Танц с дракони

Всеки път щом се придвижеха още малко напред, звънчетата на нашийниците им звънваха весело. „Толкова щастлив звук, че ми иде да изгреба нечии очи с лъжица.“ Гриф, Дък и Халдон Полумайстера вече сигурно бяха във Вестерос с младия си принц. „С тях трябваше да съм… Ама не, исках курва. Не стигаше родоубийството, трябваше ми путка и вино, за да подпечатам падението си, и ето ме сега на грешната страна на света, с робски нашийник със златни звънчета да известяват, че идвам. Ако затанцувам правилно, сигурно ще мога да издрънкам «Дъждовете над Кастамир».“

Нямаше по-добро място, където човек да чуе последните новини и слухове, отколкото край кладенеца.

— Знам какво видях — говореше един стар роб с ръждясал железен нашийник, докато Тирион и Пени се тътреха напред на опашката, — и видях как драконът късаше ръце и крака, разкъсваше хора на две, изгаряше ги на пепел и кости. Хората почнаха да бягат, за да се измъкнат от ямата, но аз бях отишъл да видя зрелище и в името на всички богове на Гхиз, видях. Бях горе на пурпурната, тъй че не мислех, че драконът ще ми навреди.

— Кралицата яхна дракона и отлетя — заяви висока кафява жена.

— Опита се — поправи я старецът, — но не можа да се задържи. Арбалетите раниха дракона, а кралицата я ударили точно между сладките ѝ розови цици, както чух. Тогава падна. Умряла в канавката, прегазена от колелата на фургон. Познавам едно момиче, дето познава един човек, който я видял, като умряла.

В такава компания най-благоразумно беше човек да си мълчи, но Тирион не се сдържа и каза:

— Не е намерен труп обаче.

Старецът се намръщи.

— Ти пък откъде може да знаеш?

— Те бяха там — каза кафявата жена. — Те са джуджетата, дето правеха рицарския двубой за кралицата.

Старият примижа все едно виждаше него и Пени за първи път.

— Вие сте, дето яздехте прасетата.

„Славата ни предшества.“ Тирион се поклони възпитано, но се въздържа да изтъкне, че едното прасе всъщност беше куче.

— Свинята, която яздя, всъщност е сестра ми. Имаме същия нос, не забелязахте ли? Един магьосник ѝ направи заклинание, но ако ѝ мляснеш една хубава целувка, ще се превърне в красива жена. Жалкото е, че щом я опознаеш, ще ти се ще да я целунеш пак, та пак да си стане свиня.

Избухна смях. Засмя се дори старецът.

— Видяхте я значи — каза едно червенокосо момче зад тях. — Видяхте кралицата. Толкова ли е красива, колкото разправят?

„Видях едно слабичко момиче, увито в токар. Лицето и беше забулено, а така и не се доближих достатъчно, за да видя по-добре. Яздех прасе.“ Денерис Таргариен седеше в ложата до своя гхискарски крал, но погледът на Тирион беше привлечен от рицаря в бронята от бяло и златно зад нея. Макар лицето му да беше скрито, джуджето щеше да познае Баристан Селми навсякъде и винаги. „Илирио беше прав поне за това — беше си помислил. — Но дали Селми ще ме познае? И какво ще направи, ако ме познае?“

Почти се беше разкрил тогава, но нещо го спря — предпазливост, страхливост, инстинкт — както искаш го наречи. Не можеше да си представи, че Баристан Храбрия ще го посрещне с нещо друго освен враждебност. Селми така и не беше одобрил включването на Джайм в скъпата му Кралска гвардия. Преди бунта старият рицар го смяташе за твърде млад и неопитен; след това го бяха чували да казва, че Кралеубиеца трябва да смени белия плащ с черен. А престъпленията на самия Тирион бяха още по-тежки. Джайм беше убил един луд. Тирион беше пронизал със стрела слабините на собствения си баща, мъж, когото сир Баристан бе познавал и комуто бе служил години наред. Въпреки това щеше да рискува, но точно тогава Пени беше нанесла удар по щита му и мигът бе отминал, за да не се върне повече.

— Кралицата ни гледа двубоя — разправяше Пени на другите роби на опашката, — но това беше единственият път, когато я видях.

— А драконът? — каза старецът. — Сигурно сте го видели.

„Де да бяхме.“ Боговете не ги бяха удостоили с това. Когато Денерис Таргариен отлетя, Дойка вече слагаше железата на глезените им, за да не се опитат да избягат на връщане при господаря си. Ако надзирателят си бе отишъл, след като ги заведе на заколението, или беше побягнал с другите, когато драконът се спусна от небето, двете джуджета можеше да си тръгнат свободни. „Или да избягаме по-скоро, и звънчетата ни да дрънкат весело.“

— Дали имаше дракон? — Тирион сви рамене. — Знам само, че не са намерени мъртви кралици.

Старецът не беше убеден.

— А, трупове намериха стотици. Довлякоха ги в ямата и ги изгориха, макар че половината вече бяха опечени. Може да не са я познали, изгоряла и прегазена. Може просто да са решили да кажат друго, за да ви държат вас робите кротки.

— Нас робите? — рече кафявата жена. — Ти също носиш нашийник.

— Нашийника на Газдор — похвали се старецът. — Познавам го, откакто съм се родил. Почти като брат съм му. Робите като вас, измет от Ащапор и Юнкай, вие само хленчите колко искате да сте свободни, но аз не бих дал нашийника си на драконовата кралица дори да ми предложи да ми осмуче кура. Човек като си има добър господар, е по-добре.