Танц с дракони

— Сред четирийсетте гвардейци. Всички чакахме празният табард на трона да изрече заповедта, за да посечем на място Кървавата брада и останалите. Мислиш ли, че юнкайците щяха изобщо да дръзнат да поднесат на Денерис главата на неин заложник?

„Не“, помисли Селми.

— Хиздар изглеждаше потресен.

— Преструвка. Неговите близки Лорак ги върнаха невредими. Видя го. Юнкайците ни изиграха глумски фарс, с благородния Хиздар като главния глумец. Проблемът изобщо не беше Юрказ зо Юнзак. Другите търговци на роби с радост биха стъпкали сами стария глупак. Това трябваше да даде повод на Хиздар да убие драконите.

Сир Баристан помисли.

— Би ли посмял?

— Посмя да убие кралицата си. Защо не и любимците ѝ? Ако не действаме, Хиздар ще се поколебае малко, за да докаже неохотата си и да даде възможност на Мъдрите господари да го отърват от Бурната врана и кръвния ездач. Тогава ще действа. Искат драконите да са мъртви преди да пристигне волантинската флота.

„Да, и с право.“ Всичко съвпадаше. Не че на Баристан Селми му харесваше повече от това.

— Няма да стане. — Кралицата му беше Майката на дракони. Нямаше да позволи децата ѝ да пострадат. — Часът на вълка. Най-черната част на нощта, докато целият свят спи. — За първи път бе чул тези думи от Тивин Ланистър пред стените на Дъскъндейл. „Даде ми един ден, за да изведа Ерис. Каза ми, че ако не се върна с краля на другия ден до разсъмване, ще вземе града със стомана и огън. В часа на вълка влязох и в часа на вълка излязохме.“ — Сив червей и Неопетнените ще затворят и залостят портите на разсъмване.

— По-добре да атакуваме на разсъмване — каза Скааз. — Изригваме от портите и помитаме обсадните линии, разбиваме юнкайците, докато още залитат от постелите си.

— Не. — Двамата вече бяха спорили за това. — Има мир, подписан и подпечатан от нейно величество. Няма да бъдем първите, които ще го нарушат. След като задържим Хиздар, ще съставим съвет, който да управлява вместо него, и ще настоим юнкайците да ни върнат заложниците и да изтеглят войските си. Ако откажат, тогава и само тогава ще заявим, че мирът е нарушен, и ще излезем да им дадем сражение. Твоят начин е безчестен.

— А твоят е глупав — отвърна Бръснатото теме. — Часът е назрял. Освободените ни са готови. Жадни.

Това поне беше вярно. Симон Шарения гръб от Свободните братя и Молоно Йос Доб от Здравите щитове бяха зажаднели за битка, решени да се докажат и да измият всички злини, които бяха претърпели, в потоп от юнкайска кръв. Само Марселен от Мъжете на Майката споделяше съмненията на сир Баристан.

— Обсъдихме го. Ти се съгласи, че ще бъде по моему.

— Съгласих се — измърмори недоволно Бръснатото теме. — Но това беше преди Гролео. Главата. Търговците на роби нямат никаква чест.

— Ние имаме.

Бръснатото теме измърмори нещо на гхискарски, после каза:

— Както желаеш. Макар че според мен ще съжалим за старческата ти чест, преди да свърши тази игра. А охраната на Хиздар?

— Негово величество държи двама мъже при себе си, когато спи. Един на вратата на спалнята му и втори вътре, в алкова. Тази нощ ще са Краз и Стоманената кожа.

— Краз — измърмори Бръснатото теме. — Не ми харесва това.

— Не е нужно да се стига до кръв — каза сир Баристан. — Смятам да говоря с Хиздар. Ако разбере, че нямаме намерение да го убиваме, може да заповяда на охраната си да се подчини.

— А ако не? Хиздар не бива да ни се измъкне.

— Няма да се измъкне. — Селми не се боеше от Краз, още по-малко от Стоманената кожа. Бяха само борци от ямите. Страховитата колекция на Хиздар от бивши роби борци в най-добрия случай представляваше посредствена охрана. Имаха бързина, сила и боен плам, а и известно умение с оръжия също така, но кървавите игри не бяха добра подготовка за пазене на крале. В ямите обявяваха враговете им с рогове и барабани, а след като битката свършеше и бъдеше спечелена, победителите можеше да превържат раните си и да глътнат малко от млякото на мака за болката, знаейки, че заплахата е отминала и са свободни да пият, да пируват и да спят с курви до следващия бой. Но за един рицар от Кралската гвардия битката никога не свършваше. Заплахите идваха отвсякъде и отникъде, по всяко време, ден и нощ. Никакви тръби не известяваха за врага: васали, слуги, приятели, братя, синове, дори съпруги, всеки от тях можеше да крие нож под наметалото и затаено в сърцето желание за убийство. Срещу всеки час бой един рицар от Кралската гвардия прекарваше десет хиляди часа в бдение, в очакване, в безмълвно стоене в сенките. Бойците от ямите на крал Хиздар вече ставаха отегчени и изнервени от задълженията си — а отегчените мъже са лениви и реагират бавно.

— Аз ще се оправя с Краз — каза сир Баристан. — Ти само се погрижи да не се наложи да се разправяме и с някои от Бронзовите зверове.

— Казваш, че имаш свои хора сред юнкайците?

— Доносници и шпиони. Резнак има повече.

„На Резнак не може да се разчита. Прекалено сладко мирише и е прекалено мръсен отвътре.“

— Някой трябва да освободи заложниците ни. Ако не си върнем хората, юнкайците ще ги използват срещу нас.

Скааз изсумтя през ноздрите на маската си.