожелае само като те погледне, Денерис. Не бих се оженил за теб заради това обаче. Преди да дойдеш, Мийрийн умираше. Управителите ни бяха старци с увиснали членове и старици, чиито сбръчкани вулви бяха сухи като прах. Седяха горе на пирамидите си, отпиваха кайсиево вино и си говореха за блясъка на Старата империя, докато столетията се нижеха и самите тухли на града се ронеха около тях. Традиция и предпазливост ни държаха в желязна хватка, докато ти не ни пробуди с огън и кръв. Ново време е дошло и нови неща са възможни. Омъжи се за мен.

„Не е неприятен за гледане — каза си Дани. — И има кралски език.“

— Целуни ме — заповяда му тя.

Той хвана ръката ѝ и целуна пръстите ѝ.

— Не така. Целуни ме все едно, че съм твоя жена.

Хиздар я хвана за раменете нежно, все едно беше малко птиче. Наведе се и опря устни до нейните. Целувката му бе лека, суха и бърза. Дани не изпита никакво вълнение.

— Дали да… те целуна отново? — попита той.

— Не. — На терасата ѝ, в езерцето ѝ за къпане, малките рибки щяха да щипят краката ѝ, докато лежи отпусната във водата. Дори те целуваха с повече страст от Хиздар зо Лорак.

— Не те обичам.

Хиздар сви рамене.

— Това може да дойде с времето. Знае се, че така става.

„Не с нас — помисли тя. — Не и докато Даарио е толкова близо. Него искам, не теб.“

— Един ден ще поискам да се върна във Вестерос, за да си върна Седемте кралства, които бяха на баща ми.

— Един ден всички хора трябва да умрат, но няма полза да се разсъждава за смъртта. Предпочитам да приемам живота ден за ден, каквото дойде.

Дани скръсти ръце.

— Думите са вятър, дори думи като любов и мир. Повече вярвам в делата. В моите Седем кралства рицарите ходят на изпитания, за да се докажат достойни за девицата, която обичат. Търсят вълшебни мечове, сандъци със злато, корони, откраднати от орда дракони.

Хиздар повдигна вежда.

— Единствените дракони, които знам, са вашите, а вълшебните мечове са още по-голяма рядкост. С радост ще ви донеса пръстени, корони и сандъци със злато, ако това е желанието ви.

— Мирът е желанието ми. Казваш, че можеш да сложиш край на нощното клане по улиците ми. Аз казвам: направи го. Сложете край на тази тайна война, милорд. Това е вашето изпитание. Дайте ми деветдесет дни и деветдесет нощи без нито едно убийство и ще знам, че сте достоен за трон. Можете ли да направите това?

Хиздар се замисли.

— Деветдесет дни и деветдесет нощи без нито един труп, и на деветдесет и първия се венчаваме?

— Може би — отвърна Дани и го погледна с престорена свенливост. — Макар да се знае, че младите момичета са капризни. Бих могла все пак да поискам вълшебен меч.

Хиздар се засмя.

— В такъв случай ще се наложи да направя и това, ваше сияние. Желанието ви е повеля за мен. Най-добре ще е да кажете на своя сенешал да започне приготовленията за брачното ни празненство.

— Нищо не би могло да зарадва повече благородния Резнак.

Ако Мийрийн узнаеше, че предстои венчавка, това само по себе си можеше да ѝ откупи няколко нощи отдих дори усилията на Хиздар да се окажеха напразни. „Бръснатото теме няма да се зарадва, но Резнак мо Резнак ще подскача от радост.“ Дани не знаеше кое от двете трябва да я притеснява повече. Нуждаеше се от Скааз и Бронзовите зверове, а бе започнала да се съмнява във всички съвети на Резнак. „Пази се от напарфюмирания сенешал. Дали Резнак се е съюзил с Хиздар и Зелената грация и подготвят някой капан?“

Щом Хиздар зо Лорак напусна, сир Баристан мигом се появи зад нея в дългото си бяло наметало. Годините служба в Кралската гвардия бяха научили белия рицар да остава ненатрапчив, докато тя се забавлява, но винаги беше наблизо. „Знае — разбра тя веднага. — И не одобрява.“ Бръчките около устата му бяха станали по-дълбоки.

— Е — каза му тя, — изглежда, че бих могла да се омъжа отново. Радвате ли се за мен, сир?

— Ако така заповядате, ваше величество.

— Хиздар не е съпругът, когото вие бихте избрали за мен.

— Не е моя работа да избирам съпруга ви.

— Не е — съгласи се тя, — но за мен е важно да разберете. Народът ми кърви. Умира. Една кралица не принадлежи на себе си, а на владението. Сватба или брадва, това е изборът ми. Женитба или война.

— Ваше величество, може ли да говоря откровено?

— Винаги.

— Има трета възможност.

— Вестерос?

Той кимна.