Танц с дракони

Още три плячки бяха взети, преди Йарос да изчезне зад тях. Тумбест галеас бе пленен от Полевката и „Скръб“, а една търговска галера — от Манфрид Мерлин на „Акула“. Трюмовете им се оказаха натъпкани със стока — вина, коприни и подправки, редки видове дърво и още по-редки благоухания, но същинската плячка бяха самите кораби. По-късно същия ден „Седем черепа“ и „Проклятието на роба“ плениха рибарски кеч. Беше малък, бавен и разнебитен и едва ли си струваше усилието да се взима на абордаж. Виктарион се ядоса, като чу, че два негови кораба са били нужни, за да надвият рибарите. Но тъкмо от техните уста научи за връщането на черния дракон.

— Сребърната кралица изчезна — каза му капитанът на кеча. — Отлетя на дракона си отвъд Дотракското море.

— Къде е това Дотракско море? — попита го той навъсен. — Ще го преплавам с Железния флот и ще намеря кралицата, където и да е.

Рибарят се изсмя гръмко.

— Това ще е хубава гледка. Дотракското море е от трева, глупако.

Не биваше да казва това. Виктарион го спипа за гърлото с изгорялата си ръка, вдигна го, натресе го в мачтата и стисна и лицето на юнкаеца почерня като пръстите, впити в гръкляна му. Мъжът пририта и се загърчи.

— Никой не може да нарече Виктарион Грейджой глупак и да живее, за да се хвали с това. — Когато отвори ръката си, отпуснатото тяло пльосна на палубата. Лонгуотър Пайк и Том Плавея го метнаха зад борда: още един дар за Удавения бог.

— Вашият Удавен бог е демон — каза след това черният жрец Мокоро. — Не е нищо повече от роб на Другия, тъмния бог, чието име не трябва да се изрича.

— Внимавай, жрецо — предупреди го Виктарион. — На този кораб има набожни мъже, които ще ти откъснат езика за такива богохулства. Червеният ти бог ще си получи дължимото, заклевам се. Думата ми е желязо. Попитай когото щеш от хората ми.

Черният жрец наведе глава.

— Няма нужда. Господарят на Светлината ми показа, че сте велик и достоен мъж. Всяка нощ виждам в огньовете си славата, която ви чака.

Тези думи зарадваха Виктарион Грейджой и същата нощ той го каза на смуглата жена.

— Моят брат Бейлон беше велик мъж — каза ѝ, но аз ще постигна онова, което той не можа. Железните острови отново ще бъдат свободни и Старият обичай ще се върне. Дори Дагон не е могъл да постигне това. — Почти сто години бяха минали, откакто Дагон Грейджой бе седнал на Престола Морски камък, но железнородените още разказваха за неговите набези и битки. По времето на Дагон на Железния трон бе седял слаб крал, чиито сълзливи очи не се откъсвали отвъд Тясното море, където копелета и изгнаници кроели бунт. Тъй че лорд Дагон бе отплавал от Пайк и бе направил Морето на залеза свое. — Спипал лъва в бърлогата му и вързал на възли опашката на вълчището, но дори Дагон не могъл да надвие драконите. Но аз ще направя драконовата кралица моя. Ще легне в ложето ми и ще ми роди много и могъщи синове.

Тази нощ корабите на Железния флот наброяваха шейсет.

Чуждите платна ставаха все по-обичайни на север от Йарос. Бяха много близо до Юнкай и крайбрежието от Жълтия град до Мийрийн щеше да гъмжи от търговски и снабдителни съдове, тъй че Виктарион изтегли Железния флот в по-дълбоки води, докато сушата не се скри от погледа им. Дори тук обаче щяха да се натъкват на други кораби.

— Никой да не се измъкне, за да предупреди враговете ни — заповяда железният капитан.

Никой не се измъкна.

Морето беше зелено, а небето сиво на заранта, когато „Скръб“, „Момичето на воина“ и „Желязна победа“ на Виктарион плениха робска галера от Юнкай във водите право на север от Жълтия град. В трюмовете ѝ имаше двайсет напарфюмирани момчета и осемдесет момичета, предназначени за домовете за удоволствия в Лис. Екипажът ѝ не беше и помислил, че може да го сполети беда толкова близо до родния бряг, така че железнородените я завзеха без голямо усилие. Носеше името „Благосклонната девица“.

Виктарион изкла търговците на роби, а след това прати долу мъжете си, за да свалят оковите на гребците.

— Сега гребете за мен. Гребете здраво и ще благоденствате.

Момичетата раздели между капитаните си.

— Лисенците щяха да ви направят курви — каза им, — но ние ви спасихме. Сега трябва да обслужвате само един мъж вместо много. Тези, които задоволят капитаните си, може да бъдат взети за солени жени и ще са на почит.

Напарфюмираните момчета върза във вериги и хвърли в морето. Бяха неестествени същества и корабът замириса по-добре, след като го разчистиха от тях.