Танц с дракони

— Майната ви на всички, майната му на червения ви бог. Чуваш ли ме, Фаринг? Великаноубиец? Смях се, когато шибаният ти братовчед умря, Годри. Трябваше и него да изядем, толкова хубаво миришеше, когато го опекохме. Бас слагам, момчето беше сладко и крехко. Сочно. — Удар с тъпия край на копие го събори на колене, но не го усмири. Когато се вдигна, изплю кръв и счупени зъби и продължи: — Курът е най-вкусната част, с коричка от огъня. Тлъста наденичка. — Продължи да реве дори когато го овързаха с веригите. — Корлис Пени, ела тука бе. Що за име е това, Пени? Толкова ли взимаше майка ти? А ти, Съгс, проклето копеле, ти…

Сир Клейтън не каза нито дума. Бързо посичане разпра гърлото на сержанта и обля гърдите му с кръв.

Плачещият заплака още по-силно, тялото му се тресеше с всеки хлип. Беше толкова слаб, че Аша можеше да преброи всяко ребро.

— Не — замоли ги той, — моля ви, той беше умрял, беше умрял, а бяхме гладни, моля ви…

— Сержантът беше умният — каза Аша на Али Мормон. — Предизвика Съгс да го убие. — Зачуди се дали същата хитрост ще подейства отново, ако дойде нейният ред.

Четирите жертви бяха оковани гръб до гръб, по двама на кол. Увиснаха там, трима живи и един мъртъв, докато поклонниците на огнения бог струпат цепеници и съчки в краката им; след това поляха куповете с масло. Трябваше да побързат. Снегът както винаги валеше тежко и дървото скоро щеше да прогизне.

— Къде е кралят? — попита сир Корлис Пени.

Преди четири дни един от личните скуайъри на краля се беше предал на студа и глада, момче на име Браян Фаринг, близък на сир Годри. Станис Баратеон стоя с мрачно лице пред погребалната клада, когато предадоха тялото на момчето на пламъците. След това се беше оттеглил в наблюдателната си кула. Не беше излизал оттогава… макар да го зърваха от време на време на покрива на кулата, очертан на фона на сигналния огън, който гореше там ден и нощ. „Говори с червения бог“, казваха някои. „Вика лейди Мелисандра“, настояваха други. Тъй или иначе, според Аша Грейджой кралят беше отчаян и се молеше за помощ.

— Канти, иди намери краля и му кажи, че всичко е готово — каза сир Годри на един войник.

— Кралят е тук — чу се гласът на Ричард Хорп.

Над бронята сир Ричард носеше ватирания си жакет, извезан с трите пеперуди „мъртвешка глава“ на поле от пепел и кост. Крал Станис вървеше до него. Зад тях, мъчейки се да не изостане, куцукаше Арнолф Карстарк с тоягата си от черен трън. Лорд Арнолф ги беше намерил преди осем дни. Беше довел със себе си син, трима внуци, четиристотин копия, четирийсет стрелци, дузина конници с пики, майстер и кафез с гарвани… но с провизии едва колкото да изхранят хората му.

Карстарк не беше истински лорд, както бяха обяснили на Аша, а само кастелан на Кархолд, докато истинският лорд оставаше в плен на Ланистърите. Мършав и изгърбен, с лявото рамо с една педя по-високо от дясното, той имаше хилав врат, присвити сиви очи и пожълтели зъби. Само няколко бели косъма по главата го деляха от пълната плешивина; раздвоената му брада беше колкото бяла, толкова и сива, но винаги чорлава. Според Аша в усмивките му имаше нещо кисело. Но ако приказките бяха верни, тъкмо Карстарк щяха да държат Зимен хребет, стига да го вземеха. Някъде в далечното минало домът Карстарк беше изникнал от дома Старк, а лорд Арнолф бе един от първите знаменосци на Едард Старк, взели страната на Станис.

Доколкото Аша знаеше, боговете на Карстарк бяха старите богове на Севера, богове общи за тях и Вул, Норей, Флинт и другите планински кланове. Зачуди се дали лорд Арнолф е дошъл да гледа изгарянето по покана на краля, за да види лично могъществото на червения бог.

При появата на Станис двама от вързаните на пилоните започнаха да молят за милост. Кралят ги изслуша мълчаливо, стиснал зъби. След това каза на Годри Фаринг:

— Може да започнете.

Великаноубиеца вдигна високо ръце.

— Господарю на Светлината, чуй ни.

— Господарю на Светлината, защити ни — запяха хората на кралицата, — че нощта е тъмна и пълна с ужаси.

Сир Годри вдигна глава към помръкващото небе.

— Благодарим ти за слънцето, което ни топли, и те молим да ни го върнеш, о, господи, та да огрее пътя ни към твоите врагове. — Снежинките се топяха по лицето му. — Благодарим ти за звездите, що ни гледат нощем отгоре, и те молим да разкъсаш това було, що ги скрива, та да ликуваме отново под техния взор.

— Господарю на Светлината, защити ни — молеха се хората на кралицата — и прогони надалече този жесток мрак.

Сир Корлис Пени пристъпи напред, стиснал запалена факла с две ръце. Разлюля я в кръг над главата си, та пламъците да се разгорят. Един от пленниците започна да хленчи.