Танц с дракони

— Убиваме хора за злините, които са направили, не за злините, които може да направят някой ден.

Бръснатото теме свали една брадва от стената, огледа я и въздъхна.

— Така да бъде. Хиздар и заложниците остават невредими. Това ще те задоволи ли, сир Дядо?

„Нищо в тази работа няма да ме задоволи.“

— Става. Часът на вълка. Запомни.

— Няма да забравя, сир. — Макар устата на бронзовия прилеп да не се движеше, сир Баристан усети усмивката зад маската. — Дълго чака Кандак за тази нощ.

„От това се боя.“ Ако крал Хиздар се окажеше невинен, това, което правеха сега, щеше да е измяна. Но как можеше да е невинен? Селми го беше чул да подканя Денерис да опита отровените скакалци, чул го беше да вика на хората си да убият дракона. „Ако не Действаме, Хиздар ще убие драконите и ще отвори портите за враговете на кралицата. Нямаме избор.“ Но както и да го въртеше и усукваше, старият рицар не намираше никаква чест в това.

Останалото от този дълъг ден пролази бързо като охлюв.

Знаеше, че някъде другаде крал Хиздар се съветва с Резнак мо Резнак, Маргаз зо Лорак, Галаза Галаре и другите си мийрийнски съветници, за да реши как най-добре да отговори на исканията на юнкайците… но Баристан Селми вече не участваше в такива съвети. Нито имаше крал, когото да пази. Вместо това направи обиколките си на пирамидата, за да се увери, че всички часови са на постовете си. Това му отне по-голямата част от предобеда. Следобеда прекара със своите сираци, дори взе меч и щит, за да подложи на по-сурово изпитание няколко от по-големите момчета.

Някои от тях се бяха обучавали за бойните ями, когато Денерис Таргариен превзе Мийрийн и ги освободи от веригите, и вече познаваха добре меча, копието и бойната брадва, преди сир Баристан да ги поеме. Някои можеше и да са готови. „Момчето от Островите на Базилиска например. Тумко Лхо.“ Черен беше като майстерско мастило, и бърз и силен, най-добрият роден майстор на меча, когото Селми беше виждал след Джайм Ланистър. „Ларак също. Камшичния удар.“ Сир Баристан не одобряваше бойния му стил, но за уменията му нямаше съмнение. Ларак имаше още години пред себе си, докато усъвършенства истинските рицарски оръжия, меч, копие и боздуган, но беше убийствен с камшика и тризъбеца си. Старият рицар го беше предупредил, че камшикът ще е безполезен срещу брониран противник… докато не видя как борави с него: перваше го около краката на противниците си и ги събаряше на земята. „Не е рицар все още, но е силен боец.“

Ларак и Тумко бяха най-добрите му. След тях момчето от Лхазар, което другите момчета наричаха Червеното агне, макар че засега той бе само свирепост и никаква техника. Може би и братята, трима гхискарци от простолюдието, взети в робство, за да платят дълговете на баща си.

С тях ставаха шест. „Шест от двайсет и седем.“ Селми се беше надявал на повече, но шест бяха добро начало. Повечето други момчета бяха по-малки, и по-запознати с тъкачни станове, плугове и нощни гърнета, отколкото с мечове и щитове, но се трудеха здраво и се учеха бързо. Няколко години като скуайъри и можеше да има още шест рицари, които да даде на кралицата. Колкото до тези, които никога нямаше да се подготвят, е, не всяко момче е родено за рицар. „Кралството има нужда и от свещари, ханджии и оръжейници.“ Това бе толкова вярно в Мийрийн, колкото и във Вестерос.

Докато наблюдаваше тренировката им, сир Баристан се замисли дали да не издигне Тумко и Ларак в рицарство тук и веднага, а може би и Червеното агне. Само рицар можеше да направи другиго рицар, а ако тази нощ нещо се объркаше, утрото можеше да го завари мъртъв или в тъмницата. Кой щеше да помаже тогава скуайърите му? От друга страна, доброто име на един нов рицар поне отчасти произтичаше от честта на мъжа, който го е посветил в рицарство. Нямаше да е добре за момчетата му, ако се знаеше, че са получили рицарските си шпори от изменник, а и това като нищо можеше да ги вкара в тъмницата при него. „Заслужават по-добро — реши сир Баристан. — По-добре дълъг живот като скуайър, отколкото кратък като опетнен рицар.“

По здрач каза на питомците си да оставят мечовете и щитовете си и да се съберат около него. Заговори им какво значи да си рицар.

— Това, което прави един рицар, е поведението, не мечът. Без чест един рицар не е нищо повече от обикновен убиец. По-добре е да умреш с чест, отколкото да живееш без нея. — Момчетата го гледаха неразбиращо, но един ден щяха да разберат.

След това, отново на върха на пирамидата, сир Баристан завари Мисандей да чете сред купчините ръкописи и книги.

— Стой тук тази нощ, дете — каза ѝ. — Каквото и да се случи, каквото и да видиш или чуеш, не напускай покоите на кралицата.

— Тази чува — отвърна момичето. — Ако може да попита…

— По-добре недей.

Сир Баристан излезе сам в градините на терасата. „Не съм създаден за това“, помисли си, загледан над просторния град. Пирамидите се събуждаха една подир друга, грейваха фенери и факли, а сенките се сбираха долу по улиците. „Заговори, коварства, шепоти, лъжи, тайни в тайни, а аз някак станах част от тях.“