Танц с дракони

По заник-слънце, когато морето стана черно като мастило, а подпухналото слънце обагри небето в тъмно кървавочервено, Виктарион излезе на палубата. Беше гол от кръста нагоре, лявата му ръка бе в кръв до лакътя. Докато екипажът си шепнеше и се споглеждаше крадешком, той вдигна овъглената си почерняла ръка. Струйки черен дим се вдигнаха от пръстите му, когато посочи майстера.

— Прережете му гърлото и го хвърлете в морето, и ветровете ще ни отнесат чак до Мийрийн.

Мокоро беше видял това в пламъците. И момичето беше видял да се жени, но какво от това? Нямаше да е първата жена, която Виктарион Грейджой бе направил вдовица.

Тирион

Лечителят влезе в палатката и замърмори шеги, но едно подушване на мръсния въздух и един поглед към Йезан зо Кагаз сложиха край на това.

— Бялата кобила — каза на Сладкиши.

„То пък голямата изненада — помисли Тирион. — Кой можеше да се сети? Освен всеки човек с нос и мен с половин такъв.“ Йезан гореше от треска и се гърчеше в собствените си изпражнения. Бяха станали на кафява слуз, зацапана с кръв… а на Йоло и Пени се падаше да бършат пожълтелия му задник. Дори и с помощ господарят им не можеше да се вдигне на крака; отпадащата му сила едва стигаше да се обърне на една страна.

— Уменията ми няма да помогнат тук — заяви лечителят. — Животът на благородния Йезан е в ръцете на боговете. Охлаждайте го колкото можете. Според някои помага. Носете му вода. — Заразените от бялата кобила винаги бяха жадни, изпиваха цели ведра между разстройствата. — Чиста прясна вода, колкото може да изпие.

— Не речна — каза Сладкиши.

— В никакъв случай. — След което лечителят избяга.

„Ние също трябва да избягаме“, помисли Тирион. Беше роб със златен нашийник с малки звънчета, които весело подрънкваха при всяка стъпка. „Едно от специалните съкровища на Йезан. Чест, неотличима от смъртна присъда.“ Йезан зо Кагаз обичаше да държи любимците си близо до себе си, тъй че на Йоло, Пени, Сладкиши и другите му съкровища се падна да се грижат за него, щом се разболя.

„Горкият Йезан.“ Лордът на лойта не беше толкова лош като за господар, Сладкиши се оказа прав за това. Докато слугуваше на нощните му пирове, Тирион се увери, че Йезан е от най-изтъкнатите юнкайски лордове, които държаха да се уважи мирът с Мийрийн. Повечето други само изчакваха да дойдат войските на Волантис. Неколцина настояваха да щурмуват града веднага, та юнкайците да не им отнемат славата и най-добрата част от плячката. Йезан нямаше да участва в това. Нито щеше да се съгласи да върнат мийрийнските заложници с требушет, като беше предложил наемникът Кървавата брада.

Но много и много можеше да се промени за два дни. Преди два дни Дойка беше в цветущо здраве. Преди два дни Йезан още не беше чул призрачния тропот на копитата на бялата кобила. Преди два дни флотилиите на Стар Волантис бяха на два дни път. А сега…

— Йезан ще умре ли? — попита Пени с онова нейно гласче „моля те, кажи ми, че няма“.

— Всички ще умрем.

— От течението имам предвид.

Сладкиши ги погледна с отчаяние.

— Йезан не трябва да умре.

Хермафродитът погали челото на гигантския им господар и избута назад мократа му от пот коса. Юнкаецът простена и по краката му потече нов порой кафява вода. Постелята му беше оцапана и вмирисана, но нямаше как да го преместят.

— Някои господари освобождават робите си, когато умират — каза Пени.

Сладкиши се изсмя насила. Грозен звук.

— Само любимците. Освобождават ги от злочестините на света, за да придружат възлюбения си господар в гроба и да му служат в отвъдния живот.

„Сладкиши би трябвало да знае. Първо ще прережат неговото гърло.“

Момчето-козел се обади:

— Сребърната кралица…

— Сребърната кралица е мъртва — настоя Сладкиши. — Забрави я! Драконът я отнесе през реката. Удавила се е в Дотракското море.

— Не можеш да се удавиш в трева — отвърна момчето-козел.

— Ако бяхме свободни, можеше да намерим кралицата — каза Пени. — Или поне да идем да я потърсим.

„Ти на кучето и аз на свинята, гоним дракон из Дотракското море.“ Тирион се почеса по половината нос, за да не се изсмее.

— Точно този дракон вече е показал склонност към печено свинско. А печено джудже е два пъти по-вкусно.

— Само казах — тъжно отрони Пени. — А можем да отплаваме далече. Вече пак има кораби, след като войната свърши.

„Дали свърши?“ Тирион беше склонен да се съмнява в това. Подписани бяха пергаменти, но войните не се водеха на пергаменти.

— Бихме могли да отплаваме към Карт — продължи Пени. — Улиците там са настлани с нефрит, казваше брат ми. Градските стени са едно от чудесата на света. Когато играем в Карт, злато и сребро ще се сипят на дъжд върху нас, ще видиш.

— Някои от корабите в залива са картски — напомни ѝ Тирион. — Ломас Дългата крачка е видял стените на Карт. Неговите книги ми стигат. По̀ на изток нямам намерение да ходя.

Сладкиши избърса с мокър парцал пламналото от треската лице на Йезан.

— Йезан трябва да живее. Иначе всички ще умрем с него. Бялата кобила не отнася всеки ездач. Господарят ще се съвземе.