Танц с дракони

В палатката завариха походни столчета и маса на дървено магаре, пирамида от копия и алебарди, под, застлан с опърпани пъстри килими, и трима офицери. Единият беше тънък и изящен, с остра брада, дълъг разбойнически меч и розов жакет. Другият беше пълен и плешив, с петна от мастило по пръстите и перо в ръката.

Третият бе този, когото търсеше. Тирион се поклони.

— Капитане.

— Хванахме ги да се промъкват в лагера. — Младокът пусна Пени на килима.

— Бегълци — заяви тирошецът. — С ведра.

— Ведра ли? — учуди се Кафявия Бен Плум. И след като никой не обясни, рече: — Връщайте се на постовете, момчета. И нито дума за това, на никого. — След като излязоха, се усмихна на Тирион. — За игра на киваси ли дойде, Йоло?

— Ако искаш. Обичам да те побеждавам. Чувам, че два пъти си обръщал плаща, Плум. Много си падам по такива.

Кафявия Бен се усмихна, но очите му останаха студени. Гледаше Тирион, както човек може да гледа говореща змия.

— Защо си тук?

— За да сбъдна мечтите ти. Опита се да ни купиш на търга. После се опита да ни спечелиш на киваси. Дори докато имах нос, не бях толкова чаровен, че да събуждам такава страст… освен у един, който случайно знаеше истинската ми цена. Е, тука съм, може да ме вземеш. Хайде, бъди приятел, повикай си ковача да ни махне тия нашийници. Омръзна ми да звънкам, като ходя.

— Не искам да си имам неприятности с благородния ви господар.

— Йезан си има по-неотложни грижи от трима липсващи роби. Язди бялата кобила. Защо ще ни търсят тук? Имаш достатъчно мечове да спреш всеки, който дойде да души насам. Малък риск за голяма печалба.

Франтът с розовия жакет изсъска:

— Донесли са ни болестта. Тук, в палатките ни. — Обърна се към Бен Плум. — Да му отрежа ли главата, капитане? Другото можем да хвърлим в клозетната яма. — Извади тънкия разбойнически меч с украсената със скъпоценни камъни дръжка.

— По-внимателно с главата ми — каза Тирион. — Няма да е добре да се цапате с кръвта ми. Кръвта разнася болестта. И ще е добре да ни изварите дрехите, или да ги изгорите.

— Мисля да ги изгоря, докато са на вас, Йоло.

— Това не е името ми. Но ти го знаеш. Знаеше го от първия път, когато ме видя.

— Може би.

— Аз също те познавам добре, милорд — рече Тирион. — По-малко червен и повече кафяв си от Плум у дома, но освен ако името ти не лъже, си западняк, по кръв, ако не по рождение. Домът Плум е васален на Скалата на Кастърли, а случайно знам малко история. Клонът ти е изникнал от един скалист нос отвъд Тясното море, несъмнено. Бас слагам, че си по-малък син на Визерис Плум. Драконите на кралицата те харесваха, нали?

Това сякаш развесели наемника.

— Кой ти го каза?

— Никой. Повечето приказки, които чува човек за дракони, са храна за глупци. Говорещи дракони, дракони, пазещи злато и скъпоценни камъни, дракони с четири крака и кореми колкото слон, дракони, които си играят на гатанки със сфинксове — глупости. Но в старите книги има и истини. Знам не само, че драконите на кралицата са те харесвали, но и защо.

— Майка ми казваше, че баща ми имал капка драконова кръв.

— Две капки. Или това, или кур, дълъг шест стъпки. Знаеш ли я тая приказка? Аз я знам. Значи, ти си умен Плум и знаеш, че тая моя глава струва лордска титла… във Вестерос, на половин свят оттук. Докато я занесеш там, ще останат само кокал и личинки. Милата ми сестра ще отрече, че главата е моя, и няма да ти даде обещаната награда. Знаеш как е с кралиците. Лъжливи путки, до една, а Церсей е най-лошата.

Кафявия Бен се почеса по брадата.

— Мога да те занеса жив и мърдащ. Или да ти топна главата в гърне и да я осоля.

— Или да играеш с мен. Това е най-мъдрият ход. — Тирион се ухили. — Родих се втори син. Тази дружина ми е съдбата.

— Вторите синове не са място за шутове — каза презрително розовото конте. — Бойци ни трябват.

— Доведох ви един. — Тирион врътна палец към Мормон.

— Това същество? — Контето се изсмя. — Грозна гад, но белезите не правят човек Втори син.

Тирион завъртя очи.

— Лорд Плум, кои са тия двама ваши приятели? Розовият е досаден.

Контето изкриви устни, а типът с перото се изсмя на нахалството му. Но Джора Мормон им каза имената:

— Мастилницата е ковчежникът на дружината. Паунът нарича себе си Каспорио Милостивия, но Каспорио Ебливия ще му приляга повече. Гадна твар.

Подутото лице на Мормон може да беше неузнаваемо, но гласът му не се беше променил. Каспорио го изгледа стъписан, а очите на Плум се присвиха насмешливо.

— Джора Мормон?

Ти ли си това? Не си толкова горд, колкото когато офейка. Трябва ли все още да те наричаме сир?

Подутите устни на сир Джора се извиха в грозна усмивка.

— Дай ми меч и можеш да ме наричаш както щеш, Бен.

Каспорио отстъпи назад.

— Ти… тя те изгони…

— Върнах се. Наречи ме глупак.

„Влюбен глупак.“ Тирион се покашля.

— Може да си говорите за старото време след това… след като дообясня защо главата ми е по-ценна за вас на раменете ми. Ще разбереш, лорд Плум, че мога да бъда много щедър към приятелите си. Ако се съмняваш, питай Брон. Питай Шага, син на Долф. Питай Тимет, син на Тимет.

— И кои ще да са те? — попита Мастилницата.