Танц с дракони

— Р’хлор — зареди с напевен глас сир Годри, — даваме ти сега четирима зли мъже. С радостни и верни сърца, отдаваме ги на твоите пречистващи огньове, за да бъде изгорен мракът от душите им. Нека изсъхне и почернее омърсената им плът, та дано духовете им се издигнат свободни и чисти, и се възнесат в светлината. Приеми тяхната кръв, о, господи, и стопи ледените вериги, оковали слугите ти. Чуй болката им и дай сила на мечовете ни, за да могат да пролеят кръвта на враговете ти. Приеми това жертвоприношение и ни покажи пътя към Зимен хребет, за да можем да унищожим неверниците.

— Господарю на Светлината, приеми тази жертва — отекнаха сто гласа. Сир Корлис запали първата клада с факлата, а след това я натика в дървата в основата на втората. Вдигнаха се струйки дим. Пленниците закашляха. Появиха се първите пламъци, свенливи като девици, заподскачаха и затанцуваха от цепеница към крак. След няколко мига двата пилона бяха погълнати от огъня.

— Беше умрял! — закрещя плачещото момче, докато пламъците ближеха краката му. — Намерихме го мъртъв… моля ви… бяхме гладни… — Огънят стигна до топките му. Когато пламнаха космите около члена му, молбите му се сляха в един дълъг безсловесен писък.

Аша Грейджой усети вкуса на жлъчка в гърлото си. На Железните острови беше виждала как жреци от народа ѝ прерязват гърлата на роби и дават телата им на морето в почит към Удавения бог. Колкото и жестоко да беше, това тук бе много по-жестоко.

„Затвори си очите — каза си. — Запуши си ушите. Обърни се. Не си длъжна да гледаш това.“ Хората на кралицата пееха пеан във възхвала на червения Р’хлор, но не можеше да чуе думите над писъците. Горещината на пламъците биеше в лицето ѝ, но въпреки това тя трепереше. Въздухът се изпълни с пушек и воня на изгоряла плът; едно от телата все още се гърчеше в нажежените до червено вериги, стегнали го към пилона.

След малко и последният писък секна.

Безмълвен, крал Станис се обърна и тръгна към самотата на кулата си. „При сигналния си огън, да търси отговори в пламъците.“ Арнолф Карстарк закуца след него, но сир Ричард Хорп го хвана под мишницата и го поведе към дългата къща. Зрителите започнаха да се разпръскват, всеки към своя си огън и жалката си вечеря.

Клейтън Съгс се присламчи до нея.

— Хареса ли желязната путка зрелището?

Вонеше на ейл и лук. „Има свински очи“, помисли Аша. Отиваше му: гербът на щита и връхната му туника показваше прасе с крила. Съгс доближи лицето си до нейното толкова, че можеше да преброи черните пъпки на носа му, и рече:

— Тълпата ще е още по-голяма, когато ти се загърчиш на кола.

Беше прав. Вълците не я обичаха. Беше железнородена и трябваше да отговаря за престъпленията на своя народ, за Рова Кайлин, Дълбоки лес и Тореново тържище, за столетията грабежи по Каменния бряг, за всичко, което Теон беше направил в Зимен хребет.

— Пуснете ме, сир.

Всеки път, когато Съгс я заговореше, съжаляваше ужасно за брадвите си. Аша можеше да танцува с пръсти не по-зле от който и да е мъж на островите и имаше десет пръста, с които да го докаже. „Само да можех да потанцувам с този.“ Някои мъже имаха лица, които плачеха за брада. Лицето на сир Клейтън плачеше за брадва между очите. Но тя нямаше брадви, тъй че най-доброто, което можеше да направи, бе да се дръпне. Това само накара сир Клейтън да я стисне още по-силно, пръстите му в ръкавицата се впиха в ръката ѝ като железни нокти.

— Милейди помоли да я пуснете — каза Али Мормон. — Няма да е зле да я послушате, сир. Лейди Аша не е за изгаряне.

— А, ще бъде — изсумтя Съгс. — Твърде дълго търпяхме тази поклонничка на демон между нас. — Все пак пусна ръката на Аша. Не държеше да предизвиква Мечката без нужда.

Джъстин Маси се появи точно в този момент и каза с усмивка:

— Кралят има други планове за скъпата си пленничка. — Страните му се бяха зачервили от студа.

— Кралят? Или ти? — Съгс изсумтя презрително. — Интригантствай колкото искаш, Маси. Тя все пак е за огъня, с кралската ѝ кръв. Сила има в кралската кръв, така казва червената жена. Сила, която да удовлетвори нашия бог.

— На Р’хлор му стигат четиримата, които му пратихме току-що.

— Четирима прости селяци. Просешки дар. Такъв боклук никога няма да стопи снега. Виж, тя би могла.

Мечката се намеси:

— А ако я изгорите и снегът продължи да вали, тогава какво? Кого ще изгорите след това? Мен ли?

Аша не можеше да се сдържа повече.

— Защо не сир Клейтън? Може би на Р’хлор ще му хареса някой от неговите? Дълбоко вярващ, който ще пее „Слава тебе, боже“, докато пламъците му ближат патката.

Сир Джъстин се изсмя. На Съгс не му беше много до смях.

— Смей се колкото щеш, Маси. Ако снегът продължи да вали, ще видим кой ще се смее. — Хвърли поглед към мъртъвците на пилоните, подсмихна се и тръгна към сир Годри и другите хора на кралицата.

— Закрилникът ми — каза Аша на Джъстин Маси. Заслужаваше го, каквито и да бяха мотивите му. — Благодаря за избавлението, сир.

— Няма да ти спечели приятели сред хората на кралицата — каза Мечката на Маси. — Изгубил ли си вяра в червения Р’хлор?