Танц с дракони

— Още една причина да тръгнем — настоя Хъмфри Клифтън. — Ако ни е съдено да мрем, да умрем поне с меч в ръка.

Същият аргумент като предната нощ и нощта преди нея. „Настъпваме и мрем, оставаме тук и мрем, отстъпваме и мрем.“

— Мри, щом толкова искаш, Хъмфри — рече Джъстин Маси. — Колкото до мен, мисля да доживея да видя още една пролет.

— Някои биха могли да нарекат това страхливост — отвърна му лорд Пийзбъри.

— По-добре страхливец, отколкото човекоядец.

Лицето на Пийзбъри се изкриви от гняв.

— Ти…

— Смъртта е част от войната, Джъстин. — Сир Ричард Хорп беше застанал на входа, тъмната му коса бе мокра от топящия се сняг. — Които тръгнат с нас, ще имат дял от цялата плячка, която вземем от Болтън и копелето му, и още по-голям дял от вечната слава. Които са много слаби да тръгнат, ще трябва да се погрижат сами за себе си. Но имате думата ми, ще им пратим храна, щом вземем Зимен хребет.

— Няма да вземете Зимен хребет!

— Ще го вземем — чу се грак от високата маса, където Арнолф Карстарк седеше със сина си Артор и тримата си внуци. Лорд Арнолф се надигна като лешояд от плячката си. Вкопчи костеливата си ръка в рамото на сина си за опора. — Ще го вземем, заради Нед и дъщеря му. Да, и заради Младия вълк, дето го заклаха така жестоко. Аз и моите ще ви покажем пътя, ако трябва. Казах го на негово величество. „Само напред“, рекох му, и преди да се е обърнала луната, всички ще се къпем в кръвта на Фрей и Болтън.

Мъжки крака затупаха по пода и юмруци заудряха по масата. Почти всички бяха северняци, забеляза Аша. Южняците седяха на пейките си смълчани.

Джъстин Маси изчака шумът да стихне и каза:

— Куражът ви е достоен за възхищение, лорд Карстарк, но куражът няма да пробие стените на Зимен хребет. Как смятате да вземете замъка? Със снежни топки?

Отвърна му един от внуците на стария лорд Арнолф:

— Ще отсечем дървета за тарани и ще разбием вратите.

— И ще умрете.

Друг внук се обади:

— Ще направим стълби и ще изкатерим стените.

— И ще умрете.

Артор Карстарк, по-младият син на лорд Арнолф, извика:

— Ще вдигнем обсадни кули.

— И ще умрете, ще умрете, ще умрете. — Сир Джъстин завъртя очи с досада. — Богове мили, всички Карстарк ли сте луди?

— Богове? — намеси се Ричард Хорп. — Внимавай, Джъстин. Само един бог имаме тук. Не говори за демони в тази компания. Само Господарят на Светлината може да ни спаси вече. Не си ли съгласен? — Отпусна ръка на дръжката на меча си за повече тежест, а очите му не се откъсваха от лицето на Джъстин Маси.

Под този поглед сир Джъстин се оклюма.

— Господарят на Светлината, да. Вярата ми е силна като твоята, Ричард, знаеш го.

— В куража ти се съмнявам, Джъстин, не във вярата ти. Проповядваш пораженчество на всяка стъпка по пътя, откакто тръгнахме от Дълбоки лес. Започвам да се чудя на чия страна си.

По врата на Маси полази червенина.

— Няма да седя тук и да търпя обиди.

Дръпна наметалото си от стената толкова силно, че Аша чу как се разпра, мина покрай Хорп и излезе. В залата лъхна студен въздух, вдигна пепел от огнения ров и пламъците се разгоряха малко по-ярко.

„Толкова бързо се прекърши — помисли Аша. — Моят закрилник е направен от лой.“ Все пак сир Джъстин беше един от малкото, които можеше да възразят, ако хората на кралицата поискат да я изгорят. Тъй че и тя стана, загърна се в наметалото си и го последва във виелицата.

Изгуби се, преди да се е отдалечила и на десет крачки. Можеше да види само сигналния огън, горящ на покрива на наблюдателната кула — смътно оранжево петно високо горе. Иначе селото бе изчезнало. Беше съвсем сама, в бял свят на сняг и безмълвие, и газеше през преспи, високи до бедрата ѝ.

— Джъстин? — извика Аша.

Отговор не последва. Чу цвилене на кон някъде отляво. „Горкото същество, уплашено е. Сигурно разбира, че ще е утрешната вечеря.“ Придърпа наметалото по-плътно.

Озова се отново на селската морава. Пилоните още стояха, почернели и обгорени, но недогорели съвсем. Веригите около мъртъвците вече бяха изстинали, но още държаха телата в желязната си прегръдка. Гарван беше кацнал върху единия и късаше ивици изгоряла плът от почернелия череп. Навяваният сняг бе покрил пепелта в подножието на кладата и бе пропълзял нагоре до глезените на мъртвия. „Старите богове искат да го погребат — помисли Аша. — Това не беше тяхно дело.“

— Хубаво го погледай, путко — чу дълбокото ръмжене на сир Клейтън Съгс зад гърба си. — Ще изглеждаш също толкова хубава опечена. Кажи ми, могат ли сепиите да пищят?

„Боже на бащите ми, ако можеш да ме чуеш във водните си палати под вълните, дай ми само една малка метателна брадва.“ Удавения бог не се отзова. Рядко го правеше. Това беше проблемът с боговете.

— Виждал ли си сир Джъстин?

— Онзи надут глупак ли? Какво искаш от него, путко? Ако искаш чукане, аз съм повече мъж от Маси.

„Пак путка?“ Беше странно как мъже като Съгс използваха тази дума, за да унизят жени, след като това бе единствената женска част, която ценяха. А Съгс беше по-лош и от Лидъл Средния. „Когато казва думата, има предвид точно това.“

— Кралят ви скопява мъже за изнасилване — напомни му Аша.

Сир Клейтън се изсмя.