Танц с дракони

Никой не му беше казал какъв край им бяха замислили, не и с толкова много думи, но не беше трудно да се отгатне долу под тухлите на Ямата на Дазнак, в скрития свят под седалките, в тъмното владение на борците в ямите и слугите, които се грижеха за тях — готвачите, които ги хранеха, железарите, които ги снаряжаваха, бръснарите лекари, които им пускаха кръв, бръснеха ги и превързваха раните им, курвите, които ги обслужваха преди и след боевете, извозвачите на трупове, които измъкваха губещите от пясъците с вериги и куки.

Лицето на Дойка беше дало на Тирион първата податка. След представлението двамата с Пени се бяха върнали в осветеното от факли подземие, където борците се събираха преди и след двубоите. Някои седяха и точеха оръжията си; други принасяха жертви на странни богове или притъпяваха нервите си с млякото на мака, преди да отидат да умрат. Тези, които бяха приключили боя, хвърляха зарове в ъгъла и се смееха, както могат да се смеят само хора, току-що видели смъртта в лицето и останали живи.

Дойка плащаше сребърници на един от мъжете в ямата за изгубен залог. Видя Пени, повела Хрус, и объркването в погледа му изчезна много бързо, но не и преди Тирион да схване смисъла му. „Дойка не очакваше да се върнем.“ Беше огледал другите лица. „Никой от тях не очакваше да се върнем. Трябваше да умрем там.“ Последното късче се намести, когато чу дресьора на животни да се оплаква на надзирателя.

— Лъвовете са гладни. От два дни не са яли. Казаха ми да не ги храня и не съм. Кралицата трябва да плати за месото.

— Постави въпроса следващия път, когато дава аудиенция — подхвърли му надзирателят.

Пени все още не подозираше. Когато заговореше за ямата, главното ѝ притеснение беше, че повечето хора не се смяха. „Щяха да се напикаят от смях, ако бяха пуснали лъвовете“, за малко да ѝ каже Тирион. Но вместо това я стисна за рамото.

Пени изведнъж спря.

— Вървим в грешната посока.

— Не. — Тирион остави ведрата на земята. — Точно това са палатките, които ни трябват. Ей там.

— Вторите синове? — Сир Джора се усмихна криво. — Ако мислиш, че ще намериш помощ там, не познаваш Кафявия Бен Плум.

— О, познавам го. С Плум играхме пет игри на киваси. Кафявия Бен е хитър, упорит, не е глупав… но е предпазлив. Обича да оставя противника си да поема рискове, докато той седи и държи опциите си отворени, реагира на битката, както се оформи.

— Битка ли? Каква битка? — възкликна Пени. — Трябва да се върнем. На господаря му трябва чиста вода. Ако се забавим, ще ни набият с камшици. А и Хубавка и Хрус са там.

— Сладкиши ще се погрижи за тях — излъга Тирион. По-вероятно Белега и приятелите му скоро щяха да пируват със свински бут и вкусна яхния с кучешко, но нямаше нужда Пени да чува това. — Дойка е мъртъв, а Йезан умира. Може да се стъмни, преди някой да се сети, че липсваме. Никога няма да имаме по-добър шанс.

— Не! Знаеш какво правят, когато роби се опитат да избягат. Знаеш го. Моля те. Никога няма да ни позволят да напуснем лагера.

— Не сме напуснали лагера. — Тирион вдигна ведрата и тръгна отривисто, без да поглежда назад. Мормон закрачи до него. След малко чу забързаните стъпки на Пени зад себе си, надолу по пясъчния склон към кръга опърпани палатки.

Първият пазач ги спря щом наближиха коневръзите — мършав копиеносец, чиято кестенява брада го издаваше като тирошец.

— Кои сте вие? И какво носите в тия ведра?

— Вода — каза Тирион. — Ако благоволиш.

— Бира щеше да ми хареса повече. — Връх на копие го бодна в гърба — втори пазач, излязъл зад тях. По гласа му Тирион позна, че е от Кралски чертог. „Боклук от квартала на Бълхите.“ — Загубил ли си се, джудже? — попита пазачът.

— Дойдохме да се включим в дружината ви.

Пени изтърва едното ведро и половината вода се изля.

— Достатъчно глупаци имаме в тая дружина. За какво ни са трима повече? — Тирошецът перна нашийника на Тирион с върха на копието и златното звънче дрънна. — Избягал роб виждам. Трима избягали роби. Чий е нашийникът?

— На Жълтия кит. — Трети мъж, привлечен от гласовете им — мършав обрасъл с четина тип с почервенели от ръждивец зъби. „Сержант“, разбра Тирион след като другите двама отстъпиха пред него. Имаше желязна кука на мястото на дясната ръка. „По-злата копелдашка сянка на Брон, или аз съм Белор Възлюбения.“ — Това са джуджетата, които Бен се опита да купи — каза сержантът на двамата копиеносци, присвил очи. — Но големият… я по-добре го вземете и него. И тримата.

Тирошецът махна с копието. Тирион тръгна напред. Другият наемник — младок, почти момче още, с мъх по бузите и коса с цвят на мръсна слама — опипа Пени и се изсмя:

— Оо, моето има цици! — Бръкна под туниката ѝ да се увери.

— По-добре я вдигни — сопна му се сержантът.

Младокът вдигна Пени и я метна на рамо. Тирион закрачи бързо, колкото позволяваха късите му крака. Знаеше къде отиват: голямата палатка от другата страна на огнената яма, с боядисаните ѝ платнени стени, напукани и избелели от годините слънце и дъжд. Няколко наемници се обърнаха да ги погледат, а една лагерна курва се изкикоти, но никой не ги спря.