Танц с дракони

— Ние сме стар народ. Предците са важни за нас. Омъжете се за Хиздар зо Лорак и направете с него син, син, чийто баща е харпия и чиято майка е дракон. В него пророчествата ще се изпълнят и враговете ви ще се стопят като сняг.

„Той ще бъде жребецът, който яха света.“ Дани знаеше как е с пророчествата. Че са направени от думи, а думите са вятър. Нямаше да има син за Лорак, нито наследник да съюзи дракон и харпия. „Когато слънцето изгрее откъм заник и залезе накъм изгрев, когато моретата пресъхнат и когато вятърът издуха планината като сухи листи.“ Едва тогава утробата ѝ щеше да се съживи отново…

… но Денерис Таргариен имаше други деца, десетки хиляди, които я бяха прогласили за своя майка, когато счупи веригите им. Помисли за Верния щит, брата на Мисандей, и за Рилона Рий, която беше свирила на арфа толкова хубаво. Никакъв брак нямаше да им върне живота, но ако един съпруг можеше да спре клането, тогава беше длъжна пред своите мъртви да се омъжи.

„Ако се омъжа за Хиздар, дали това ще обърне Скааз против мен?“ Вярваше на Скааз повече, отколкото на Хиздар, но Бръснатото теме щеше да е бедствие като крал. Твърде бързо се гневеше и твърде трудно прощаваше. Не виждаше никаква полза в брак с мъж, мразен колкото нея. Хиздар се радваше на голяма почит, доколкото можеше да види.

— Какво мисли предполагаемият ми съпруг за това? — попита тя Зелената грация. „Какво мисли за мен?“

— Ваше величество трябва само да го попита. Благородният Хиздар чака долу. Пратете да го повикат, ако благоволите.

„Твърде много си позволяваш, жрицо“, помисли кралицата, но преглътна гнева си и се усмихна насила.

— Защо не? — Повика сир Баристан и му каза да доведе Хиздар при нея. — Изкачването е дълго. Накарай Неопетнените да му помогнат.

Докато благородникът се изкачи, Зелената грация беше приключила с яденето.

— Ако ваше величество благоволи, ще си тръгвам. С благородния Хиздар ще имате да обсъдите много неща, несъмнено. — Старата жена изтри меда от пръстите си, целуна на сбогуване Кеза и Гразар по челата и спусна коприненото було над лицето си. — Ще се върна в Храма на Грациите и ще се моля на боговете да покажат на кралицата ми мъдрата посока.

След като тя излезе, Дани остави Кеза да напълни отново чашата ѝ, освободи децата и заповяда да въведат Хиздар зо Лорак. „А ако дръзне да каже и дума за скъпите на сърцето му бойни ями, може да заповядам да го хвърлят от терасата.“

Хиздар беше облякъл скромен зелен халат под ватиран жакет. Поклони се ниско щом влезе, лицето му бе строго.

— Никаква усмивка ли нямате за мен? — попита Дани. — Толкова ли съм страшна, че сте така сериозен?

— Винаги ставам сериозен пред такава красота.

Добро начало.

— Пийте с мен. — Дани сама напълни чашата му. — Знаете защо сте тук. Зелената грация, изглежда, смята, че ако ви взема за свой съпруг, всичките ми грижи ще отпаднат.

— Никога не бих направил такова дръзко твърдение. Хората се раждат, за да се борят и страдат. Грижите ни ще отпаднат едва когато умрем. Мога да съм ви от помощ обаче. Имам злато, приятели и влияние, а кръвта на Стария Гхиз тече в жилите ми. Макар никога да не съм се женил, имам две извънбрачни деца, момче и момиче, така че мога да ви дам наследници. Мога да примиря града под управлението ви и да сложа край на това нощно клане по улиците.

— Можете ли? — Дани го погледна в очите. — Защо Синовете на Харпията биха прибрали ножовете си заради вас? Да не би да сте един от тях?

— Не.

— Щяхте ли да ми кажете, ако бяхте?

Той се засмя.

— Не.

— Бръснатото теме умее да разкрива истината.

— Не се съмнявам, че Скааз би искал да направя признание. Един ден с него и ще се окажа от Синовете на Харпията. Два дни и ще съм Харпията. Три дни и ще се окаже, че съм убил и баща ви, в Кралствата на залеза, още като невръстно момче. После ще ме набучи на кол и ще можете да гледате как издъхвам… но след това убийствата ще продължат. — Хиздар се наведе към нея. — Или можете да се омъжите за мен и да ми позволите да се опитам да ги спра.

— Защо бихте искали да ми помогнете? Заради короната ли?

— Корона би ми стояла добре, няма да го отричам. Но е повече от това. Толкова ли е странно, че искам да защитя своите хора, както вие защитавате освободените? Мийрийн не може да издържи още една война, ваше сияние.

Беше добър отговор, честен.

— Никога не съм искала война. Разгромих юнкайците и пощадих града им, макар да можех да го опустоша. Отказах да се съюзя с крал Клеон, когато той тръгна срещу тях. Дори сега, когато Ащапор е обсаден, се сдържам. А Карт… Никога не съм направила нищо лошо на картците…

— Не преднамерено, но Карт е град на търговци, а те обичат звъна на сребърни монети и блясъка на жълто злато. Когато разбихте търговията с роби, ударът бе почувстван от Вестерос до Асшаи. Карт зависи от своите роби. Също и Толос, Нови Гхиз, Лис, Тирош, Волантис… списъкът е дълъг, моя кралице.

— Нека дойдат. В мое лице ще намерят по-непреклонен враг от Клеон. По-скоро бих загинала в бой, отколкото да върна оковите на децата си.